Определение № 1646 от 05.06.2026 г. на ВКС по т. д. № 726/2026 г.

Производството е по чл. 274, ал. 3 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на “ АГРО ПРОЕКТ КОНТРОЛ” ЕООД, ЕИК[ЕИК], против определение № 403/08.12.2025 г. по в.ч.т.д. № 644/2025 г. по описа на Апелативен съд – Пловдив, потвърждаващо определение № 818/28.10.2025 г. по ч.т.д. № 304/2025 г. на Окръжен съд - Стара Загора, с което е оставена без разглеждане подадената от дружеството молба с вх. № 13544/20.10.2025 г. за издаване на обратен изпълнителен лист въз основа на влязло в сила определение № 325/08.10.2025 г. по в.ч.т.д. № 527/2025 г. на Апелативен съд – Пловдив. От насрещната страна “ДОКТОР ДИКЛИЕВ” ЕООД, ЕИК[ЕИК], е депозиран отговор, в който се оспорва основателността на искането за достъп до касационен контрол и на жалбата. Отговорът на “МИЛИНИК АГРО” ЕООД не се обсъжда, тъй като това дружество е трето за визираното процесуално правоотношение лице. Настоящият състав на Първо търговско отделение на ВКС, като провери данните по делото, съобразно правомощията си в производството по чл. 274, ал. 3 ГПК, намира следното: С определение № 325/08.10.2025 г. по в.ч.т.д. № 527/2025 г. на Апелативен съд - Пловдив е отменено определение № 645/20.08.2025 г. по ч.т.д. № 304/2025 г. на Окръжен съд - Стара Загора в частта за допускане на обезпечение на бъдещ иск на “ДОКТОР ДИКЛИЕВ” ЕООД против “ АГРО ПРОЕКТ КОНТРОЛ” ЕООД, като е обезсилена и издадената обезпечителна заповед. Сезиран с искане на “ АГРО ПРОЕКТ КОНТРОЛ” ЕООД за издаване на обратен изпълнителен лист поради отмяната на допуснатото обезпечение, Окръжен съд – Стара Загора го е оставил без разглеждане. Позовал се е на изричната разпоредба на чл. 402, ал. 3 ГПК, според която вдигането на запора, заличаването на възбраната, както и отменянето на другите обезпечителни мерки става въз основа на влязлото в сила определение на съда. В обжалвания съдебен акт апелативният съд е споделил мотивите на първата инстанция. Приел е, че в производството по реда на чл. 389 и сл. ГПК при отмяна на допуснато обезпечение не се издава изпълнителен лист. Добавил е, че обстоятелството, че даден ЧСИ изисква наличен обратен изпълнителен лист не е правно релевантен факт и основание за неговото издаване от съда. Съдържанието на влязлото в сила определение за отмяна на обезпечението е актът, който прави възможно възстановяване на фактическото и правно статукво отпреди инициирането на обезпечителното производство. По тези мотиви апелативният съд е потвърдил определението на първата инстанция. Частната касационна жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК. Същата обаче е насочена срещу неподлежащ на касационна проверка съдебен акт. Съгласно задължителните постановки в т. 1 на Тълкувателно решение от 12.07.2018 г. по тълк. дело № 5/2015 г. на ОСГТК на ВКС, въззивно определение, постановено по частна жалба срещу първоинстанционно определение по чл. 245, ал. 3, изр. 2 ГПК за издаване или за отказ да се издаде обратен изпълнителен лист, не подлежи на касационно обжалване. Законодателят не е уредил изрично производството по издаване на обратен изпълнителен лист, но доколкото се касае за произнасяне по молба за издаване на изпълнителен лист, макар и без наличие на изпълнително основание по чл. 404, т. 1 ГПК, то за това производство следва да се приложи редът по чл. 405 и сл. ГПК, вкл. и процесуалните способи за защита срещу въззивното определение за издаване или отказ да бъде издаден обратен изпълнителен лист. Касателно същото е прието, че в разпоредбата на чл. 407, ал.1 ГПК не е предвиден касационен контрол за разпореждания, постановени по чл. 406, ал.1 ГПК, въз основа на местни изпълнителни основания, а единствено по отношение на разпорежданията по искане за издаване на изпълнителен лист при условията на чл. 406, ал.2 ГПК – въз основа на актове по чл. 404, т. 2 и т. 3 ГПК. В този смисъл е изричната разпоредба на чл. 407, ал. 3 ГПК, препращаща към общия ред за обжалване на съответното разпореждане на съда, от която, по аргумент за противното, е изведен извод за окончателност на реализираната въззивна проверка, осъществена по реда на чл. 407, ал. 1 ГПК. Така даденото разрешение е приложимо и по отношение на обжалване на въззивно определение, с което се потвърждава първоинстанционния акт за оставяне без разглеждане искането на ответната в обезпечителното производство страна за издаване на обратен изпълнителен лист. Постановеният съдебен акт не се ползва със сила на пресъдено нещо относно изпълняемото право, нито относно правото на принудително изпълнение. Посочването в диспозитива на въззивното определение, че същото може да се обжалва пред Върховния касационен съд, е без значение, тъй като обжалваемостта на съдебния акт произтича от процесуалния закон, а за допустимостта на депозираната частна касационна жалба съдът следи служебно. Ето защо, подадената частна касационна жалба се явява недопустима и следва да бъде оставена без разглеждане. От ответната страна не се претендират и доказват разноски за настоящото производство, поради което не се присъждат такива. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение,