Определение № 2956 от 14.11.2024 г. на ВКС по т. д. № 2385/2024 г.

Производството е по чл. 274, ал. 2, изр. 2 ГПК. Образувано е по частна жалба на “РИЛА-КОМЕРС” ООД, уточнена с молба от 22.10.2024 г., против определение № 1615/17.06.2024 г. по т.д. № 1185/2024 г. по описа на Върховния касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, с което е оставена без разглеждане подадената от дружеството частна жалба срещу определение № 593/03.03.2024 г. по в.гр.д. № 888/2023 г. по описа на Апелативен съд – София. Настоящият състав на Първо търговско отделение на ВКС, след като обсъди изложените доводи и прецени данните по делото, съобразно правомощията си в производството по чл. 274, ал. 2 ГПК, намира следното: Частната жалба е допустима – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и в преклузивния срок по чл. 275, ал.1 ГПК. В случая решаващият състав на Върховния касационен съд, за да остави без разглеждане частната жалба на “РИЛА-КОМЕРС” ООД против определението на апелативния съд, с което не е допуснато събиране на доказателства по искане на страната, върнати са представени писмени доказателства и е отказано издаване на поискано съдебно удостоверение, е приел, че императивните норми на процесуалния закон предвиждат обжалваемост на определенията в два случая – когато преграждат по-нататъшния ход на делото и когато е изрично предвидено в закона. Намерил е, че обжалваното определение не попада в нито една от тези хипотези, поради което и не подлежи на обжалване, а обективираната в него воля и дейност на съда по събирането на доказателства ще бъде преценена при осъществяването на инстанционен контрол по отношение на крайния съдебен акт. Настоящият състав намира, че обжалваното определение е правилно. В случая с определение № 593/03.03.2024 г. апелативният съд се е произнесъл по направените от страните доказателствени искания и е насрочил делото за разглеждане в открито заседание. Така постановеното определение в частта, с която са отхвърлени искания на настоящия частен жалбоподател за събиране на доказателства във въззивното производство, не препятства временно или окончателно развитието на производството, нито в закона е изрично предвидена неговата обжалваемост (по аргумент от разпоредбата на чл. 274, ал. 1 ГПК). С оглед на това този съдебен акт не подлежи на самостоятелно обжалване. Преценката за правилността на извършените от въззивната инстанция процесуалните действия ще се извърши в рамките на евентуално осъществен инстанционен контрол на акта по съществото на спора. По изложените съображения настоящият състав намира, че разглежданата частна жалба е неоснователна, а обжалваното определение е правилно и следва да бъде потвърдено. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение,