Определение № 335 от 26.04.2021 г. на ВКС по гр. д. № 376/2021 г.

Производството е по реда на чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на И. Г. Турманов, представляван от адв. З. М., срещу въззивно решение №V-213 от 13.10.2020 г., постановено по възз.гр.д. № 1693/2020 г. на Бургаския окръжен съд, с което като е потвърдено решение № 1038/22.04.2020 г. по гр.д. № 2900/2019 г. на РС - Бургас, е отхвърлен иска по чл.227, ал.1, б. „в“ ЗЗД за отмяна на договор за дарение, обективиран в нот.акт №142/ 29.05.2007 г., т.І, нот.д. №121/2007 г., с който касаторът е дарил на ответниците С. И. Турманов и М. И. Т. 1/12 ид.ч. от недвижим имот, находящ се в [населено място], представляващ УПИ VІІІ – 266 в кв.12, с площ от 510 кв.м., а по скица – 482 кв.м., при описани в нот.акт граници. В писмен отговор ответниците по жалбата - С. И. Турманов и М. И. Т., представлявани от адв.Б. Б., изразяват становище за липса на предпоставки за допускане на касационното обжалване и за неоснователност на жалбата. При служебната проверка за допустимостта на касационната жалба Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, констатира, че същата не подлежи на разглеждане по същество. В първоинстанционното производство и до приключване на първото съдебно заседание по делото пред РС - Бургас цената на иска за спорната 1/12 ид.ч. от описания в договора за дарение имот е определена на базата на представеното по делото удостоверение за данъчна оценка (л.44 от делото на РС). Видно от същото, данъчната оценка на идеалната част от имота е 4 617.20 лв., като държавната такса е определена от съда и внесена от страната (в размер на 50 лв.) на тази база. Следователно, с обжалваното въззивно решение съдът се е произнесъл по иск за отмяна на договор за дарение на 1/12 ид.ч. от недвижим имот в [населено място] с приет размер на цената под 5 000 лв. Този иск не е за собственост, или за вещно право върху недвижим имот, а за упражняване на облигационно потестативно право по съдебен ред. Въззивните решения по граждански дела, с които се разглеждат такива искове с цена до 5 000 лв., не подлежат на касационно обжалване съгласно чл. 280, ал. 3, т. 1, пр.1-во ГПК. Същият извод следва и при приложението на разпоредбата на чл. 69, ал. 1, т. 4, вр. с т.2 от ГПК, на каквато база в случая е стабилизирана цената на иска за спорната идеална част от недвижимия имот. Решението на въззивния съд по гражданско дело, постановено по иск с цена до 5 000 лв. е окончателно, независимо, чe в него неправилно е посочено, че подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд. Подадената касационна жалба срещу такова решение е недопустима и не подлежи на разглеждане. В писмения отговор на ответниците по касационната жалба е направено искане за разноски, но тъй като доказателства за направени разходи не са представени, то такива не се присъждат. Водим от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение,