Определение № 1338 от 13.02.2025 г. на ВАС по адм. д. № 396/2025 г.

Производството е по чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по подадените частни жалби от кмета на община Търговище и от А. И. Н. в качеството й на председател на Комисията по чл. 23 от Закона за народните читалища, назначена със заповед № РД-3-598/22.05.2024 г. на кмета на община Търговище, чрез пълномощника си, срещу определение № 1829 от 19.11.2024 г. по адм. дело № 350/2024 г. на Административен съд – Търговище. С обжалваното определение № 1829 от 19.11.2024 г. по адм. дело № 350/2024 г. на Административен съд – Търговище, постановено в производство по чл. 248, ал. 1ГПК вр. чл. 144 АПК, съдът е допълнил постановеното по делото определение № 1454 от 01.10.2024 г. в частта за разноските като е оставил без уважение искането на ответната страна – Комисията по чл. 23, ал. 1 от Закона за народните читалища, назначена със заповед № РД-3-598/22.05.2024 г. на кмета на община Търговище, да й бъдат присъдени разноски в размер на 700лв. за адвокатско възнаграждение, както и искането на заинтересованата страна – кмета на община Търговище, да й бъдат присъдени разноски в размер на 240 лв. за юрисконсултско възнаграждение. Частният жалбоподател – кметът на община Търговище, чрез процесуалния си представител, изразява становище, че определението е неправилно и иска да се отмени. Сочи, че кметът на община Търговище, в качеството си на заинтересована страна не е дал повод за завеждане на делото, а обратно – произнесъл се е в срок по подаденото заявление за достъп до обществена информация от жалбоподателя Народно читалище „Иван Вазов 1908“ [населено място], община Търговище, представлявано от председателя на читалищното настоятелство. С решение № Рш-ДОИ-118/11.06.2024 г. в качеството си на задължен субект е предоставил частичен достъп до обществена информация, която е изпратена на посочения електронен адрес на заявителя, а за информацията, с която не разполага, заявлението е изпратено на Комисията по чл. 23, ал. 1 ЗНЧ, представлявана от председателя А. Н.. Поддържа, че неправилно административният съд е приел, че е налице виновно поведение от ответната страна - Комисията по чл. 23, ал. 1 ЗНЧ и несъобразяване от нея с предпочитаната форма на достъп по чл. 27, ал. 1 ЗДОИ, т. к. му е служебно известно, че комисията не разполага с техническа възможност да предостави исканата информация по електронен път. Излага доводи за недобросъвестно поведение на жалбоподателя, поради това че е оттеглил жалбата си два месеца след като е получил исканите документи, непосредствено преди провеждане на насроченото от съда открито съдебно заседание и вече организирана процесуална защита от заинтересованата страна. При тези съображения иска да се отмени обжалваното определение и му се присъдят разноски по делото за юрисконсултско възнаграждение. Частният жалбоподател - Комисията по чл. 23, ал. 1 ЗНЧ, назначена със заповед № РД-3-598/22.05.2024 г. на кмета на община Търговище, представлявана от председателя А. Н., чрез пълномощника си, поддържа, че съдът неправилно е отказал да присъди направените разноски от ответната страна. Навежда оплаквания, че съдът изобщо не е коментирал разпоредбата на чл. 27, ал. 1 ЗДОИ, която дава различни възможности за предоставяне на търсената информация, като в случая комисията не е имала възможност да я предостави по електронен път. Сочи, че информацията е изпратена в срок – на 26.06.2024 г. и е получена на 15.07.2024 г. от заявителя, видно от представените доказателства по делото, поради което съдът неправилно е приел, че не е изпълнила задължението си в срок и съответно не са налице основания да й се присъдят направените разноски. Ответникът по частните жалби – Народно читалище „Иван Вазов – 1908“[населено място], община Търговище, представлявано от Д. Х. Д. в качеството му на председател на читалищното настоятелство, представя писмен отговор, в който излага доводи, че обжалваното определение е правилно и не са налице основания за отмяната му. Поддържа, че ответната страна с поведението си е дала повод за сезирането на съда с оспорването, поради което правилно съдът е отказал да присъди разноски в нейна полза. Освен това сочи, че ответната страна и заинтересованата страна са направили искане за присъждане на разноски на 01.10.2024 г., след като е подал заявление за оттегляне на оспорването на 30.09.2024 година. Поради това счита, че частните жалби са неоснователни и не следва да се уважават. Върховният административен съд, състав на пето отделение, като прецени данните по делото, доводите и възраженията на страните, намира, че частните жалби са процесуално допустими като подадени в законния срок и от надлежни страни. Разгледани по същество са неоснователни, по следните съображения: Производството пред първоинстанционния съд е образувано по жалба на Народно читалище „Иван Вазов 1908“ [населено място] срещу мълчаливия отказ Комисията по чл. 23, ал. 1 ЗНЧ да постанови решение по подадено заявление за достъп по реда на Закона за достъп до обществена информация по т. 5, 6, 7 и 9 от заявление с вх. № ДОИ-126/29.05.2024 г., след получаване на 11.06.2024 г. на официалната електронна страница на читалището на решение № Рш-ДОИ-118/11.06.2024 г. на кмета на община Търговище. Жалбата е подадена чрез кмета на община Търговище и е с вх. № РД-07-7296/09.07.2024 г. С определение № 1288 от 04.09.2024 г. по адм. дело № 350/2024 г. съдът е конституирал Народно читалище „Иван Вазов 1908“ [населено място] като жалбоподател, Комисията по чл. 23, ал. 1 ЗНЧ, назначена със заповед № РД-3-598/22.05.2024 г. на кмета на община Търговище - като ответник и кмета на община Търговище като заинтересована страна по делото, разпределил е доказателствената тежест и е дал указания на ответната и на заинтересованата страна да представи доказателства, че се е произнесла по заявлението на оспорващия. В изпълнение на указанията на съда с писмо вх. № 2623/26.09.2024 г. председателят на Комисията по чл. 23, ал. 1 ЗНЧ е представила писмени доказателства, че след като на 12.06.2024 г. е получила заповед № Рш-ДОИ-118/11.06.2024 г. на кмета на община Търговище, на 26.06.2024 г. е изпратила исканите документи на заявителя, които са доставени на жалбоподателя на 15.07.2024 година. С молба вх. № 2662/30.09.2024 г. жалбоподателят е завил, че след завеждане на делото административният орган е предоставил исканите по реда на ЗДОИ документи, поради което за него вече не е налице правен интерес от продължаване на делото и оттегля жалбата си. С определение от 01.10.2024 г., постановено в открито съдебно заседание, съдът е докладвал депозираната молба вх. № 2662/30.09.2024 г. от жалбоподателя и след изслушване на становищата на ответната и на заинтересованата страна, на основание чл. 153, ал. 1 вр. ал. 3 АПК е прекратил производството по делото. Не се е произнесъл по искането за разноски на явилите се страни, като е дал възможност на оспорващия да изрази становище по исканията за присъждане на разноски. Със становище вх. № 3028/31.10.2024 г. жалбоподателят е оспорил исканията на страните за присъждане на разноски с доводи, че исканите документи по реда на Закона за достъп до обществена информация са му предоставени след като е сезирал съда с жалбата си, поради което не им се дължат разноски. С обжалваното определение съдът е приел, че председателят на Комисията по чл. 23, ал. 1 ЗНЧ се е произнесъл в законовия 14-дневен срок по чл. 28, ал. 1 ЗДОИ, изтичащ на 26.06.2024 г., но едновременно с това уведомлението за неговото произнасяне е връчено на жалбоподателя по пощата няколко седмици след изтичане на този срок - на 15.07.2024 г., т.