Определение № 50073 от 08.08.2024 г. на ВКС по т. д. № 1300/2020 г.

Производството по делото е образувано по касационни жалби на „Интерком ойл“ ЕООД, „Булмекстрейдинг“ ЕООД и Г. И. Ч. срещу въззивно решение № 2861 от 19.12.2019 г., постановено по т. д. № 3576/2019 г. на Апелативен съд - София. С посоченото решение е обезсилено решение № 2184 от 02.11.2018 г. по т. д. № 6068/2013 г. на Софийски градски съд в частта, с която съдът се е произнесъл по предявен иск по чл.422 ГПК вр. чл.415 ГПК от „Банка Пиреос България“ АД, след преобразуване „Юробанк България“ АД, и е приел за установено, че „Булмекстрейдинг“ ЕООД дължи на „Банка Пиреос България“ АД, след преобразуване „Юробанк България“ АД, като поръчител и солидарно с длъжника и другите ответници - поръчители по договор за кредит от 29.01.2007 г., сумата 195 583 лв. - главница по договора, предявена в частичен размер от сумата 1 134 870.40 лв., за която е издадена заповед за изпълнение въз основа на документ по чл.417 ГПК по гр. д. № 60019/2012 г. по описа на СРС, 51 състав, и е прекратено производството по делото; Потвърдено е решението по т. д. № 6068/2013 г. на Софийски градски съд в останалата част, с която по предявения по реда на чл.422, ал.1 ГПК иск е признато за установено, че „Интерком ойл“ ЕООД и Г. И. Ч. дължат солидарно на „Банка Пиреос България“ АД, след преобразуване „Юробанк България“ АД, сумата 195 583 лв. - главница по договор за кредит от 29.01.2007 г., предявена в частичен размер от сумата 1 134 870.40 лв., за която е издадена заповед за изпълнение въз основа на документ по чл.417 ГПК по гр. д. № 60019/2012 г. по описа на СРС, 51 състав; Присъдени са разноски по чл.78, ал.1 ГПК за заповедното и за исковото производство на ищеца „Юробанк България“ АД. В хода на касационното производство - на 26.07.2020 г., е починал касаторът - ответник Г. И. Ч., който е оставил за наследник по закон (чл.5, ал.1 ЗН) дъщеря си В. Ч.. Последната е уведомила съда и е представила доказателства, че се е отказала от наследството на своя баща, като отказът е вписан в специалната книга на Софийски районен съд под № 1493/22.10.2020 г. След извършения от В. Ч. отказ от наследство ответникът по касация - ищец в производството пред инстанциите по същество „Юробанк България“ АД (правоприемник на първоначалния ищец „Банка Пиреос България“ АД), е поискал на мястото на починалия ответник по иска да се конституират като страни наследниците от следващ ред - М. С. Ч. и И. С. Ч. (деца на С. Ч. - брат на Г. Ч., починал на 18.07.2002 г.). В процеса на администриране на искането по делото е постъпило заявление вх. № 65441/29.06.2021 г. от М. Ч. и И. Ч., които са уведомили съда, че по предвидения за това ред са се отказали от наследството на Г. Ч. и отказите са вписани в специалната книга на Софийски районен съд под № 764/26.03.2021 г. и № 797/05.05.2021 г. С молба вх. № 504584/05.12.2023 г. ищецът „Юробанк България“ АД е представил удостоверения за наследници (описани в молбата), от които е видно, че няма други наследници от първи до трети ред, които биха могли да заместят в процеса починалия ответник Г. Ч. и да бъдат конституирани като негови универсални правоприемници на основание чл.227 ГПК. Поради това призовани към наследяване са наследниците на починалия по чл.8, ал.4 ЗН, при определяне на кръга на които важи правилото на чл.8, ал.4, изр.2 ЗН, че по-близкият по степен роднина изключва по-далечния по степен. Съобразявайки това правило, настоящият състав на ВКС е приел, че роднините от съребрена линия, които са призовани да наследят Г. Ч. съгласно чл.8, ал.4 ЗН и могат да бъдат конституирани като негови правоприемници на основание чл.227 ГПК, са И. К. А. с ЕГН [ЕГН] (дъщеря на К. И. Б., починал на 07.11.1978 г. - вуйчо на Г. Ч.), И. Г. А. с ЕГН [ЕГН] (дъщеря на София И. Г., починала на 02.12.1996 г. - леля на Г. Ч.), и И. Б. А. с ЕГН [ЕГН] (дъщеря на Б. И. К., починал на 14.12.2000 г. - вуйчо на Г. Ч.). Към момента на откриване на наследството на Г. Ч. (26.07.2020 г.) в кръга на призованите да наследят родственици попадат и Р. Р. Д. и М. Р. И. - дъщери на починалата на 17.12.2015 г. леля на Г. Ч. Неделя И. Р.. Предвид обстоятелството, че Р. Р. е починала на 01.03.2021 г., а М. Р. - на 20.12.2020 г., възникналото за всяка от двете право на наследяване е преминало в патримониума на техните наследници по закон - А. К. Д. с ЕГН [ЕГН] (син на Р. Р.) и И. П. И. с ЕГН [ЕГН] (син на М. Р.). Конституирането на призованите към наследяване родственици като страни в производството по т. д. № 1300/2020 г. на ВКС, Търговска колегия, по реда и на основание чл.227 ГПК предполага, че те са приели откритото след смъртта на Г. Ч. наследство. Поради липса на данни по делото за приемане или за отказ от откритото наследство с определение от 22.01.2024 г. настоящият съдебен състав е определил на основание чл.51 ЗН тримесечен срок, в който призованите към наследяване лица да заявят дали приемат или се отказват от наследството, с предупреждение, че при липса на изявление ще загубят правото да приемат наследството. В рамките на определения тримесечен срок, с писмени молби с вх. № вх. № 500438/23.02.2024 г. и вх. № 500727/29.03.2024 г., лицата И. П. И. и А. К. Д. са заявили изрично, че се отказват от наследството, оставено от Г. И. Ч.. Изявленията за отказ са направени в процедура по чл.51 ЗН пред Върховния касационен съд, разглеждащ т. д. № 1300/2020 г., което е достатъчно отказите да се приемат за надлежно извършени и да бъдат вписани в книгата по чл.49, ал.1 ЗН от компетентния за това съд - Софийски районен съд. За целите на вписването следва да бъдат изготвени и изпратени на Софийски районен съд заверени преписи от определението от 22.01.2024 г., от настоящото определение и от молбата на А. К. Д., както и молба с вх. № 500438/23.02.2024 г. в оригинал, съдържаща изявлението на И. П. И. за отказ от наследство (а вторият оригинал на молбата следва да остане по делото). Преписи от постановеното на 22.01.2024 г. определение са връчени редовно на останалите родственици на Г. Ч., призовани към наследяване съгласно чл.8, ал.4 ЗН - И. К. А., И. Г. А. и И. Б. А. (съответно на 05.02.2024 г., 26.01.2024 г. и 14.02.2024 г.). До изтичане на определения на основание чл.51 ЗН тримесечен срок посочените лица не са заявили изрично дали приемат или се отказват от наследството на Г. Ч., поради което те са изгубили правото да приемат наследството - чл.51, ал.2 ЗН. Изгубването на правото да се приеме наследството също следва да бъде вписано в книгата, предвидена в чл.49, ал.1 ЗН - аргумент от чл.51, ал.3 ЗН. Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия състав на Второ отделение,