Определение № 112 от 17.04.2015 г. на ВКС по т. д. № 519/2014 г.

Производството е по чл.282, ал.5 ГПК. Постъпила е молба от [фирма] - [населено място], за освобождаване на сумата 142 558.55 лв., внесена като обезпечение по чл.282, ал.2 ГПК за спиране на изпълнението на въззивно решение № 1879 от 14.10.2013 г. по в. т. д. № 1653/2013 г. на Софийски апелативен съд. Молителят твърди, че след постановяване на определение № 33 от 27.01.2015 г. по настоящото дело, с което не е допуснато касационно обжалване на част от въззивното решение, е превел на [фирма] сумата 148 970.71 лв., включваща присъдените с влязлата в сила част от решението главница, законни лихви и разноски. Поради това моли внесената като обезпечение сума да бъде освободена от сметката на ВКС и да му бъде върната чрез превод по посочена в молбата банкова сметка. Препис от молбата е връчен на насрещната страна [фирма], която не е заявила становище в предоставения за това срок. Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, след преценка на данните и доказателствата по делото, намира следното: С определение № 776 от 14.11.2013 г., постановено по ч.т.д. № 4184/2013г. на ВКС, ТК, I т.о., е спряно изпълнението на въззивно решение № 1879 от 14.10.2013 г. по в. т. д. № 1653/2013 г. на Софийски апелативен съд в обжалваната с касационна жалба от [фирма] осъдителна част. Спирането на изпълнението е допуснато на основание чл.282, ал.2 ГПК, след като е констатирано, че [фирма] е внесло по сметката на ВКС обезпечение в размер на сумата 142 558.55 лв. Посочената сума е формирана като сбор от присъдените с въззивното решение застрахователни обезщетения по чл.208 КЗ. С определение № 33 от 27.01.2015 г. по настоящото дело е допуснато касационно обжалване на решението по в. т. д. № 1653/2013 г. на Софийски апелативен съд в частта, с която след частична отмяна на решение № 8640 от 21.12.2012г. по гр. д. № 11181/2011 г. на Софийски градски съд [фирма] е осъдено да заплати на [фирма] застрахователно обезщетение за вреди от застрахователно събитие „пожар”, причинени на машини, съоръжения, оборудване и стопански инвентар в производствена сграда /мелница за зърно/ в [населено място], за разликата над сумата 69 262 лв. до сумата 79 231 лв., ведно със законната лихва върху тази разлика от 19.08.2011г. до окончателното плащане; в частта, с която е обезсилено решението по гр. д. № 11181/2011 г. на Софийски градски съд в частта относно присъдената за периода 09.12.2008 г.- 19.08.2011 г. законна лихва върху сумата 63 327.55 лв. и в частта, с която е потвърдено решението по гр. д. № 11181/2011г. на Софийски градски съд в частта за отхвърляне на претенциите на [фирма] за присъждане на законна лихва върху сумата 69 262 лв. за периода от 09.12.200 8г. до 19.08.2011 г. В останалата част въззивното решение не е допуснато до касационно обжалване и е влязло в сила. От представените с молбата преводни нареждания от 16.02.2015 г. и доклади по щета се установява, че след постановяване на определението за недопускане на касационно обжалване [фирма] е превело по банкова сметка на [фирма] сумата 148 970.71 лв., формирана като сбор от присъдените влязлата в сила част на въззивното решение застрахователни обезщетения и законни лихви, както и разноски по изпълнението. По делото е изготвена служебна справка от гл. специалист – счетоводител при ВКС, според която сумата 142 558.55 лв., внесена на 01.11.2013 г. от [фирма] като обезпечение по чл.282, ал.2 ГПК, се намира по сметката на ВКС за гаранции и обезпечения. При така изложените обстоятелства настоящият състав на ВКС приема, че молбата за освобождаване на обезпечението е частично основателна. С внесената като обезпечение сума от 142 558.55 лв. молителят е обезпечил изпълнението на въззивното решение в частта относно присъдените застрахователни обезщетения - 63 327.55 лв. за производствената сграда и 79 231 лв. за стопанския инвентар, машини, съоръжения и оборудване. След частичното влизане на въззивното решение в сила са извършени плащания, с които са погасени задълженията за застрахователни обезщетения до размер общо на 132 589.55 лв. /63 327.55 лв. за сградата и 69 262 лв. за движимите вещи/. С погасяване на посочените задължения е отпаднала необходимостта от обезпечението, поради което няма основание внесената като обезпечение сума до размер на 132 589.55 лв. да бъде задържана по сметката на ВКС и същата следва да бъде върната на молителя чрез превод по посочената в молбата банкова сметка. Предвид допуснатото касационно обжалване на въззивното решение в частта, с която е уважен искът за застрахователно обезщетение за движимите вещи за разликата над 69 262 лв. до 79 231 лв., към настоящия момент спорът е висящ по отношение на сумата 9 969 лв., представляваща разлика над сумата 69 262 лв. до сумата 79 231 лв. - присъдено с решението застрахователно обезщетение за движимите вещи в производствената сграда. Висящността на спора е пречка за освобождаване на внесеното обезпечение над сумата 132 589.55 лв. до пълния размер от 142 558.55 лв. или за сумата 9 969 лв. Обезпечението до размер на посочената разлика следва да бъде задържано по сметката на ВКС до окончателното приключване на спора, тъй като връщането му е обусловено от настъпване на предпоставките по чл.282, ал.5 ГПК. Независимо, че извършените от молителя плащания надхвърлят внесеното обезпечение, този факт не налага освобождаване на обезпечението в пълен размер, доколкото с плащанията са погасени и задължения за законни лихви и разноски, които не са обезпечени по реда на чл.282, ал.2 ГПК. По изложените съображения молбата за освобождаване на обезпечението за разликата над сумата 132 589.55 лв. до сумата 142 558.55 лв. следва да бъде оставена без уважение като неоснователна. Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия,Второ отделение,