е. след подаване на жалбата на 09.07.2024 г. Наред с това съдът е намерил, че меродавно относно отговорността за разноски е обстоятелството, че в заявлението за предоставяне на достъп до обществена информация жалбоподателят е посочил форма за получаване чрез сканирани документи на електронен адрес. Административният орган не е спазил посочения начин и е изпратил документите чрез пощенска пратка с обратна разписка. Поради това у жалбоподателя се е създало субективно убеждение, че след изтичане на срока за произнасяне от органа за него е възникнало правото да търси правата си по съдебен ред, респ. по вина на административния орган към момента на подаване на жалбата – 09.07.2024 г., не е имал знанието, че същата е лишена от предмет предвид вече издадения административен акт. При тези съображения съдът е оставил без уважение исканията на ответника и на заинтересованата страна да им се присъдят разноски по делото. Върховният административен съд, с оглед събрания доказателствен материал и изявленията на страните по спорните въпроси, намира, че определението е правилно. Съгласно чл. 78, ал. 2 ГПК вр. чл. 144 АПК ако ответникът с поведението си не е дал повод за завеждане на делото и ако признае иска, разноските се възлагат върху ищеца. Нормата предвижда кумулативното осъществяване на две предпоставки, за да се допусне натоварване на ищеца (жалбоподателя) с разноските. В случая съдът правилно е приел, че не са налице основанията, визирани в процесуалния закон, за възлагане на разноските в тежест на жалбоподателя. Въз основа на установените фактически обстоятелства съдът е достигнал до обосновано заключение, че именно ответникът с поведението си е станал причина за образуване на делото. Заинтересованата страна, след като е констатирала, че не разполага с част от информацията, в съответствие с правилото на чл. 32, ал. 1 ЗДОИ, е изпратила на ответника по делото заявлението на оспорващия, което е получено на 12.06.2024 г. Считано от този момент за ответната страна е започнал да тече 14-дневен срок за приемане на решение по чл. 28, ал. 1 ЗДОИ по препратеното заявление, съгласно чл. 32, ал. 2 ЗДОИ. Задълженият субект не е издал изричен акт по чл. 34, ал. 1 ЗДОИ за предоставяне на търсената информация, а е изпратил по пощата с писмо с обратна разписка на 26.06.2024 г. на хартиен носител писмените документи, описани в т. 5, 6 и 7 от заявлението. Съгласно чл. 34, ал. 3 ЗДОИ решението за предоставяне на достъп до исканата обществена информация се връчва на заявителя срещу подпис или се изпраща по пощата с обратна разписка, или се изпраща по електронен път, когато заявителят е поискал информацията да му бъде предоставена по електронен път и е посочил адрес на електронна поща. В случая заявителят е поискал информацията да се изпрати на посочения в заявлението електронен адрес. Задълженият субект е изпратил документите в срока по чл. 28, ал. 1 ЗДОИ вр. чл. 32, ал. 2 ЗДОИ, но на хартиен носител по пощата, без да издаде изричен акт, който съдържа реквизитите по чл. 34, ал. 1 ЗДОИ. Оспорващият не е бил уведомен, че информацията му се предоставя на хартиен носител поради липса на техническа възможност да се изпрати по електронен път, каквато възможност е предвидена в чл. 27, ал. 1, т. 1 ЗДОИ. Пощенската пратка е доставена на 15.07.2024 г. - след като е изтекъл срокът за произнасяне на органа и информацията не е предоставена в предпочитаната форма, нито оспорващият е уведомен, че се предоставя на хартиен носител по пощата, в резултат на което жалбоподателят е сезирал съда с оспорването. Неизпълнението от страна на задължения субект на вменени му със закон задължения е предизвикало активното процесуално поведение на оспорващия да търси защита по съдебен ред. Ето защо съдът правилно е приел, че подаването на жалбата до съда е обусловено от неизправното поведение на административния орган и следователно не са налице основания да бъде осъден жалбоподателят да заплати на ответната и заинтересованата страна направените разноски. Предвид изложеното, обжалваното определение е правилно и следва да се остави в сила. Водим от горното, Върховният административен съд, състав на пето отделение,