Определение № 4 от 07.01.2022 г. на ВКС по т. д. № 378/2020 г.

Подадена е молба вх. № 66537/27.08.2021г. от „Риск Инженеринг Д“ЕООД /н./, чрез управителя Р. С., за прекратяване на производството по делото, поради оттегляне на исковата молба и невъзможност за внасяне на определената за разглеждане на касационната жалба държавна такса. Подадане е и молба вх. № 68078/26.10.2021г. от синдика на „Риск Инженеринг Д“ЕООД /н./- В. М., с която изразява становище, че исковата молба в процеса е подадена от синдиците на „КТБ“ АД /н/, а не от касатора. Счита, че производството по искове с правно осн. чл.59, ал.2,3 и 5 З. е такова за попълване масата на несъстоятелността на несъстоятелния ответник по тях и в това производство „Риск Инженеринг Д“ЕООД /н./ следва да се представлява от управителя си, а не от синдика. Подададена е и молба вх. № 68079/26.10.2021г. от синдика на „Риск Инженеринг Д“ЕООД /н./- В. М., с която се иска освобождаване от внасяне на държавна такса по сметка на ВКС за разглеждане по същество на касационна жалба на дружеството срещу допуснато до касационно обжалване въззивно решение, евентуално – за освобождаване от предварително внасяне на тази държавна такса, на осн. чл.620, ал.5 ТЗ. В молбата са изложени доводи, че касаторът е обявен в несъстоятелност и особено високият размер на дължимата за разглеждане на касационната жалба държавна такса не може да бъде понесен от масата на несъстоятелността, като в специалната сметка на синдика не са налице налични средства. Съставът на ВКС констатира следното: С определение № 206/13.11.2020г. по т.д. № 378/2020г. на ВКС, I т.о. по касационна жалба на „Риск Инженеринг Д“ЕООД /н./ е допуснато касационно обжалване на решение № 2453/08.11.2019г. по т.д.№ 3960/2018г. на Софийски апелативен съд, с което след отмяна на решение № 803/19.04.2018г. по т.д.№ 1501/2017г. на Софийски градски съд, ТО, VI- 10 състав са обявени за относително недействителни по отношение на кредиторите на несъстоятелността на "КТБ" АД /н/, на основание чл.59, ал.5 от З., следните прихващания, извършени с изявления: № 9710 от 23.10.2014г. за сумата 661 122,53лв.; № 9707 от 23.10.2014г. за сумите 2 497,17лв. и 6 250 евро; № 9713 от 23.10.2014г. за сумите 2 000,85 лв. и 6 250 евро; № 9709 от 23.10.2014г. за сумите 51 410,75лв. и 1 544 евро; № 9712 от 23.10.2014г. за сумата 586 643,75лв.; № 9963 от 28.10.2014г. за сумата 229 000 евро; № 9962 от 28.10.2014г. за сумата 220 000 евро; № 9788 от 24.10.2014г. за сумата 24 000 лв.; № 9789 от 24.10.2014г. за сумата 141 000 щатски долара; № 9779 от 24.10.2014г. за сумите 82 000 евро и 248 000лв.; № 9873 от 27.10.2014г. за сумата 51 000 евро и № 9960 от 28.10.2014г. за сумите 400 000 евро, 2 131 000 евро и 13 000 евро. Като на касатора е било указано да внесе по сметка на ВКС държавна такса в размер на 160 461,56лв. По молба вх. № 66537/27.08.2021г.: Обжалваното въззивно решение на САС е по повод искова молба, подадена от синдиците на „КТБ“АД /н/ срещу „Риск Инженеринг Д“ЕООД /н./ по искове с правно осн. чл.59, ал.2, 3 и 5 З.. То не е за попълване масата на несъстоятелността на „Риск Инженеринг Д“ЕООД /н./, а на несъстоятелната банка. Неприложима е нормата на чл.635, ал.3 вр. чл.649 ТЗи дружеството-ответник по исковата молба се представлява не от управителните си органи - управителя Р. С., а от синдика В. М.. Тъй като исковата молба е подадена от синдиците на „КТБ“АД /н/, а не от ответника „Риск Инженеринг Д“ЕООД /н./, то той не може да оттегля исковата молба и искането за прекратяване на касационното производство е неоснователно. Молбата следва да се отхвърли. По молба вх. № 68079/26.10.2021г.: Предявяването на иска по чл.59, ал.5 З. и заплащането на държавна такса за неговото разглеждане са предмет на специална правна уредба, съдържаща се в Глава четвърта, раздел ІІІ „Попълване на масата на несъстоятелността” на Закона за банковата несъстоятелност. Съгласно чл.62, ал.1 З. във вр. с чл.60, ал.3 З., искът по чл.59, ал.5 З. може да бъде предявен от синдика на банката в несъстоятелност, от Фонда за гарантиране на влоговете в банки и от всеки кредитор на банката. В изключение от правилото, че при завеждане на иск пред съда се заплаща държавна такса, в чл.59, ал.7 З. е предвидено по исковете по чл.59, ал.3 /и ал.5/ З. да не се събира предварително държавна такса само от ищеца по чл.62, ал.1 З., а в зависимост от изхода на делото - дали то е приключило с уважаване или с отхвърляне на иска, таксата да бъде събрана от осъдената страна или от масата на несъстоятелността. Алинея 2 на чл.62 З. следва да се прилага, поради изричното нормативно препращане, в систематична връзка с ал.1 на чл.62 З., в която са посочени субектите, легитимирани да предявят разглежданата категория искове. Прилагани във връзка, двете алинеи на чл.62 З. водят до извод, че предварително заплащане на държавна такса не се дължи само от субектите по чл.62, ал.1 З., които предявяват исковете по Глава четвърта, раздел ІІІ З. и/или обжалват съдебното решение за тяхното отхвърляне. Освобождаването от предварително заплащане на държавна такса в хипотезите на чл.62, ал.2 З., които включват и иска по чл.59, ал.3 З., е предназначено да улесни постигането на целения с исковете по Глава четвърта, раздел ІІІ З. резултат- попълване на масата на несъстоятелността и по-пълно удовлетворяване на кредиторите на несъстоятелната банка, без воденето на исковете да натоварва масата на несъстоятелността със значителни по размер разноски за заплащане на държавни такси. Защитата на третите лица - ответници е несъвместима с тази цел, поради което те не са адресати на правилото по чл.62, ал.2 З., респ. чл.59, ал.7 З., и дължат заплащане на държавна такса при подаване на касационна жалба срещу решението на съда, с което предявеният срещу тях иск е уважен. Доколкото е приложими в производството по банкова несъстоятелност се прилага специалния закон – З., то чл.620, ал.5 ТЗ не намира приложение. Съставът на ВКС съобрази, че доводите в молбата за освобождаване от предварително внасяне на държавна такса с оглед производство по несъстоятелност на касатора насочват към лошо финансово състояние на дружеството. Съгласно постоянната практика на ВКС, обективирана в определение № 707/24.01.2017г. по ч.т.д. № 2792/2017г. на ВКС, II т.о., определение № 671/14.11.2017г. по ч.т.д. № 2555/2017г. на ВКС, II т.о., определение № 702/19.12.2018г. по ч.т.д. № 2929/2018г. на ВКС, II т.о., определение № 141/20.02.2019г. по ч.т.д. № 52/2019г. на ВКС, II т.о., определение № 80/15.02.2017г. по ч.т.д. № 2307/2016г. на ВКС, II т.о., определение № 433/15.12.2014г. по гр.д.№1597/2014г. на ВКС, IV г.о. и други, гарантираното на страните по граждански спор с разпоредбата на чл.6 ЕКПЧОС и чл.47 от Хартата на основните права на ЕС право на достъп до съдилищата се реализира с предоставения на държавите – членки свободен избор на средства за постигане на тази цел. Правото на юридическите лица за освобождаване от задължението за заплащане на такси и разноски в общия граждански процес не е гарантирано от императивна разпоредба на правото на ЕС, като подобни гаранции са предвидени само при спор за нарушаване на правото на ЕС. Когато предявеният иск от или срещу юридическо лице няма за предмет такъв спор или искът и/ или самото юридическо лице не попадат в някоя от изключителните хипотези на разпоредбите на чл.83, ал.1, т.4, чл.84 ГПК или на особена разпоредба в друг закон (например чл.620, ал.1 и ал.5, чл.649, ал.6, чл.694, ал.2 ТЗ), то внасяне на държавна такса се дължи предварително предвид общото правило на чл.71, ал.1, изр.1 вр. чл.73, ал.3 ГПК, тъй като съгласно изричната формулировка на разпоредбата на чл.83, ал.2 ГПК съдът може да признае липсата на достатъчно средства за заплащане на държавна такса и да освободи страната от внасянето й, само ако тя е физическо лице. Същевременно е налице практика на ВКС, обективирана в определения по чл.274, ал.3 ГПК: определение № 170/15.04.2020г. по ч.т.д. № 209/2020г. на ВКС II т.о. и определение № 524/30.07.2019г. по ч.т.д. № 908/2019г. на ВКС II т.о., в която след съобразяване изцяло с практиката на Европейския съд по правата на човека и на СЕС е прието, че търговско дружество с открито производство по несъстоятелност, поради съществен размер на дължима от него държавна такса, следва да бъде напълно освободено от заплащането й. Така в практиката на Европейския съд по правата на човека е признато правото на юридическите лица да бъдат освободени изцяло или частично от плащането на държавна такса (решение от 24.12.2009 г. по дело „Агромодел” ООД срещу България (жалба № 68334/01), решение от 26.07.2005г. по дело Podbielski и PPU Polpure срещу Полша (жалба № 39199/98), решение от 10.01.2006г. по дело Teltronic – CATV срещу Полша (жалба № 48140/99). Прието е, че достъпът до съд може да бъде обект на ограничения от различно естество, в това число и финансови, когато става дума за изискването да се плати на гражданските съдилища държавна такса. Само по себе си това ограничение на правото на достъп не е несъвместимо с чл.6 §1 от Конвенцията за защита правата на човека и основните свободи, когато преследва законна цел и е налице разумно съотношение на съразмерност между използваните средства и преследваната цел, така че правото на достъп да не е накърнено в самата си същност. В тази връзка факторите, които се преценяват са: размер на таксите, преценен в светлината на специфичните обстоятелства според случая, както и платежоспособността на заинтересованото лице и стадий на производството, в който въпросното ограничение е наложено. Аналогична е и практиката на СЕС, обективирана в Определение от 13.06.2012г. по дело С –156/12 GREP/Freistat Bayern, според което принципът на ефективна правна защита, закрепен в член 47 от Хартата на основните права на Европейския съюз, може да обхваща правото на освобождаване от заплащане на разноските във връзка с производството и/или на разноските за адвокатска помощ в производството по такава жалба. Националният съд обаче следва да провери дали условията за предоставяне на такава помощ представляват ограничение на правото на достъп до съдилищата, което накърнява самата същност на това право, дали са насочени към постигането на легитимна цел и дали съществува разумно съотношение на пропорционалност между използваните средства и поставената цел. В рамките на тази преценка националният съд може да вземе предвид предмета на спора, доколко има основания да се очаква, че молителят ще спечели делото, значимостта на неговия интерес, сложността на приложимото право и производство и възможността му ефективно да защитава позицията си по делото. За да прецени пропорционалността, националният съд може също да вземе под внимание размера на разноските във връзка с производството, които трябва да се платят предварително, и дали те представляват непреодолимо препятствие пред достъпа до правосъдие. Конкретно когато става дума за юридически лица, националният съд може да вземе под внимание положението им. В този смисъл той може да вземе под внимание например правно-организационната форма и дали съответното юридическо лице преследва стопанска цел, както и финансовите възможности на неговите съдружници или акционери и възможността им да си набавят необходимите средства за предявяването на иска или подаването на жалбата. След преценка на релевантните обстоятелства ВКС намира, че дължимата държавна такса по настоящето дело за разглеждане по същество на касационната жалба в размер на 160 461,56лв. се явява непреодолимо препятствие пред достъпа до правосъдие на дружеството, обявено в несъстоятелност, което има качеството на ответник в производството по иск с правно основание чл.59, ал.5 З.. Липсват доказателства, че дружеството притежава имуществени права, които да генерират доходи и респективно да служат за покриване на разноските в производството по несъстоятелност, между които са разходите за попълване, управление, оценяване и разпределение на масата. Освен това се преценява и етапа на развитие на настоящето производство. Касае се до разноски, свързани със заплащане на държавна такса за разглеждане на касационна жалба, т.е. за заключителна решаваща фаза от исковия процес. Съвкупната преценка на така изложените обстоятелства налага извод за освобождаване от предварително внасяне на държавна такса, посочена в определение № 206/13.11.2020г. по т.д. № 378/2020г. на ВКС, I т.о. Водим от горното, Върховният касационен съд, ТК, Първо отделение