Определение № 50232 от 29.11.2023 г. на ВКС по гр. д. № 1116/2022 г.

Производството е образувано по молба с правно основание чл. 245, ал.3 ГПК, депозирана на 25.08.2023 г. от Х. С. Ш., чрез адв.Р. за издаване на обратен изпълнителен лист за сумата от 20 290,19 лв., събрана по изп. № 20228630401082 по описа на ЧСИ С. Х.. С решение № 50056 от 12.05.2023 г. по настоящото дело, съставът на ВКС е отменил решение № 1209/18.11.2021 г. по в.гр.д. № 1421/2021 г. на Апелативен съд София в частта, с която след частична отмяна на решение от 17.03.2021 г. по гр.д. № 1923/2020 г. по описа на Софийски градски съд, Х. С. Ш. е осъдена да заплати на В. И. Г. /конституиран на мястото на починалата в хода на процеса ищца С. М. Ч./, на основание чл.284 ЗЗД сумата от 18 137,77 лв. – като отчет по договор за поръчка, и вместо него е постановил решение, с което е отхвърлил предявения от В. И. Г. /конституиран на мястото на починалата в хода на процеса ищца С. М. Ч./, ЕГН [ЕГН], с адрес [населено място], [улица], ет., ап. срещу Х. С. Ш., ЕГН [ЕГН], с адрес [населено място], [улица], иск с правно основание чл.284 ЗЗД за заплащане на сумата от 18 137,77 лв. – като отчет по договор за поръчка. От представеното с молбата удостоверение изх. № 41426/24.08.2023 г. на ЧСИ Х., се установява, че по изпълнителния лист от 15.02.2022 г., издаден въз основа на невлязлото в сила и впоследствие отменено въззивно решение по в.гр.д. № 1421/2021 г. по описа на Апелативен съд София, е било образувано изпълнително дело 20228630401082. В резултат на проведеното принудително изпълнение в полза на взискателя В. И. Г. е разпределена и изплатена сума в размер на 20 290,19 лв., от която: 18 137,77 лв. – главница, 400,00 лв. – разноски за адвокатско възнаграждение в изпълнителното производство и 1 752,42 – такси по ТТРЗЧСИ и изпълнителното производство е приключило. Насрещната страна – В. И. Г., чрез адв. Т. е депозирала отговор на молбата с правно основание чл.245, ал.3 ГПК, в който заявява, че молбата е основателна до сумата от 18 137,77 лв., за която е издаден изпълнителен лист. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение приема, че молбата с правно основание чл.245, ал.3 ГПК е основателна. Съгласно чл.245, ал.3 ГПК при допуснато предварително изпълнение на решението /каквато е законодателно уредената хипотеза на чл.404, т.1, пр.2 ГПК на невлязло в сила осъдително решение, постановено от въззивен съд/ и последващо отхвърляне на иска, на длъжника по изпълнението се издава обратен изпълнителен лист срещу взискателя за връщане на сумите, получени въз основа на допуснатото предварително изпълнение на отмененото решение, както и за събраните такси и разноски в изпълнителното производство. В конкретния случай са налице предпоставките на чл.245, ал.3 ГПК, доколкото въззивното решение, въз основа на което е проведено принудителното изпълнение, е било отменено, поради което за недължимо събраните въз основа на въззивното решение суми /в случая главница в размер на 18 137,77 лв./, както и за събраните такси и разноски в изпълнителното производство /в размер на 2 152,42 лв./ или общо за сумата от 20 290,19 лв., следва да се издаде обратен изпълнителен лист в полза на молителя Х. С. Ш.. Водим от горното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение,