Решение № 4135 от 15.04.2026 г. на ВАС по адм. д. № 7786/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 във връзка с чл. 225 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на „Галакси Инвестмънт Груп“ ООД, ЕИК 115509755, със седалище и адрес на управление гр.Пловдив, представлявано от К. Б., чрез процесуален представител адв. Н.Христев, против решение № 4569 от 19.05.2025 г., постановено по адм. дело № 20257180700164/ 2025 г., по описа на Административен съд – Пловдив /АдмС-Пловдив/, с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу Заповед № РД 9Д – 2/25.08.2023г., издадена от Заместник министъра на културата. Първоинстанционното производство е било повторно във връзка с Решение № 577 от 22.01.2025 г., постановено по адм. д. № 5463/2024 г. по описа на ВАС, III О., с което е отменено Решение № 1817/23.02.2024 г., постановено по адм. дело № 2306/2023 г. по описа на Административен съд – Пловдив и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на съда. Касационният жалбоподател навежда доводи, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила– отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Посочва, че Заповед №РД9Д-2/25.08.2023 г. е издадена от лице, което не е надлежно оправомощено от министъра на културата, същата е незаконосъобразна и следва да бъде отменена, както и че са неправилни изводите на Административен съд – Пловдив, че не е налице съществено нарушение на процедурата, предхождаща издаването на процесната заповед, подробно регламентирана в Наредба № 3 от 10 юли 2019 г. за реда за идентифициране, деклариране, предоставяне на статут и за определяне на категорията на недвижимите културни ценности, за достъпа и подлежащите на вписване обстоятелства в националния публичен регистър на недвижимите културни ценности. Твърди, че е налице опорочена процедурата по връчване на уведомление за започване на административната процедура, целяща издаване на процесната заповед. Освен това посочва, че неправилно първоинстанционният съд е приел, че не е налице нарушение на материалния закон, поради противоречащи с целта на закона мотиви, посочени в спорната заповед, както и че административният орган не е извършил съществено нарушение, като не е посочил в обжалвания акт, ясни и изчерпателни мотиви. Иска да се отмени обжалваното решение и да се постанови друго с което се уважи жалбата на „Галакси Инвестмънт Груп“ ООД и да се отмени Заповед № РД 9Д – 2/25.08.2023г., издадена от Заместник министъра на културата. Претендира и направените разноски– заплатена държавна такса и адвокатско възнаграждение. В съдебно заседание не се представлява. Ответникът – Заместник министъра на културата, се представлява от юрисконсулт Ничева, като поддържа становище за неоснователност на касационната жалба. Ответникът „Даунтаун Роял Естейтс“ ЕООД в съдебно заседание не се представлява. По делото е постъпило становище, с което подкрепя тезите на касационния жалбоподател и претендира направените в първоинстанционното и в настоящото производство разноски за адвокатско възнаграждение. Представителят на Върховната прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Трето отделение, след като прецени данните по делото и становищата на страните и след извършена служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна, против подлежащ на оспорване съдебен акт, който е неблагоприятен за нея, както и в срока по чл. 211 АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, жалбата е основателна по част от изложените в нея възражения. Според разпоредбата на чл. 58, ал. 1 от ЗКН, Декларирането на обекти, които могат да бъдат определени като недвижими културни ценности, както и отказът за деклариране, се извършва със заповед на министъра на културата или оправомощен от него заместник-министър по предложение на директора на НИНКН (Национален институт за недвижимо културно наследство), въз основа на предварителната оценка по чл. 57, ал. 3 и 4. Предложението включва предварителна категоризация, класификация и временни режими за опазване на тези обекти. Със Заповед № РД 9Д – 2/25.08.2023г., издадена от Заместник министъра на културата се декларира сградата – „Тютюнев склад на Холандско анонимно акционерно дружество (АКА)“, с идентификатор 56784.522.694.1, в поземлен имот с идентификатор 56784.522.694 по КККР гр. Пловдив, попадаща в обхвата на Групов археологически и архитектурно-строителен паметник на културата, паметник на урбанизма и културния пейзаж – Историческа зона „Филипопол-Тримонциум – Пловдив“ – Система от улични ансамбли, обявен с Протокол № 5 от 22.05.2000 г. на Националния съвет за опазване на паметниците на културата, сега Национален институт за недвижимо културно наследство /НИНКН/, като класификация на единична архитектурно-строителна недвижима културна ценност от Ново време, с категория „местно значение“. Определен е режими за опазване на недвижимата културна ценност – териториален обхват на единичната архитектурно-строителна недвижима културна ценност и са дадени предписания за територията на единичната архитектурно-строителна недвижима културна ценност. Заповедта е връчена на община Пловдив и „Галакси Инвестмънт Груп“ ООД. Като доказателство по делото е прието заверено копие на Заповед № РД 09 – 694/08.08.2022 г. на министъра на културата, с която заместник министър е определен да извършва редица дейности в областта на материалното културно наследство, сред които и да издава заповеди по чл.58 ал.1 от ЗКН и с тази заповед оправомощава П. Славов заместник-министър на културата да издава заповеди по чл. 58, ал. 1, чл. 62, ал. 1 и чл. 65, ал. 1, т. 2 и 3 и чл. 69 от ЗКН (точка I. 3. от заповедта). Оспорената заповед е подписана от арх. Ч. Георгиев. Върховният административен съд със своето отменително решение №577/22.01.2025 г. по адм. д. № 5463/2024 г. е отбелязал наличието на процесуално нарушение, а именно, че ответника „не е представил доказателства за материалната компетентност на издателя на оспорената заповед. Производството пред първоинстанционния съд е проведено по чл. 226, ал. 1 и 2 АПК, но по делото пред Административен съд – Пловдив се представя отново Заповед № РД 09 – 694/08.08.2022 г. на министъра на културата, с която се оправомощава заместник министъра на културата П. Славов. На основание на приетата за установена фактическа обстановка, първоинстанционният съд неправилно и необосновано в противоречие на събрания доказателствения материал, е приел, че обжалваната заповед е издадена от компетентен орган. Като доказателство по настоящото производство е прието и заверено копие на Заповед № РД 09-499/19.06.2023 г. на министъра на културата, с която се оправомощава заместник министъра Ч. Георгиев да издава заповедите по чл. 58, ал. 1 ЗКН. Това санира процесуалният пропуск на първоинстанционния съд, доколкото в административното производство не се прилага преклузията на процесуални права, позната от гражданското процесуално право. Въпреки това, следва да се отчете като съществено нарушение на съда, което е довело до необоснованост на неговото решение. Това е така, защото фактически установявания могат да се правят само в производството пред административния съд. Отделно от посочения аргумент са налице и други необосновани изводи на съда, които водят до неправилност на неговото решение. Посочи се вече, че според чл. 58, ал. 1 от ЗКН, декларирането на обекти като недвижими културни ценности се извършва по предложение на директора на НИНКН и въз основа на предварителна оценка по чл. 57, ал. 3 и 4, което предложение включва предварителна категоризация, класификация и временни режими за опазване на тези обекти. Според чл. 57, ал. 3 от ЗКН, Предварителната оценка по чл. 56, т. 3 на недвижимите културни ценности (НКЦ), с изключение на разкритите при спасителни теренни проучвания археологически обекти, се извършва от НИНКН въз основа на научната оценка на лицата по ал. 1 и 2, по реда на наредбата по чл. 50, ал. 2, каквато се явява Наредба № 3 от 10.07.2019 г. за реда за идентифициране, деклариране, предоставяне на статут и за определяне на категорията на недвижимите културни ценности, за достъпа и подлежащите на вписване обстоятелства в Националния публичен регистър на недвижимите културни ценности (Наредба № 3/10.07.2019 г.). За стартиране на процедурата по чл. 57, ал. 1 и ал. 2 от ЗКН и във връзка с Наредба № 3/10.07.2019 г. за изготвяне на предварителна оценка, е необходимо съдействие за осигуряване на изходна информация и документация. По делото не са ангажирани доказателства да е получено, каквото и да е писмо от жалбоподателя и/или от другите му адресати относно стартиране на въпросната процедура. Настоящият състав на ВАС, изцяло споделя съдебната практика, обективирана в решенията на Върховния административен съд по адм. д. № 3766/2022 г., III о. и по а.д.№6596/2024 г., че нарушението на чл.13 от Правилник за устройството, организацията на работата и финансирането на Специализирания експертен съвет за опазване на недвижимите културни ценности представлява съществено нарушение. Предложението за деклариране от НИНКН не е било включено в дневния ред на заседанието на Специализирания експертен съвет за опазване на недвижимите културни ценности. В същият дневен ред не е посочена и т. "други". В самото заседание на съвета, като точка "други" е предложено да бъде разгледано, и е било разгледано предложение, за което членовете на СЕСОНКЦ не са били предварително уведомени. Предложенията се включват в дневния ред на СЕСОНКЦ в едномесечен срок от постъпването им в Министерството на културата. Целта на тази разпоредба е да се даде публичност, прозрачност и предвидимост на взиманите решения от СЕСОНКЦ. Тази норма дава и допълнителна гаранция за охраняване правата на заинтересуваните лица, чиято правна сфера ще бъде повлияна от бъдещия административен акт. В настоящия случай, предложението на директора на НИНКН с вх.№33-00-701 от 26.08.2022 г. свързано със сградата, предмет на спора, не е включено в дневния ред на заседанието на СЕСОНКЦ, състояло се на 02.09.2022 г. Неправилно първоинстанционният съд е достигнал до извода, че декларирането на сграда с идентификатор 56784.522.694.1 е включено в дневния ред на СЕСОНКЦ. От публичната информация на сайта на Министерството на културата в раздела “Дневен ред на предстоящи заседания” е достъпен сканиран образ на дневния ред, от който е видно, че спорната сграда не е включена в него. Тези действия на специализирания експертен съвет са в грубо нарушение на процедурата, визирана от Раздел V от Наредба № 3. Предложението не е съгласувано с министъра, тъй като не е част от дневния ред, а въз основа именно на същото е издадена оспорената заповед. От това следва, че регламентираната процедура е съществено нарушена. Оспорената заповед има за предмет конкретен недвижим имот - сграда, поради което засегнат от класифицирането й на единична архитектурно-строителна недвижима културна ценност от Ново време, с категория местно значение, ведно с определени режими за опазване на недвижимата културна ценност, териториален обхват и предписания, е единствено собственикът на обекта – предмет на заповедта. Нарушението на чл.61 АПК – „Административният акт, съответно отказът да се издаде акт, се съобщава по реда на чл. 18а в тридневен срок от издаването му на всички заинтересовани лица, включително на тези, които не са участвали в производството.“ вр. с чл.59 ал.2 ЗКН, засяга собственикът на сградата. Обжалваната заповед е издадена при неправилно определен адресат и в нарушение на предвидените в ЗКН процесуални правила. В конкретния случай правилното определяне на адресат на административния акт се преценява спрямо разпоредбите на Раздел IV Права и задължения на собствениците или ползвателите на недвижими културни ценности от Глава V Опазване на недвижимо културно наследство от ЗКН, като чл.77 регламентира правата на собствениците, концесионерите и ползвателите, а чл.71 регламентира задълженията на собствениците, концесионерите и ползвателите. Правилното определяне на адресат на заповедта произтича от характера на оспорения административен акт, основан на нормите от Раздел II Деклариране от Глава V на ЗКН – чл.58, както и процеса на изготвяне на заключителна оценка по смисъла на чл.61 ал.2 ЗКН. Съгласно чл.58 ал.2 ЗКН: „Със заповедта по ал. 1 се определят предварителната класификация и категория на обекта на недвижимото културно наследство и временните режими за неговото опазване.“. С оспорената заповед е наредено деклариране на тютюневия склад – сграда с идентификатор 56784.522.694.1 по КККР на гр. Пловдив, с класификация на единична архитектурно-строителна недвижима културна ценност от Ново време, с категория местно значение и са определени режими за опазване на недвижимата културна ценност, респективно са посочени предписания за опазване - изисквания, допускания и забрани. Адресат на изискванията, изразяващи се в задължения, съответно – забраните, изразяващи се в ограничения, е собственикът на обекта или концесионер, както и ползвател. Оспорената заповед е съобщена на „Галакси Инвестмънт Груп“ ООД, като в хода на административното производство дружеството е възприето за собственик на обекта – предмет на заповедта. В заповедта е отразено уведомлението до жалбоподателя в хода на административното производство и административният акт е изпратен на оспорващото дружество, но същото не е действителният собственик на обекта – предмет на заповедта. Сградата е в обхвата на