Определение № 3348 от 02.11.2023 г. на ВКС по гр. д. № 3876/2023 г.

Производството е по реда на чл. 274, ал.2 ГПК. Образувано е по частна жалба на Ю. Б. Д. против определение № 500393 от 20.05.2023 г. по гр.д.№ 1098 от 2018 г. на Районен съд- Разлог, с което е върната молба вх.№ 500330 от 08.02.2023 г. за отмяна на основание чл.303, ал.1, т.5 ГПК на решение № 51 от 27.01.2023 г. по в.гр.д.№ 973 от 2022 г. на Благоевградския окръжен съд. В частната жалба се съдържат доводи за недопустимост, необоснованост и незаконосъобразност на обжалваното определение и се моли неговата отмяна. Върховният касационен съд на РБ, Гражданска колегия, състав на първо гражданско отделение счита следното: Частната жалба е допустима: подадена е от легитимирано лице, преди изтичане на едноседмичния срок по чл.275, ал.1 ГПК /обжалваното определение е било съобщено на частния жалбоподател на 27.06.2023 г, а частната жалба е подадена още на 15.06.2023 г./ и срещу определение на районен съд за връщане на молба за отмяна, което съгласно чл.274, ал.2 ГПК във връзка с чл.274, ал.1, т.2 ГПК, чл.306, ал.2 ГПК, чл.286, ал.2 ГПК и приетото в т.12 от Тълкувателно решение № 7 от 31.07.2017 г. по тълк.д.№ 7 от 2014 г. на ОСГТК на ВКС подлежи на обжалване пред ВКС. Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна и като такава следва да бъде оставена без уважение, а обжалваното с нея определение на Районен съд- Разлог- потвърдено, поради следното: Правилно и съответствие със закона в обжалваното определение е прието, че подадената от Ю. Б. Д. молба за отмяна на влязло в сила решение следва да бъде върната поради неизпълнение в срок на дадените от администриращия молбата съд указания за вписването й. Както е приетото в задължителната практика на ВКС /т.2 от Тълкувателно решение № 7 от 31.07.2017 г. по тълк.д.№ 7 от 2014 г. на ОСГТК на ВКС/, въпреки че не е сред посочените в ГПК изисквания за редовност и съдържание на молбата за отмяна, поради спецификата си, неотносима към всички молби за отмяна, изискването на чл.112, б.“к“ ЗС за вписване на молбата за отмяна има значение за надлежното движение на извънинстанционното производство по Глава 24 от ГПК, което се проявява във възникването на основание за връщане на молбата за отмяна при неизпълнение на указанията на администриращия съд за вписването й. Неоснователен е доводът в частната жалба на Ю. Б., че обжалваното определение е недопустимо, тъй като не е постановено от компетентния да разгледа молбата за отмяна съд-ВКС. Както е прието в горепосоченото Тълкувателно решение, изискването за вписване на молбата за отмяна е част от администрирането на тази молба и при неизпълнение на това изискване молбата за отмяна се връща. Компетентен да стори това съгласно чл.306, ал.2 и 3 ГПК във връзка с чл.286 ГПК е първоинстанционният съд, пред когото молбата за отмяна се подава и който я администрира. Неоснователен е и доводът за неправилност на обжалваното определение поради това, че в случая молбата за отмяна не подлежала на вписване. Молбата е за отмяна на решение по чл.240 ГПК, което е било за отмяна на решение, което подлежи на вписване съгласно чл.112, б.“з“ ЗС /решение № 1444 от 23.03.2020 г., допълнено с решение 3177 от 30.07.2020 г. по гр.д.№ 1098 от 2018 г. на Районен съд- Разлог, с което съдът се е произнесъл по предявен ревандикационен иск по чл.108 ЗС за недвижим имот/. Поради това съгласно чл.112, б.“к“ ЗС на вписване подлежи както молбата по чл.240 ГПК за отмяна на решението на районния съд, така и молбата по чл.303 ГПК за отмяна на решението по чл.240 ГПК. По изложените съображения Върховният касационен съд, Гражданска колегия, състав на първо гражданско отделение