Определение № 6649 от 18.06.2025 г. на ВАС по адм. д. № 10397/2024 г.

Производството е по чл. 248 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК), във вр. с чл. 144 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по искане на К. И. Г. за изменение на Решение №4351 от 28.04.2025 г. на Върховния административен съд (ВАС) по адм. дело №10397/2024 г., в частта за разноските. Искателят сочи, че е заплатил разноски за адвокатски хонорар в размер на 1 000,00 лв. по Договор №08933 от 27.02.2025 г., който е представен по делото. Адвокатският хонорар е в минимален размер. В представения списък с разноски в съдебното заседание проведено на 24.03.2025 г. погрешно е записано 600,00 лв. – адвокатски хонорар, като в сумата за разноски пред ВАС е записана правилната обща сума от 1 070,00 лв. – сбора на държавната такса от 70,00 лв. и адвокатско възнаграждение от 1 000,00 лв. Предвид изложеното прави искане постановеното по делото решение да бъде изменено, като ответникът бъде осъден да му заплати остатъка от платената сума за адвокатско възнаграждение в размер на 400,00 лв. Ответникът – началникът на 03 Районно управление при Столична дирекция на вътрешните работи не изразява становище по искането. Върховният административен съд, Седмо отделение, намира, че искането за изменение на решението, в частта за разноските, е направено в срока по чл. 248, ал. 1 ГПК и от надлежна страна, поради което е допустимо. Разгледано по същество искането е неоснователно. С постановеното по делото Решение №4351 от 28.04.2025 г. на ВАС по адм. дело №10397/2024 г., е отменено Решение №12229 от 17.07.2024 г. на Административен съд София-град по адм. дело №6194/2021 г. Отменен е Отказ рег. № 227000 – 7886 от 31.05.2021 г. за издаване на разрешение придобиване чрез закупуване на огнестрелно оръжие за спортни дейности, издаден от началника на 03 Районно управление в Столична дирекция на вътрешните работи и преписката е изпратена на административния орган за произнасяне по подаденото от К. И. Г. Заявление, вх. № 136700 - 912 от 05.05.2021 г. по описа на 03 Районно управление в Столична дирекция на вътрешните работи. С решението Столичната дирекция на вътрешните работи, е осъдена да заплати на К. И. Г., разноски по делото в размер на 1 830,00 лв. За да постанови решението си в частта за разноските, съдът е посочил, че предвид изхода на спора, претенцията на касатора за присъждане на разноски за две съдебни инстанции е основателна. Поради това СДВР - юридическото лице, в чиято структура е органът - ответник следва да бъде осъдена да заплати на Г. сумата от 1 830,00 лв., претендирани от него разноски, съгласно приложения списък по чл. 80 ГПК (от които 80,00 лв. – претендирани държавни такси за първоинстанционното и касационното производство, 200,00 лв. – претендиран депозит за вещо лице и 1 550,00 лв. – претендирано адвокатско възнаграждение за първоинстанционното и касационното производство). Изложеното в депозираното от К. И. Г. искане за изменение на решението не може да обоснове различни правни изводи. Претендираните от него разноски, съгласно представения на стр. 16 от делото списък с разноски, включително претендираното адвокатско възнаграждение за касационното производство в размер на 600,00 лв., са му присъдени с решението. Действително, в касационното производство от Г. са направени разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 1 000, 00 лв., но за 400,00 лв. от тях не е претендирано присъждането им. Различен извод може да се направи от факта, че съгласно представения списък с разноските, общо претендираните за касационното производство разноски са 1 070,00 лв. Доколкото за адвокатско възнаграждение от Г. са претендирани само 600,00 лв., не може да се приеме, че и останалите 400,00 лв. са претендирани от него. Правото на разноски е субективно право на страната и съдът дължи произнасяне по него само тогава, когато е сезиран. Присъждането на разноски не става служебно от съда. Искането за присъждане на разноските в размер на 400,00 лв. за адвокатско възнаграждение е несвоевременно направено – едва в процедурата по изменение на съдебното решение в частта за разноските, поради което посочените разноски не следва да бъдат присъждани на Г.. Изложеното обосновава извод за неоснователност на искането за изменение на решението в частта за разноските и то следва да бъде отхвърлено. Воден от горното, на основание чл. 248, ал. 3 ГПК във вр. чл. 144 АПК, Върховният административен съд