Определение № 742 от 25.03.2024 г. на ВКС по т. д. № 441/2024 г.

Производството е по реда на чл.274, ал.2 от ГПК. Образувано е по частна жалба на Производствена потребителна земеделска кооперация „Срацимир“ /ППЗК Срацимир/ срещу определение №847 от 05.12.2023 г. по в.т.д.№591/2023 г. на АС Варна, с което е допуснато обезпечение на предявените от „Онтарио БГ“ ЕООД искове с правно основание чл.79 и чл.86 от ЗЗД - иск за осъждане на ответника ППЗК Срацимир да заплати сумата от 72 000 лв., представляващи главница по договор за подпомагане от 30.07.2020 г., за която сума е издаден РКО №5/06.09.2020 г., ведно със законна лихва от предявяване на иска на 26.05.2022 г. до окончателното изплащане и иск за сумата от 4440 лв., обезщетение за забава върху главницата, изчислена за периода от 17.09.2021 г. до 26.05.2022 г., чрез възбрана върху следните недвижими имоти, собственост на ответника /въззивник/: 1. ПИ с кадастрален идентификатор №80861.4.148 по КК карта на [населено място], общ.С., м.Конски трап/Стадиона с площ от 18 717 кв.м., стар №004148; 2. ПИ с кадастрален идентификатор №80861.2.419 по КК на [населено място], общ.С., м.Миши връх, с площ от 14 000 кв.м., стар №002419; 3. ПИ с кадастрален идентификатор №80861.2.518 по КК на [населено място], общ.С., м.Миши връх, с площ от 7499 кв.м., стар №002518 и ПИ с кадастрален идентификатор №80861.1.597 по КК на [населено място], общ.С., м.Т. ниви/Сърта с площ от 13 767 кв.м., стар №001597, до размера на исковите претенции, на основание чл.389 от ГПК. В жалбата се излагат съображения за неправилност на обжалваното определение, като се поддържа, че не е налице обезпечителна нужда, тъй като предявените искове вече са били обезпечени с наложени възбрани върху недвижими имоти, чиято цена многократно надхвърля размера на исковите претенции и целта за обезпечаване на иска е постигната. Ответното дружество „Онтарио БГ“ ЕООД заявява становище за неоснователност на жалбата. Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като прецени наведените доводи и данните по делото, намира следното: Частната жалба е подадена от надлежна страна, в предвидения от разпоредбата на чл.396, ал.1 от ГПК срок, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е допустима. Производството пред АС Варна е образувано по жалба на ППЗК Срацимир срещу решение №345 от 09.08.2023 г. по т.д.№536/2022 г. на ОС Варна, с което ППЗК Срацимир е осъдена да заплати на „Онтарио БГ“ ЕООД сумата от 72 000 лв., представляващи главница по договор за подпомагане от 30.07.2020 г., за която сума е издаден РКО №5/06.09.2020 г., ведно със законна лихва от предявяване на иска на 26.05.2022 г. до окончателното изплащане и сумата от 4440 лв., обезщетение за забава върху главницата, изчислена за периода от 17.09.2021 г. до 26.05.2022 г. В предходно производство по чл.390 от ГПК исковете на „Онтарио БГ“ ЕООД са обезпечени чрез налагане на възбрана върху четири недвижими имоти /поземлени имоти и сгради/, собственост на кооперацията. В хода на въззивното производство ищецът е поискал допускане на нова обезпечителна мярка – възбрана върху други четири поземлени имота на ответника, като след излагане на подробни мотиви за наличието на предпоставките за допускане на обезпечението, съставът на АС Варна е постановил обжалваното определение. По делото е постановено и въззивно решение, с което е потвърдено първоинстанционното за уважаването на иска. Определението е правилно. Съгласно разпоредбата на чл.389, ал.1 от ГПК, във всяко положение на делото до приключване на съдебното дирене във въззивното производство е допустимо ищецът да иска обезпечаване на предявен иск, като с оглед чл.391, ал.1 от ГПК, обезпечение на иска се допуска, когато без него ще бъде невъзможно или ще се затрудни осъществяване правата по решението и ако искът е подкрепен с убедителни писмени доказателства - т. 1, или бъде представена гаранция в определен от съда размер - т. 2. Необходима предпоставка за допускане на обезпечение е наличието на интерес от обезпечаване на иска /обезпечителна нужда/, като исканата обезпечителна мярка следва да е подходяща и съответна на обезпечителната нужда. Обезпечителна нужда може да съществува и в хипотезите, когато с предходно определение е допуснато обезпечение на иска, но обезпечителния интерес не е гарантиран чрез наложената предходна обезпечителна мярка, в които случаи е допустимо следващо обезпечение с цел да се получи търсената от ищеца защита – да се осигури изпълнение на бъдещото осъдително решение. В процесния случай доводите на частния жалбоподател относно липсата на обезпечителна нужда се явяват неоснователни. По делото са налице безспорни доказателства /справка от АВ, Служба по вписвания -Д. за вписвания, отбелязвания и заличавания за периода 01.01.2024 г. – 08.03.2024 г. по партидата на кооперацията и съобщение от „Уникредит Булбанк“ АД за наложен запор/, че по отношение недвижимите имоти, спрямо които с определенията по чл.390 и чл.389 от ГПК е наложена обезпечителна мярка възбрана, е налице вписана възбрана по молба на друг кредитор на кооперацията, като е наложен и запор върху банковите сметки на ответника в „Уникредит Булбанк“ АД за обезпечение на задълженията към този кредитор в размер на 669 609.45 лв. В този смисъл настоящият състав намира, че допуснатото обезпечение на бъдещи искове не създава сигурност, че ще бъдат съхранени правата на ищеца до приключване на исковото производство /дори и да се приеме, че общата стойност на осемте имота, предмет на обезпеченията, допуснати по молба на ищеца, е от около 600 000 лв., според твърденията на частния жалбоподател/, поради което е налице обезпечителен интерес, който не е гарантиран чрез първоначално наложената възбрана, респективно поисканата и допусната нова обезпечителна мярка във висящото въззивно производство, е адекватна на обезпечителната нужда. По изложените съображения, съвпадащи с крайните изводи на въззивния съд, обжалваното определение следва да бъде потвърдено, поради което Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,