Определение № 186 от 22.07.2016 г. на ВКС по т. д. № 3029/2015 г.

Образувано е по касационна жалба на [фирма] срещу решение от 25.05.2015г. по т.д. №148/2015г. на Пловдивски апелативен съд, ТО, 3 състав. С него е потвърдено решение от 08.12.2014г. по т.д. №757/2013г. на Пловдивски окръжен съд, с което [фирма], [населено място], е осъдено да заплати на "А", Г., Германия, сумата 26 441,57 лева, представляваща 13 519,36 евро, от които 1955,83 лева неплатена стойност на транспортни разходи и 24 857,74 лева - неплатена цена на доставена стока /соларни модули/, ведно със законната лихва върху сумата от датата на исковата молба - 14.10.2013г. до окончателното плащане, сумата 3 256,71 лева, представляваща законна лихва за забава върху главницата от 26 441,57 лева за периода от 18.07.2012г. до 30.09.2013г., както и сумата от 300 лева направени по делото разноски. С молба вх.№6354/20.06.2016г. ответникът по касация "А", Г., Германия, представляван от адв. А. А., е поискал прекратяване на цялото производство поради постигнато извънсъдебно споразумение с длъжника и получено по същото плащане. Към молбата, подадена от адвокат А., е представено пълномощно, в което изрично е предвидено, че същата има право да извършва отказ от исканията на представляваното дружество. Поради това следва да се приеме, че са налице предпоставките на чл.233 от ГПК и предвид десезирането на съда, постановените по делото решения следва да бъдат обезсилени, а производството по исковете - прекратено. Воден от горното, съставът на ВКС, Търговска колегия, Първо отделение, приема следното: