Определение № 182 от 16.02.2012 г. на ВКС по гр. д. № 944/2011 г.

Производство по чл. 288 ГПК. Обжалвано е решението на Софийския градски съд от 17.01.2011 г. по гр.д. № 8646/2010, с което е потвърдено решението на Софийския районен съд от 15.06.2010 г. по гр.д. № 40240/2009, с което са уважени предявените искове за признаване на уволнението за незаконно и за възстановяване на предишната длъжност по чл. 344, ал. 1, т. 1 и 2 КТ. Недоволен от решението е касаторът [фирма], София, представляван от адв. З. З. и С. И. – М., който го обжалва в срок, като счита, че въззивният съд се е произнесъл по материалноправния въпрос за възможността предизвестието да бъде връчено след утвърждаването на решението за съкращение, но преди началото на приложимостта му, който се разрешава се противоречиво от съдилищата и има значение за точното прилагане на закона и развитието на правото. Ответницата по жалбата Е. Д. Н. – Д. не взема становище. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, като констатира, че обжалваното решение е въззивно, както и че предявените искове са неоценяеми, намира, че то подлежи на касационно обжалване. Касационната жалба е подадена в срок, редовна е и е допустима. За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че ищцата е работила при ответника като “сътрудник в операции с недвижими имоти” по безсрочен трудов договор. Трудовото правоотношение е прекратено с предизвестие от 30.06.2009 г. поради съкращение на щата, приложимо от 04.07.2009 г. Касационното обжалване следва да бъде допуснато, тъй като повдигнатият правен въпрос обуславя решението по делото и се разрешава противоречиво от съдилищата. Воден от изложеното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение