Определение № 50321 от 16.11.2022 г. на ВКС по гр. д. № 3024/2021 г.

Производството е по чл. 248 ГПК. Подадена е молба от ответника по молбата за отмяна С. Т. Й., чрез адв. Т. Б. за изменение на решение № 16/14.09.2022 г. по гр.дело № 3024/2021 г. на ВКС, IV г.о. в частта на разноските, като в полза на молителя се присъди и сумата 176.39 лв. разноски по делото, представляващи пътни разходи на упълномощения от него адвокат за открито съдебно заседание, проведено пред ВКС на 26.01.2022 г. Ответникът по молбата „Б. Д. и сие” ООД, [населено място] е изразил в писмен отговор становище за неоснователност на молбата за изменение на решението на ВКС в частта за разноските. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение като взе предвид данните по делото, намира за установено следното: Молбата на ответника по молбата за отмяна С. Т. Й. за изменение на решението на ВКС в частта за разноските е постъпила в срока по чл.248,ал.1 ГПК и е допустима. Разгледана по същество молбата е неоснователна. С решение № 16/14.09.2022 г. по гр.дело № 3024/2021 г. на ВКС, IV г.о. е оставена без уважение молба вх. № 281073/12.11.2020 г., подадена от ищеца „Б. Д. и сие” ООД [населено място] за отмяна на влязло в сила решение № 1130/16.10.2020 г. по в.т.дело № 1782/2020 г. на Варненския окръжен съд на основание чл.303,ал.1,т.4 и т.5 ГПК и е осъден „Б. Д. и сие” ООД [населено място] да заплати на С. Т. Й. сумата 350 лв. разноски по делото за производството пред ВКС за адвокатско възнаграждение. По делото е представено копие от самолетен билет на стойност 176.39 лв. от 26.01.2022 г.и бордна карта на лицето Т. Б.. В открито съдебно заседание, проведено на 26.01.2022 г. по гр.дело № 3024/2021 г. на ВКС, IV г.о. ответникът по молбата е представляван от адвокат Т. Б.. Разходът за пътуване на адвоката не представлява съдебноделоводни разноски по делото и не може да се претендира на осн. чл. 78 ГПК, съответно и в производството по чл. 248 ГПК (в този смисъл съдебната практика - решение № 192 от 25.06.2014 г. по гр. д. № 5663/2013 г., IV г. о. на ВКС по чл.290 ГПК). Довереник и доверител имат възможност при уговаряне на възнаграждението да предвидят неговия размер и с оглед предстоящите пътни и квартирни разходи. С оглед на изложеното молбата на ответника по молбата за отмяна за изменение на решението на ВКС, постановено по гр.дело № 3024/2021 г., IV г.о. в частта за разноските е неоснователна и следва да се остави без уважение. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение