Определение № 8619 от 03.09.2025 г. на ВАС по адм. д. № 8570/2025 г.

Съгласно разпоредбата на чл. 204, ал. 2 ЗОП, КЗК се произнася по искането след преценка на възможните последици от налагането на временна мярка за всички интереси, които могат да се увредят, включително за обществения интерес и интересите, свързани с отбраната и сигурността, направена въз основа на твърденията по жалбата, становището на възложителя и приложените доказателства от страните. Цитираната норма, приложена към конкретния случай налага извод за неоснователност на искането за налагане на временната мярка. В частната жалба жалбоподателят основава искането си за спиране на процедурата единствено на законосъобразността на обжалваното решение за откриване на процедурата. Правилно КЗК отбелязва в мотивите на постановеното определение, че обсъждането и произнасянето по твърденията за допуснати нарушения, които опорочават решението за откриване на процедурата, е недопустимо в настоящото производство, тъй като би довело до предрешаване на спора по същество. Изводите до които достига КЗК съответстват на трайно утвърдената съдебна практика, съобразно която разглеждането на доводи, относими към законосъобразността на оспорения акт е недопустимо в производството по чл. 204 ЗОП. Настоящият състав не споделя становището на жалбоподателя, че провеждането на процедура, открита въз основа на незаконосъобразно решение, накърнява съществено обществения интерес и предполага налагането на временната мярка по чл. 203 ЗОП. Презумирайки значим обществен интерес, законодателят допуска отклонение от общото правило за суспензивния ефект на жалбата и предвижда, че жалбата срещу решение, действие или бездействие на възложителя, с изключение на тази срещу решението за определяне на изпълнител, не спира процедурата за възлагане на обществена поръчка. Същевременно той въвежда и гаранция за защита на интересите на евентуалните участници с императивната норма на чл. 112, ал. 8 ЗОП, съобразно която възложителят няма право да сключи договор с определения изпълнител преди влизането в сила на всички решения по процедурата. В конкретната хипотеза и в съответствие с чл. 204, ал. 3 ЗОП е извършена и преценка дали отрицателните последици за всички интереси, които могат да се увредят, превишават ползата от налагането на мярката с оглед специфичния предмет на поръчката - доставка на храна в детски и социални заведения, имаща за цел да осигури изхранването на потребителите на тези услуги. При тази съпоставка се формира заключението, че с налагането на временната мярка е вероятно съществено да се засегнат значим обществен интерес и значителен брой лица. Като е достигнала до същия краен извод, КЗК е постановила правилно определение, което следва да бъде оставено в сила. Така мотивиран, Върховният административен съд, тричленен състав