Определение № 11677 от 31.10.2024 г. на ВАС по адм. д. № 10272/2024 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по частна жалба, подадена от Община Смядово, чрез процесуалния й представител адвокат Т. Илиев, срещу определение № 1154/29.08.2024 г., постановено по адм. дело № 350/2024 г. по описа на Административен съд-Шумен, с което е оставено без уважение искането на общината за спиране на допуснатото по силата на закона предварително изпълнение на решение № 03-РД/4336/15.08.2024 г. за налагане на финансова корекция, издадено от изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие". Релевирани са съображения за отмяната на атакувания съдебен акт, като необоснован и постановен в противоречие с приложимия материален закон, по които се претендира отмяната му. Ответникът - изпълнителен директор на Държавен фонд "Земеделие" /ДФЗ/, чрез процесуалния си представител юрисконсулт Ц. Петкова, в писмен отговор по частната жалба изразява становище за неоснователността й. Върховният административен съд, в настоящия съдебен състав на четвърто отделение, приема частната жалба, като подадена от надлежна страна в срока по чл. 166, ал. 3 АПК, за допустима, а разгледана по същество - за неоснователна, по следните съображения: Основното производство пред административния съд е образувано по жалбата на Община Смядово, срещу решение № 03-РД/4336/15.08.2024 г. на изпълнителния директор на ДФЗ за налагане на финансова корекция в размер на 1 384 265.69лв с ДДС, равняващи се на 25% от стойността на финансовата помощ, изплатена по заявени за възстановяване разходи по договор за възлагане на обществена поръчка, с предмет "Реконструкция и рехабилитация на водопроводната мрежа за питейно-битово водоснабдяване в селата Риш и Янково, община Смядово", проведена на основание чл. 18, ал. 1, т. 12 от Закона за обществените поръчки, с избран изпълнител ДЗЗД "Нивел Строй-Хидро", за изпълнение на одобрен проект по административен договор № 27/07/2/0/00285/13.02.2019 г. за отпускане на безвъзмездна финансова помощ по подмярка 7.2 "Инвестиции в създаването, подобряването или разширяването на всички видове малка по мащаби инфраструктура" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014-2020 г. С жалбата е поискано спиране на предварителното изпълнение на атакувания акт, поради това, че общината разполага с ограничен финансов ресурс и плащането на финансовата корекция ще предизвика за нея финансово затруднение, в т.ч във връзка с изплащането на задълженията й в общ размер на 5 495 632лв по сключени множество договори, включително за доставка на горива, изработка на инвестиционни проекти за реконструкция и рехабилитация на водопроводни мрежи в други населени места в общината, третиране на смесени битови отпадъци, доставка на метални контейнери и др. Изложени са доводи, че породеното от плащането на корекцията финансово затруднение може да нанесе значителни вреди за община Смядово, които във връзка с публичните й функции, да доведат до застрашаване на обществени интереси. За да остави без уважение поисканото спиране административният съд приема, че в искането не се сочат конкретни основания съобразно законовите критерии по чл. 166, ал. 4, във връзка с ал. 2 АПК, включително за настъпване в резултат от предварителното изпълнение на акта на някакви конкретни вреди. Отчетено е, че в него не се съдържа твърдение за нови факти и обстоятелства, настъпили след издаване на процесното решение за налагане на финансова корекция, в резултат на които предварителното изпълнение би могло да причини на общината значителна или трудно поправима вреда по смисъла на чл. 166, ал. 2 АПК. По тези обобщени мотиви първоинстанционният съд формира краен извод, че не са налице предпоставките по чл. 166, ал. 2, във връзка с ал. 4 АПК за спиране на допуснатото по силата на закона предварително изпълнение на оспорения акт, в какъвто смисъл е постановено и оспореното пред касационната инстанция, определение. Настоящият състав на Върховния административен съд приема атакуваното определението за валидно, допустимо и правилно. Съгласно чл. 73, ал. 1 и ал. 4 от Закона за управление на средствата от Европейските фондове при споделено управление /ЗУСЕФСУ/, финансовата корекция се определя по основание и размер с мотивирано решение на ръководителя на управляващия орган, одобрил проекта, което подлежи на оспорване по реда на АПК, при което са приложими разпоредбите на чл. 27, ал. 2 и 3 и ал. 5 и 6 ЗУСЕФСУ. Според чл. 27, ал. 2 ЗУСЕФСУ, оспорването на индивидуалните административни актове и административните договори не спира изпълнението им, а оттам и жалбата срещу атакуваното решение по чл. 73, ал. 1 ЗУСЕФСУ няма суспензивен ефект. ЗУСЕФСУ не урежда специални правила относно спирането на допуснато по този закон предварително изпълнение, поради което приложение намират текстовете на чл. 166, ал. 4, във връзка с ал. 2 АПК, съгласно които съдът може да спре предварителното изпълнение ако то е в състояние да причини на оспорващия значителна или труднопоправима вреда. Законосъобразен е направеният от административния съд извод, че в разглеждания случай не са налице предпоставките за спиране на изпълнението. Противно на изтъкнатите от частния жалбоподател доводи, представените от общината договори действително не сочат на възможно причиняване на значителни или труднопоправими вреди от предварителното изпълнение на акта, още по-малко - на вреди, които по своята същност, степен и резултат да са противопоставими на презумирания от законодателя чрез въвеждането на чл. 27, ал. 2 ЗУСЕФСУ, обществен интерес. По същността си финансовата корекция представлява пълна или частична отмяна на финансова подкрепа, вече предоставена със средства от Европейските структурни и инвестиционни фондове, поради което и събирането на определената с индивидуалния административен акт, парична сума, само по себе си не може да бъде определено като причина за настъпването на значителна вреда. В този смисъл, значителна вреда би могла да възникне едва като вторична последица от налагането на финансовата корекция, като при това винаги следва да е обективна, числово измерима и установена с представени от оспорващия доказателства, каквито в случая не са налице, доколкото представените пред първата инстанция договори не сочат на обстоятелства, налагащи извода, че предварителното изпълнение на акта може да причини на общината значителна вреда. Неприложима в случая е и другата хипотеза по чл. 166, ал. 2 АПК - на причинена труднопоправима вреда, с оглед данните по делото и установеното в съдебната практика схващане, че в категорията на труднопоправимите вреди не попадат тези от материално или финансово естество. Следователно, административният съд, като е достигнал до идентичен извод, е постановил правилен съдебен акт, който при липсата на установени други негови пороци, следва да бъде оставен в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо, във връзка с чл. 236 АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,