Определение № 205 от 08.05.2019 г. на ВКС по гр. д. № 560/2019 г.

Производството е по чл. 274, ал. 2 ГПК. Образувано е по частна жалба вх. № 652/22.01.2019 г. по регистъра на ВКС /Върховен касационен съд/ на А. Б. М. против определение № 15/10.01.2019 г. по гр. дело № 36/2019 г. на състав на ВКС, IV г.о., с което е оставена без разглеждане молба за отмяна, подадена от А. Б. М. и в полза на ответника Р. Л. С. са присъдени разноски за заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 1000 лева. Ответникът по жалбата – Р. Л. С., чрез адв. Р. А., представя отговор в срока по чл. 276, ал. 1 ГПК с твърдения за неоснователност на жалбата и искане за присъждане на разноски. ВКС, гражданска колегия, състав на трето отделение, за да се произнесе взе предвид следното: Частната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК, от процесуално легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, при наличието на правен интерес, обусловен от постановения правен резултат, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество частната жалба е неоснователна, поради следните съображения: С определение № 15 от 10.01.2019 г. по гр. дело № 36/2019 г. на ВКС, IV г.о. е оставена без разглеждане подадената от А. М. молба за отмяна на влязло в сила решение от 10.02.2016 г. по гр. дело № 7447/2014 г. на Софийски градски съд, потвърдено с решение № 2452 от 21.12.2016 г. по гр. дело № 2131/2016 г. на Софийски апелативен съд, което не е допуснато до касационно обжалване с определение № 921 от 18.12.2017 г. по гр. дело № 1679/2017 г. на ВКС, III г.о. В молбата за отмяна се поддържа основание за допускане по чл. 303, ал. 1, т. 4 ГПК – наличие на две съдебни решения /решение от 10.02.2016 г. по гр. дело № 7447/2014 г. на Софийски градски съд, влязло в сила на 18.12.2017 г. и решение по гр. дело № 5947/2011 г. на Софийски градски съд, влязло в сила на 15.05.2014 г./, постановени между същите страни, за същото искане и на същото основание, които си противоречат. При извършването на проверка относно допустимостта на молбата с оглед предвидените в чл. 305 ГПК преклузивни срокове, ВКС е констатирал, че молбата е подадена извън срока по чл. 305, ал. 1, т. 4, поради което я е оставил без разглеждане като процесуално недопустима. Определението е правилно. В поддържаната от молителя А. М. хипотеза за отмяна на влязло в сила съдебно решение, императивната разпоредба на чл. 305, ал. 1, т. 4 ГПК предвижда, че молбата за отмяна се подава в 3-месечен срок от влизане в сила на последното по ред съдебно решение. В конкретния случай, по-късно е влязло в сила решение от 10.02.2016 г. по гр.д. № 7447/2014 г. на Софийски градски съд, а именно на 18.12.2017 г. – дата на постановяването на определението на ВКС, с което не е допуснато касационно разглеждане на въззивното решение на Софийски апелативен съд, потвърждаващо решението на СГС. Изложените обстоятелства са констатирани в съответствие с данните по делото от предходния състав на ВКС и изводите на същият състав са обосновани. С оглед на тези изводи настоящият състав на ВКС намира, че преклузивният 3-месечен срок по чл. 305, ал. 1, т. 4 ГПК е изтекъл на 18.03.2018 г., а молбата за отмяна е подадена след изтичане на срока, на 30.04.2018 г., поради което е просрочена. Доводите на частната жалбоподателка, че било постановено разпореждане № 7/04.01.2019 г. на председател на отделение за образуване на производство по чл. 307 ГПК не променят горните изводи за процесуална недопустимост на молбата за отмяна, тъй като допустимостта на молбата се преценява по реда на чл. 307, ал. 1 ГПК от състава на ВКС, т.е. допустимостта на молбата подлежи на самостоятелна преценка от същия състав. Неоснователни са оплакванията за неправилност на определението на предходния състав на ВКС във връзка, с които са доводите на страната за начален момент на срока по чл. 305, ал. 1, т. 4 ГПК, от получаване на определението по чл. 288 ГПК, постановено по гр. дело № 1679/2017 г. на състав на ІІІ г.о. Определението по чл. 288 ГПК е необжалваемо и влиза в сила с обявяването му на 18.12.2017 г. Неоснователни са и оплакванията на частната жалбоподателка във връзка с присъждането на разноски от състав на ВКС. Разноските се дължат на основание чл. 78, ал. 4 ГПК. Извършването им в производството по чл. 307 ГПК е доказано с договора за правна помощ и съдействие, в който е указан начина на плащане – изцяло, в брой, при подписване на договора, който служи като разписка за доказването им /в този смисъл са разясненията в ТР № 6/2012 г. на ОСГКТК на ВКС/. Не са налице основания за намаляването им по реда на чл. 78, ал. 5 ГПК – в отговора по чл. 306, ал. 3 ГПК са обсъдени въпроси по допустимостта и основателността на молбата, които се характеризират с правна сложност. Неоснователно е възражението за подаване на отговора извън срока по чл. 306, ал. 3 ГПК. Извод за получаване на препис от молбата за отмяна по пощата не може да се направи от приложения отрязък от известие за доставяне, в което не е отразен документа, който е доставен. Поради това следва да се приеме, че отговора е депозиран в срок. Освен това в него се развити и съображения по същество, като допустимостта на отговора, в който са обективирани не може да се преценява в производство по чл. 307, ал. 1 ГПК, тъй като не е развито производство по чл. 307, ал. 2 ГПК. С оглед на изложеното определението на състава на ВКС следва да бъде потвърдено. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на гражданска колегия, трето отделение,