Решение № 12987 от 31.10.2014 г. на ВАС по адм. д. № 16238/2013 г.
ВАСV отделение31.10.2014 г.докладчик Мариета Милева
Диспозитив
ОТМЕНЯ заповед № 13731 от 13.09.2013 г. на министъра на околната среда и водите. ОСЪЖДА Министерството на околната среда и водите, гр. София, бул. "Кн. Мария Луиза" № 22 да заплати на Ирина Иванова Пешкова със съдебен адрес: гр. София, ул. "Алабин" № 34, ет. 3, адв. Борис Йоцов, сумата 200.00 (двеста) лева разноски по делото. Решението може да се обжалва пред петчленен състав на Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщението на страните.
Мотиви
Решение № 12987 от 31.10.2014 г. на ВАС по адм. д. № 16238/2013 г., V о., докладчик съдията Мариета Милева Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по жалба на Ирина Иванова Пешкова против заповед № 1373 от 13.09.2013 г. на министъра на околната среда и водите, с която служебното й правоотношение е прекратено на основание чл. 106, ал. 1, т. 2 от Закона за държавния служител (ЗДСл) - поради съкращаване на длъжността. Жалбоподателката поддържа, че заповедта е издадена при съществени нарушения на административнопроизводствените правила, в противоречие с материалния закон и с целта на закона, тъй като служебните функции, изпълнявани от нея, са запазени и са възложени на друг служител, назначен на същата длъжност. Моли заповедта да бъде отменена. Претендира и направените по делото разноски. Ответникът - министърът на околната среда и водите оспорва жалбата и моли да бъде отхвърлена, като на ведомството се присъди юрисконсултско възнаграждение. Като взе предвид изложеното в жалбата и доказателствата по делото, Върховният административен съд, пето отделение, констатира следното: Жалбоподателката Пешкова е назначен като държавен служител на длъжност "главен експерт", в отдел "Мониторинг и контрол", в дирекция "Европейски и международни проекти" в Министерство на околната среда и водите (заповед за преназначаване от 08.03.2013 г.), като заема единствената бройка за длъжността в отдела съгласно длъжностното разписание от 12.03.2013 г. Съгласно цитираното длъжностно разписание отделът се състои от 9 служители - началник отдел, по една щатна бройка за длъжностите "държавен експерт", "главен експерт" и за "младши експерт" и 5 щатни бройки за длъжността "старши експерт". С ПМС № 200/05.09.2013 г., обн. ДВ бр. 80/13.09.2013 г., в сила от последната дата, са приети изменения в Устройствения правилник на Министерството на околната среда и водите, с което общата численост на ведомството е намалена, а общата численост на дирекция "Европейски и международни проекти" е намалена от 47 на 33 щатни бройки. На основание приетите изменения и поради приключване на проектите, финансирани от ИСПА/ Кохезионен фонд, директорът на дирекция "Европейски и международни проекти" предлага на министъра на околната среда и водите да бъдат прекратени служебните правоотношения на 8 служители, между които и жалбоподателката Пешкова. Въз основа на постановлението министърът на околната среда и водите, утвърждава, считано от 13.09.2013 г., ново длъжностно разписание на ведомството. С него общата численост на дирекция "Европейски и международни проекти" е намалена, като бройките в отдел "Мониторинг и контрол" са намалени на шест - началник отдел, 3 бр. длъжността "старши експерт" и 2 бр. за длъжността " младши експерт". Според посоченото длъжностно разписание бройката за длъжността "главен експерт" в отдела, заемана дотогава от жалбоподателката, е премахната. На основание приетите във връзка с постановлението длъжностни промени със заповед № 1373/13.09.2013 г. на министъра на околната среда и водите, предмет на оспорване в настоящото производство, служебното правоотношение на жалбоподателката е прекратено, считано от 13.09.2013 г. датата на връчване на заповедта, на основание чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл - поради съкращаване на длъжността. По делото е представено извлечение от длъжностно разписание на Министерство на околната среда и водите, също утвърдено от министъра и в сила от 13.09.2013 г., но вероятно съставено по-късно от цитираното по-горе от същата дата, тъй като е подписано от директора на дирекция "Бюджет, финанси и счетоводство" на 19.09.2013 г. Извлечението се отнася за дирекция "Европейски и международни проекти" и според него бройката за длъжността "главен експерт" в отдел "Мониторинг и контрол" е запазена, бройката за "младши експерт" в отдела е една, а за длъжността "старши експерт" са предвидени 3 щатни бройки (л. 74 от делото). Със заповед № 1389/24.09.2013 г. служителят Генсузов, заемащ длъжността "главен експерт" в отдел "Изпълнение на проекти" в дирекция "Европейски и международни проекти" е преназначен, считано от 13.09.2013 г., на длъжност "главен експерт" в отдел "Мониторинг и контрол" на същата дирекция. При така установените факти настоящият състав на Върховния административен съд, пето отделение, стигна до следните изводи: Жалбата е подадена в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК и от лице, за което административният акт е неблагоприятен, поради което е допустима. Разгледана по същество, жалбата е основателна. Оспорената заповед е издадена от компетентния съгласно чл. 108 от ЗДСл орган (министърът на околната среда и водите е орган по назначаването на държавните служители в министерството съгласно чл. 42, ал. 5 от Закона за администрацията), в предвидената в същия текст писмена форма, съдържа посочените в нормата реквизити, включително фактическото и правно основание за прекратяване на правоотношението и при спазване на административнопроизводствените правила. Въпреки това заповедта е незаконосъобразна, тъй като материалноправните основания за постановяването й не са осъществени. Административният акт е издаден на основание чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл, текст който предвижда прекратяване на служебното правоотношение със служителя при съкращаване на длъжността. Следователно, за да възникне основанието, посочено в цитирания текст, следва да се установи, че длъжността, заемана от служителя като нормативно определена позиция и система от функции, задължения и изисквания по смисъла на чл. 2, ал. 1 от Наредбата за прилагане Класификатора на длъжностите в администрацията, не съществува или ако длъжността е запазена, е намален броят на служителите, ангажирани с нейното изпълнение. Установяването на фактическите основания, обосноваващи съкращаване на длъжността, е в тежест на административния орган (чл. 170, ал. 1 от АПК). В случая настоящият съдебен състав приема, че изискванията на чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл не са изпълнени. Служебното правоотношение на жалбоподателката е прекратено след утвърдено във връзка с ПМС № 200/2013 г. ново длъжностно разписание, в сила от 13.09.2013 г. Според последното не се установява бройката за длъжността "главен експерт" в отдел "Мониторинг и контрол", в дирекция "Европейски и международни проекти", заемана от жалбоподателката да е премахната. Напротив от представеното по делото извлечение от длъжностното разписание на отдела, в сила от 13.09.2013 г., се установява, че длъжността е запазена и на нея, считано от същата дата, е преназначен служител от друг отдел (заповед № 1389/24.09.2013 г.). Запазени са и служебните функции, изпълнявани от жалбоподателката в отдел "Мониторинг и контрол". Този извод се налага от обстоятелството, че функциите на дирекцията и на отделите не са променени (функционална характеристика на дирекция "Европейски и международни проекти") и от факта, че от страна на органа не са ангажирани доказателства в обратния смисъл, въпреки дадените от съда указания в тази насока - длъжностна характеристика на жалбоподателката Пешкова за заеманата до съкращението длъжност не е представена (молба от 02.10.2014 г. на пълномощника на ответника). Възражението на ответника, че съкращението е реално, тъй като длъжността на жалбоподателката е премахната като система от функции, задължения и изисквания, е неоснователно. В тази насока не са ангажирани доказателства от ответника, който съгласно чл. 170, ал. 1 от АПК следва да установи фактическите основания за постановяване на акта. В случая длъжностна характеристика, разкриваща служебните функции, задължения и изисквания за заеманата от жалбоподателката длъжност "главен експерт" в отдел "Миниторинг и контрол" не е представена, а от описаните във формуляра за оценка на изпълнението цели не може да се направи извод за осъществяваните от жалбоподателката функции, тъй като този документ не представлява доказателство за тези обстоятелства, а и освен това последната оценка на жалбоподателката за периода 01.01.2012 г. - 31.01.2013 г. е за длъжността "старши експерт", а не за длъжността, от която служителката е освободена с оспорената заповед. Поради изложеното съдът приема, че длъжността, заемана от жалбоподателката с длъжностно разписание от 13.09.2013 г. не е премахната нито като нормативно определена позиция, нито като система от функции, задължения и изисквания. Следователно не е извършено реално съкращаване на длъжността, заемана от жалбоподателката и не е налице основание за прекратяване на служебното правоотношение по чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл. В случая е нарушена и целта на закона, тъй като действията на органа по назначаването не са насочени към оптимизиране на дейността на администрацията, чрез възлагане на служебните функции на по-малко и на по-квалифицирани служители, което е смисълът на съкращението, а към освобождаване на конкретен служител, чиято длъжност и служебни функции не са премахнати. Поради изложеното настоящият състав приема, че правото на органа по назначаването да прекрати служебното правоотношение е осъществено в противоречие със закона и неговата цел. Оспорената заповед е постановена в нарушение на материалноправните изисквания и целта на закона и следва да бъде отменена. С оглед изложеното, направеното искане и доказателствата за действително направени разноски Министерството на околната среда и водите следва да заплати на жалбоподателката сумата 200.00 лв. разноски по делото, включващи възнаграждение за адвокат. Разноски, представляващи такса за копиране на документи от делото, не следва да бъдат присъждани, тъй като тези разходи не попадат в необходимите за водене на процеса, включващи такива за призоваване на свидетели, вещи лица и за изготвяне на експертизи (арг. от чл. 75 от ГПК ), както и възнаграждение за един адвокат (чл. 78, ал. 1 от ГПК). Тези разходи не са свързани с процеса на събиране на доказателства, а са направени по желание на страната, въпреки че същата има право да се запознае с всички материали по делото, включително с документите, от които е изготвила копия. Поради това тези разноски не следва да бъдат заплащани от ответната страна. По тези съображения и на основание чл. 172, ал. 2, пр. последно от АПК Върховният административен съд, пето отделение,
Цитирани разпоредби
3- чл. 170, ал. 1 АПК
- чл. 2, ал. 1 НПКДА
- чл. 106, ал. 1, т. 2