непарична вноска, описана в учредителен акт на „Даунтаун Роял Естейтс“ ЕООД от 14.04.2022г., вписан на 01.06.2022г., а заповедта е издадена на 25.08.2023 г. В тази връзка „Галакси Инвестмънт Груп“ ООД не следва да е адресат на обжалваната заповед. В потвърждение на поддържаните данни за собственост на обекта – предмет на деклариране с оспорената заповед, към жалбата е приложен вписан Учредителен акт на ЕООД "Даунтаун Роял Естейтс", според чл. 6 от който – „Галакси Инвестмънт Груп“ ООД апортира в капитала на „Даунтаун Роял Естейтс“ ЕООД сграда с идентификатор 56784.522.694.1. Не се твърди оспорващото дружество да е ползвател или концесионер на сграда с идентификатор 56784.522.694.1 по КККР на гр. Пловдив – с права и задължения от обхвата на раздел IV от глава V – ЗНК /чл. 55 и сл./ Неправилното определяне на адресата на административния акт е основание за квалифицирането му за незаконосъобразен. При засегнати права и интереси на действителния собственик на обект – предмет на заповедта, същият е бил лишен от правото на участие в административното производство, защото му е бил съобщен едва завършващият производството акт. Административният акт касае обект на деклариране, собственикът на който е действително засегнат от определените режими и забрани, но правото му на защита е отречено с определянето на друг субект за адресат. В тази вр. се съобрази, че съгласно чл. 59, ал. 3 ЗКН – "Временният режим за опазване на недвижими обекти, влиза в сила от датата на уведомяването на собственика им по ал. 2 и е задължителен за всички физически и юридически лица. ", поради което следва да бъде уведомен действителният собственик към дата на издаване на оспорената заповед. Следва да бъде отбелязано, че в чл. 59, ал. 2 ЗКН не е посочено на кого се съобщава заповедта по ал. 1 /вр. с чл. 58, ал. 1 с. з. /, което не означава, че може да се съобщава избирателно от административния орган без критерии за адресат. Посоченото следва от чл. 59, ал. 3 ЗКН и от чл. 15 вр. с чл. 147 АПК, като в случая адресати на акт от характера на оспорения могат да бъдат собственик, концесионер или ползвател на обекта. ЗКН ясно е определил адресатите на административен акт от характера на оспорения – чл. 59, ал. 3 ЗКН и това са собствениците. Приемането на обратното би означавало да се отрече правото на оспорване на субектите, които се легитимират като собственици или носители на вещни права върху засегнати имоти. При издаване на административния акт са допуснати съществени процесуални нарушения, обосноваващи самостоятелен извод за незаконосъобразност на оспорената заповед: Производството е започнало с уведомление по чл.26 АПК на директора на НИНКН, а не на компетентния административен орган, водещ конкретното производство. НИНКН е помощен орган на министъра на културата вр. с осъществяване правомощията му по чл.58 ал.1 ЗКН, поради което изпращането на уведомление от директора на НИНКН не изпълнява изискванията на чл.26 ал.1 ЗКН, в този смисъл е и Решение № 8896/2021г. по д.№ 10430/2020г., ВАС. Освен това, по твърдения в преписката, преповторени в съдебното решение се счита, че процедурата е започнала с Протокол №5 от заседание на НСПОК, състояло се на 22.05.2000г., а завършва с процесната заповед 25 години по-късно. Това излиза извън рамките на предвидимостта в правоприлагането и на всички принципи, залегнали в Административнопроцесуалния кодекс. Още повече, при това твърдение не става ясно, кога е поставено началото на административното производство и следователно как точно са изпълнени изискванията на закона. Административният орган е извършил съществено нарушение на чл. 35 от АПК, като не е изследвал всички твърдения в производството и съответно не е посочил в обжалвания акт, ясни и изчерпателни мотиви. Не следва да се приема, че същите се съдържат в друг документ, тъй като съдебната практика и ТР № 16/31.03.1975 г. на ВС г. са еднозначни, че органът, издал оспорвания акт, следва изрично да се е позовал на такъв документ. В настоящия случай, в т. 2 от заповедта, е посочено, че съображенията за издаване на акта се основават на мотивите, посочени в предложението на директора на НИНКН с вх.№33-00-701 от 26.08.2022 г., като същите са пресъздадени и в самия акт. Правото на собственост е гарантирано от българската Конституция, като е уредено в чл. 17, в главата „Основни начала” - преди главата, съдържаща списъка на основните права. Конституцията на България изрично гарантира, че отнемането на собственост за държавни или общински нужди може да става само след предварително и равностойно обезщетяване. В случая с оспорваният акт на зам. министъра, не се цели отнемане на собствеността на жалбоподателя, но се налагат значителни рестрикции за свободното ползване и разпореждане със собствената му сграда. За да се посегне на основното право, гарантирано с Конституцията, от страна на орган на държавната власт, следва да са налице мотиви, които да поставят обществения интерес над този на отделният субект- собственик. Такава санкция трябва да бъде съобразена с принципа на пропорционалност- ограничаване правата на жалбоподателя да са пропорционални на интересите, защитени от ЗКН и поднормативните актове. От посоченото в мотивите на оспорената заповед не могат да се направят изводи за наличието на особености в строителството или архитектурата на сградата, определящи я като НКЦ. Град Пловдив, като населено място с богата история и култура е с концентрация на сгради, строени в началото на миналия 20-и век. Всяка от тях се характеризира с особености в архитектурния си стил и строителство. Но, за да се декларира такава сграда като културна ценност, с което да се ограничат правата на собственика й, следва да са налице множество обстоятелства. Посочването в мотивите на административния акт, че сградата е с типично за периода архитектурно решение и конструктивна система, че е разположена на ъгъл, на основен комуникационен подход към зона с висока концентрация на съхранени сгради на тютюневата индустрия, че има фасада, разположена на булевард и, че съхраняването на обекта ще даде възможност за привличане на интерес за навлизане в зоната на Тютюневия град, не е достатъчно условие, за да приеме, че е налице някаква изключителност, в сравнение с другите сгради, построени през същия период. Липсата на изложени мотиви в степен, достатъчна да се прецени приложението на материалния закон, съставлява процесуално нарушение от категорията на съществените тъй като препятства извършването на преценка за законосъобразност на акта. Безспорно историческото минало, в т. ч. и архитектурните паметници, са част от културното наследство на всяка държава. То трябва да бъде съхранено като една от първостепенните задачи е неговото издирване, класифициране и създаване на мерки, гарантиращи опазването му. Тези мерки обаче не могат да се прилагат в нарушение на законовите разпоредби. Още повече, следва да се има предвид, че предварителната оценка по чл. 19 от Наредба №3 от 10.07.2019 г., инкорпорирана в приложения като доказателство фиш №1 по чл. 28 от същата наредба е изготвена повече от една година, преди издаване на обжалваната заповед. Налице е и съществено нарушение при изготвяне на горепосочения фиш. Той е без посочена дата, което прави невъзможна преценката, към кой момент е изготвената предварителната оценка, въз основа на която е издадена оспорената заповед. Това води до извода, че оспореният акт е издаден въз основа непълна и неактуална фактическа обстановка. За това свидетелства и твърдението по преписката, че към момента на издаване на акта по-голямата част от сградата е била разрушена. Независимо дали премахването е станало по реда на ЗУТ или част от сградата се е саморазрушила, това е следвало да бъде обсъдено от административния орган преди издаване на окончателния акт, защото този факт, налага от една страна други препоръки или изисквания към собственика, а от друга страна, очевидно обектът на заповедта частично или изцяло липсва. Доказателствената тежест в този случай е за административния орган, който е следвало да докаже наличието на всички предпоставки за издаване на оспорения акт. Като не е обсъдил тези пропуски, административният съд е постановил едно необосновано решение, с което е отхвърлил подадената жалба. Предвид изложеното, и съдебното решение, и издадената при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените и материално правните предпоставки на закона заповед, следва да бъдат отменени. При този изход на делото на касатора следва да бъдат заплатени направените от него разноски в двете производства в размер на евровата равностойност на 2170 лв. На ответника „Даунтаун Роял Естейтс“ ЕООД, в качеството му на заинтересована страна по делото също следва да се присъдят направените от него разноски, претендирани с постъпилото по делото становище в размер на евровата равностойност на 1300лв. Водим от горното и на основание чл. 222, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, Трето отделение,