Определение № 4627 от 28.04.2026 г. на ВАС по адм. д. № 3756/2026 г.

Производството е по чл.229 и сл. от АПК.

С Определение № 341 от 10.03.2026г., постановено по адм.дело № 64 по описа за 2026г. на Административен съд – Видин, тричленен състав, е оставил без разглеждане жалбата на „Иренор“ ООД, ЕИК 105547768, с адрес: гр. Видин, ул. "Св. Кирил" № 13, против решение № 2, взето с протокол № 1/26.01.2026 г. на Общински съвет Видин и е прекратил производството по делото.

Срещу постановеното определение е подадена частна жалба от „Иренор“ ООД, чрез пълномощника му адв. И. И. Дочева. В същата се прави оплакване, че така постановеното определение е неправилно, поради нарушение на материалния закон. Навеждат се доводи, че неправилно първоинстанционният съд не е взел предвид обстоятелството, че общинския съвет след като е приел план-сметката, едновременно с него не е определил размера на таксата за 2026г., с което не е довършил производството по издаване на общ административен акт, поради което счита, че преди да бъде прилаган акт, спрямо който не е приключила процедурата, същия подлежи на самостоятелен съдебен контрол. Също твърди, че решението на общинския съвет относно вида и стойността на съдовете има самостоятелен характер и подлежи на оспорване. Моли Върховния административен съд да отмени обжалваното определение на Административен съд – Видин и да върне делото на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия.

Ответният по частната жалба Общински съвет – Видин не е взел становище по частната жалба.

Върховният административен съд, състав на първо отделение, като обсъди оплакванията в частната жалба и събраните по делото доказателства, намира за установено следното:

Частната жалба е подадена в срока по чл.230 от АПК, от надлежна страна, поради което е допустима и следва да бъде разгледана.

По същество е неоснователна.

Предмет на обжалване пред Административен съд – Видин е било решение № 2, взето с протокол № 1/26.01.2026 г. на Общински съвет Видин, с което общинския съвет:

1. Одобрява план-сметка за относимите разходи на Община Видин за извършване на дейностите по предоставяне на услугите по чл. 62 от ЗМДТ за 2026 г., съгласно Приложение № 1,

2. Определя вида и стойността на съдовете, които юридическите лица могат да заявяват, както следва: за съд от 4,0 куб. м., сума за един брой на година в лева и евро - 2200 (1125); за съд от 1,10 куб. м., сума за един брой на година в лева и евро - 2000 (1023); за съд от 0,240 куб. м., сума за един брой на година в лева и евро - 500 (256);

С обжалваното определение Административен съд – Видин е оставил без разглеждане жалбата "Иренор" ООД, ЕИК 105547768, с адрес: гр. Видин, ул. "Св. Кирил" № 13, против решение № 2, взето с протокол № 1/26.01.2026 г. на Общински съвет Видин и е прекратил производството по делото.

За да постанови този резултат административният съд е приел, че план-сметката по чл. 66, ал. 2 от ЗМДТ включва всички относими за съответната календарна година разходи на общината за извършване на дейностите по предоставяне на услугите по чл. 62 от ЗМДТ и по съществото си е предпоставка за определяне размера на таксата за битови отпадъци и е елемент от процедурата по приемане на решението на общинския съвет за определяне размер на ТБО. С план-сметката не се създават права или задължения, нито непосредствено се засягат права, свободи или законни интереси на граждани или юридически лица, поради което същата не представлява общ административен акт по смисъла на чл. 65 от АПК, а е част от производството по издаване на административен акт по чл. 67, ал. 3 от ЗМДТ. Оспореното решение представлява волеизявление на административен орган от категорията на посочените в чл. 21, ал. 5 от АПК, направено в производство по издаване на общ административен акт, а одобрената план-сметка за определяне разходите на общините подлежи на проверка от Сметната палата, съгласно нормата на чл. 66, ал. 3, т. 3 от ЗМДТ. Приел е също, че решението в частта, с която се определя вида и стойността на съдовете, които юридическите лица могат да заявяват няма самостоятелен характер, и не представлява акт, подлежащ на съдебен контрол извън производството по издаване на акта по чл. 67, ал. 3 от ЗМДТ.

Определението на Административен съд – Видин е правилно.

Съгласно чл. 159, т.1 АПК жалбата е процесуално недопустима, когато актът не подлежи на оспорване.

В случая, с оглед предмета на оспорване - решение на общински съвет, с което се одобрява план-сметка за относимите разходи на Община Видин за извършване на дейностите по предоставяне на услугите по чл. 62 от ЗМДТ за 2026 г. и се определят вида и стойността на съдовете, които юридическите лица могат да заявяват, актът не подлежи на оспорване.

В съдебната практика по отношение на т.н. „план-сметка“ се приема следното:

Съгласно чл. 66 ЗМДТ, таксата за битови отпадъци се определя в годишен размер за всяко населено място с решение на общинския съвет въз основа на одобрена план-сметка за всяка дейност, включваща необходимите разходи: за 1. осигуряване на съдове за съхраняване на битовите отпадъци - контейнери, кофи и други, 2. събиране на битовите отпадъци и транспортирането им до депата или други инсталации и съоръжения за обезвреждането им, 3. проучване, проектиране, изграждане, поддържане, експлоатация, закриване и мониторинг на депата за битови отпадъци или други инсталации или съоръжения за обезвреждане на битови отпадъци и 4. почистване на уличните платна, площадите, алеите, парковите и другите територии. Одобрената план – сметка за разходите за битови отпадъци представлява необходима предпоставка за определяне на размера на таксата за битови отпадъци, а одобряването на план-сметката е елемент от процедурата по приемане на решението на общинския съвет за определяне размера на таксата за битови отпадъци. С план-сметката не се създават права или задължения, нито непосредствено се засягат права, свободи или законни интереси на граждани или юридически лица, поради което същата не представлява общ административен акт по смисъла на чл. 65 АПК, нито индивидуален административен акт, тъй като съгласно чл. 21, ал. 5 АПК, волеизявленията, действията и бездействията, когато са част от производство по издаване на общи административни актове, не са индивидуални административни актове. Контролът за законосъобразност на план - сметката следва да бъде осъществен заедно с контрола върху решението на общинския съвет по чл. 66, ал. 1 ЗМДТ, което представлява общ административен акт по смисъла на чл. 65 АПК. Според чл. 66 ЗМДТ одобрената план-сметка за определяне разходите на общините по ал. 1 подлежи на проверка от Сметната палата. Съдебният контрол може да бъде осъществен само в производство по обжалване на решението по определяне на размера на таксата за битови отпадъци.

В горния смисъл е определение № 8160/27.09.2022, постановено по адм. дело № 8289/2022г. на настоящия състав на Върховния административен съд, първо отделение, както и определение № 11271 от 19.07.2019г. на Върховния административен съд, трето отделение, постановено по адм.д. № 4221/2019г., в което има позоваване на предходни актове на ВАС в същия смисъл.

Ето защо е неоснователен довода на касатора, че след като е приел план-сметката и едновременно с него, Общински съвет – Видин не е определил размера на таксата за 2026г., решението за приемане на план-сметката подлежи на самостоятелен съдебен контрол.

Правилно също АС – Видин е приел, че решението в частта, с която се определя вида и стойността на съдовете, които юридическите лица могат да заявяват няма самостоятелен характер и не представлява акт, подлежащ на самостоятелен съдебен контрол. Това е така, защото и това волеизявление е част от производството по приемане на решението за определяне на размера на таксата за битови отпадъци.

След като е стигнал до изводи за недопустимост на жалбата поради наличие на хипотези по чл. 159, т.1 от АПК, Административен съд – Видин е постановил едно правилно определение, което не страда от пороците, твърдяни в частната жалба и следва да бъде оставено в сила.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, във вр. с чл.236 от АПК, Върховният административен съд, състав на първо отделение,