Определение № 2749 от 18.03.2025 г. на ВАС по адм. д. № 1670/2025 г.

Производството е по реда на чл. 229, ал. 1, т. 2, във вр. с чл. 166, ал. 3 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на "Виваком България" ЕАД (Виваком) срещу Определение № 27740 от 19.12.2024 г. по адм. дело № 10253/2024 г. на Административен съд София - град, с което е отхвърлено искането на дружеството за спиране на предварителното изпълнение на Заповед № 2594 от 04.09.2024 г., издадена от председателя на Комисията за защита на потребителите (КЗП). Частният жалбоподател - "Виваком България" ЕАД, счита обжалваното определение за неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Излага подробни доводи в полза на защитната си теза и твърди, че съдът, в нарушение на съдопроизводствените правила, не е обсъдил и анализирал всички изложени обстоятелства от дружеството, като при липса на извършена причинно-следствена връзка между твърденията в искането и фактите от обективната действителност е достигнал до неправилни правни изводи. Счита, че неправилно съдът е приел, че съдебните актове, с които се отменят разпорежданията за допускане на предварителното изпълнение на аналогични административни актове по отношение на основните конкуренти на Виваком, не съставляват новонастъпило обстоятелство, което да може да се вземе предвид от съда. Сочи, че с отмяна на аналогичните разпореждания за предварително изпълнение по отношение единствено на другите конкуренти с влезли в сила съдебни актове е създадена неравнопоставена регулаторна среда, в която единствено Виваком не може да прилага новоодобрените от КЗП клаузи, тъй като само за дружеството се създава противоречие между новите указания на КЗП и допуснатото предварително изпълнение, което от своя страна разкрива невъзможност единствено Виваком да предоставя конкурентни отстъпки под условие за сключване на срочни договори, което необосновано води до отлив на клиенти, единствено за този оператор. Обосновава изводи, че новонастъпилите обстоятелства, в това число наличието на противоречие между допуснатото предварително изпълнение на заповедта и новите указания на КЗП; отказът на потребителите поради широката публичност, дадена от КЗП на първоначалната заповед, да възстановят недължимо получените отстъпки (дори при съществуването на одобрената от КЗП нова редакция на клаузата); инициираните от КЗП информационни кампании за завеждане на колективни искове; предварителното прекратяване на срочни договори от потребителите с цел получаване на материален стимул, както и неравностойното положение между Виваком от една страна и другите две конкурентни дружества (“Йеттел България” ЕАД и “А1 България” ЕАД) от друга, водят до значителни и трудно поправими вреди изразяващи се в невъзможност на Виваком да се защити от недобросъвестни действия, което води до прогресивното увеличаване на вредите и до нарушаване на нормалното функциониране на пазара на електронните съобщителни услуги в конкурентна среда. Твърди, че несъмнено в случай, че предварителното изпълнение остане в сила, през следващите 12 месеца, Виваком ще претърпи финансови загуби на приблизително същата стойност, увеличена със стойността на постепенно разширяващото се недобросъвестно поведение по предсрочно прекратяване на договори, каквато е отчел за последните 12 месеца, което ще доведе и до негативен за дружеството и потребителите ефект, тъй като дружеството ще е принудено да спре продажбата на услуги и устройства с отстъпка. Излага доводи, че вредите от допуснатото предварително изпълнение на заповедта ще са в значителен размер на дружеството и предвид това, че разработването на тарифни планове за ползване на електронни съобщителни услуги и предоставяните отстъпки – резултат от конкурентния натиск в сектора, изискват ангажиране на значителни ресурси (лицензии за ползвани софтуерни продукти; за таксуванe; за управление на услуги; поддържане на мрежи и качество на предоставяните услуги). Прави искане съдът да отмени обжалваното определение и да постанови друго, с което да спре предварителното изпълнение на процесната заповед. Ответникът – председателят на Комисията за регулиране на съобщенията, не изразява становище. След като прецени доказателствата по делото, във връзка с доводите и съображенията в частната жалба, Върховният административен съд, състав на Седмо отделение, приема следното: Частната жалба е подадена в срока по чл. 230 АПК, от надлежна страна – адресат на оспореното определение и срещу акт, който подлежи на касационен контрол, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, е неоснователна по следните съображения: За да постанови оспорения съдебен акт, първоинстанционният съд е приел, че новонастъпилото обстоятелство, на което се позовава Виваком, а именно, че от КЗП е одобрена нова редакция на клаузата в договорите между дружеството и потребителите, с която вече се избягват потенциални неясноти за последните относно разликата между дължимите неустойки и отделното изискване за възстановяване на недължимо получени отстъпки, не предпоставя настъпването на значителни и трудно поправими вреди за дружеството, нито се отразява на разпореденото предварително изпълнение на Заповедта от 04.09.2024 г. на председателя на КЗП. Обосновавайки се с относимата правна уредба, съдът е счел, че позоваването от страна на дружеството на влезли в сила съдебни актове по отношение на конкурентни дружества, с които предварителното изпълнение на заповеди на председателя КЗП е спряно, не обвързват първоинстанционния съд, тъй като същите са издадени в производството по чл. 60, ал. 5 АПК. Съдът е приел, че възможността за настъпване на посочените от жалбоподателя вреди и техният размер са му били известни още с узнаването на разпореденото предварително изпълнение на заповедта, с която се забранява прилагането на нелоялна търговска практика, чрез включването на процесната неравноправна клауза в договорите между Виваком и потребителите, предвид което е приел, че претендираните вреди не произтичат от посочените нови обстоятелства, поради което и не могат да обосноват спиране на предварителното изпълнение. Предвид изложеното съдът е отхвърлил като неоснователно искането за спиране на допуснатото предварителното изпълнение на административния акт. Определението е правилно. Съгласно разпоредбата на чл.166, ал. 2 АПК при всяко положение на делото, до влизането в сила на решението, по искане на оспорващия съдът може да спре предварителното изпълнение, допуснато с влязло в сила разпореждане на органа, издал акта по чл. 60, ал. 1, ако то би могло да причини на оспорващия значителна или трудно поправима вреда. Изпълнението може да се спре само въз основа на нови обстоятелства. Целта на искането за спиране на изпълнението на административния акт е защита на интересите на жалбоподателя, адресат на изпълнението. В хипотезата на чл. 166, ал. 2 АПК молителят е този, който следва да докаже възможността от настъпването на значителна или трудно поправима вреда, която предварителното изпълнение на акта би могла да му причини. На следващо място, за да се спре изпълнението, е необходимо и наличието на нови факти и обстоятелства, които не са съществували към момента на постановяването на акта по чл. 60, ал. 1 АПК. В искането за спиране, с което е сезиран съдът, не са посочени фактически обстоятелства, обосноваващи произтичащи от предварителното изпълнение вреди, нито са представени доказателства за вида и размера им, което препятства преценката относно евентуалната им значителност или непоправимост. Посочените в частната жалба доводи също не налагат извод, че е възможно на "Виваком България" ЕАД да бъдат причинени значителни или трудно поправими вреди. Доводите, с които аргументира искането си жалбоподателят, в това число претърпените вреди, както правилно е приел и първоинстанционният съд, не са вследствие на предварителното изпълнение на заповедта на председателя на КЗП. Влезлите в сила съдебни актове по отношение на конкурентни дружества, с които предварителното изпълнение на заповеди на председателя КЗП е спряно, също не обосновават извод за настъпването за частния жалбоподател на значителни или трудно поправими вреди, в резултат на допуснатото от председателя на КЗП предварителното изпълнение на заповедта. В настоящия случай първоинстанционният съд е извършил правилна преценка за неоснователност на искането на дружеството за спиране на предварителното изпълнение на оспорената пред него заповед. След като не е установена опасност оспорващата страна да претърпи значителни или трудно поправими вреди от предварителното изпълнение на заповедта, то не са налице и материалноправните предпоставки на чл. 166, ал. 2 АПК за спиране на предварителното изпълнение. С оглед изложеното обжалваното определение не страда от сочените в частната жалба пороци, предвид което, като валидно, допустимо и правилно и следва да бъде оставено в сила. Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 1, предл. 1-во, вр. с чл. 236 АПК, Върховният административен съд, състав на Седмо отделение