Определение № 359 от 15.01.2025 г. на ВАС по адм. д. № 9098/2024 г.

Произвоздството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ и е образувано по частната жалба на Комисията на енергийно и водно регулиране против определение № 7214 от 03.06.2024г., постановено по адм.д. № 2650 по описа за 2024г. на АССГ. Развиват се съображения за неговата неправилност и се иска отмяната му. Ответникът по частната жалба не изразява становище. Частната жалба е подадена в срока по чл. 230 АПК, но е недопустима като подадена от страна, без право на обжалване на постанования съдебен акт. Производството пред АССГ е образувано по жалба на „Легартис“ ЕООД, срещу Решение № Ж – 99 от 07.02.2024 г. на КЕВР, с което, както се сочи в решението, ена осн. члб 22, ал.1 и ал.7 от Закона за енергетиката и във ръзка с чл. 147, ал.1 от Наредба №3 от 21.03.2013 за лицензиране на дейностите в енерегетиката, е прекратено административното производство, образувано по жалба с вх. № Е-13-62-156_05.-7.2023г., подадена от „Легартис“ ЕООД срещу "Електроразпределителни мрежи Запад" ЕАД. В мотивите на решението на КЕВР е посочено, че жалбоподателят не е инициирал процедура за присъединяване по реда на Наредба№6 и жалбата му е неоснователна. Административният съд е образувал производство по жалба на дружеството срещу така посоченото решение на КЕВР, като е разгледал същата по реда на чл. 197 и сл. АПК в закрито съдебно заседание, съгласно чл. 199 АПК. Приел е, че жалбата е основателна и е отменил решението на КЕВР за прекратяване на административното производство, постановил е връщане на преписката на Комисията с указание за постановяване на акт по същество при съобразяване на дадените в мотивите на определението указания. В мотивите на съдебния акт са развити подробни съображения по прилагане на материалноправните норми, относими за настоящия правен спор. Така постановеното определение е съобразено с разпоредбата на чл. 200, ал.1 АПК, доколкото съдът е приел, че КЕВР не е постановила решение по същество на правния спор, с който е сезирана по реда на чл. 22 ЗЕ. Този правен извод е правилен. С разпоредбата на чл. 22 ЗЕ на КЕВР са предоставени правораздавателни функции за разрешаване правни спорове и произнасяне по определения в закона кръг от въпроси. В случаите, когато комисията приеме жалба за основателна, тя с решението дава задължителни указания по прилагането на закона. Редът за подаване на жалбите, тяхното разглеждане и процедурата за доброволно уреждане на спорове се уреждат в наредбата по чл. 60 ЗЕ. Законът не урежда изрично правомощията на комисията в случаите, когато жалбата се явява неоснователна. При това положение начинът на произнасяне на КЕВР при неоснователност на жалбата не може да се уреди с подзаконов нормативен акт, а със закон - в случая с прилагане на нормите на АПК, което означава, че КЕВР следва да постанови изричен диспозитив за отхвърляне на жалбата. От съдържанието на чл. 22, ал.7 ЗЕ е видно, че законът не урежда случаите на формата и съдържанието на произнасяне при неоснователност на жалбата и законовата делегация също не включва случаите на неоснователност на жалбата. Законовата делегация включва само въпросите, свързани с реда на подаване жалбите и процедурата за тяхното разглеждане и доброволното уреждане на споровете. Оставяйки без разглеждане жалбата на дружеството, прилагайки нормата на чл. 147 ал.3 от Наредба №3 от 21.03.2013 за лицензиране на дейностите в енергетиката, органът, натоварен правораздавателни функции, фактически не ги осъществява и не упражнява възложените със закон правораздавателни правомощия и това само по себе си е нарушение изискванията на закона. Това е така, тъй като с подзаконов нормативен акт не могат първично да се регулират правни отношения и да се създава компетентност на орган, особено в случаите, когато не е налице законова делегация, както е в настоящия случай. Когато органът не упражнява законовите правомощия да разреши правен спор по сезираща го жалба, може да се постави въпроси за валидността на произнасянето на КЕВР. На следващо място, доколкото липсва диспозитив на КЕВР по жалбата, органът на практика не разрешава правен спор и неговият акт няма нито задължителна сила, нито представлява изпълнително основание. Ако КЕВР прекратява производството в случай на неоснователност на жалбата, каквито правни изводи комисията е развила в мотивите на същото решение, следва да се постави въпросът за правната сила на мотивите на акта правораздавателния орган, какъвто въпрос по отношение на съдебните решения не съществува, доколкото отдавна е разрешен и в правната теория, и в практиката. Тъй като актът за прекратяване на едно производство има само процесуален аспект, това е акт по процедурата, а не по материалното право, би могъл да се постави и въпросът за пререшимост на същия правен спор от същия орган, доколкото спорът не е бил разрешен с влязъл в сила акт по същество. На последно място - случаите на прекратяване както на на административното производство пред административен орган, така и на съдебното производство пред съд са изрично регламентирани в АПК и неоснователността по същество на правен спор / т.е. относно съществуването на материалното право/ не е сред тях, то не е допустимо с подзаконов нормативен акт този кръг от основания да бъде разширяван с нови такива. Като е приел да прилага разпоредбата на подзаконовия нормативен акт - чл. 147 от Наредба №3/2013г., вместо да прилага разпоредбите на Административнопроцесуалния кодекс, който по естеството си е акт с висша юридическа сила, Комисията ще следва понесе последствията на процедурата по чл. 197 и сл. АПК, доколкото съдът е този който дава правна квалификация на актовете и действията на административния орган. При това положение, като е прекратил производството по жалбата на „Легартис“ ЕООД срещу "Електроразпределителни мрежи Запад" ЕАД, а не е постановил решение с което да отхвърли жалбата, правилен е изводът на съда, че КЕВР не се е произнесъл по същество. Както се посочи по-горе, мотивите на КЕВР не се ползват със задължителна сила без диспозитив. Частната жалба на КЕВР е недопустима, тъй като, съгласно Тълкувателно решение № 2/24.03.2021 г. на Общото събрание на съдиите от I и II колегия на Върховния административен съд, не е допустимо обжалването на определението по чл. 200, ал. 1 от АПК от административния орган, издател на акта. С оглед на горното и на осн. чл. 215, т.4 вр. чл. 200 АПК частната жалба следва да се остави без разглеждане. Предвид изложеното Върховният административен съд