Определение № 50133 от 25.05.2023 г. на ВКС по гр. д. № 1163/2021 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на „Райфайзенбанк (България) ЕАД срещу решение № 12488/20г. на Софийски апелативен съд, с което е признато за установено на основание чл. 439 ГПК, че ищцата Е. А. В. не дължи на банката 49309,29лв., заедно с изтеклите лихви, такси и разноски по изп.д. 67/19г. на ЧСИ В. Матова с рег.№860, поради изтекла погасителна давност. В изложението към жалбата се поддържа основание по чл. 280, ал.1, т.1 и 3 ГПК по следния въпрос- „От кой момент поражда действие отмяната на ППВС № 3/18.11.1980 г., извършена с т. 10 от ТР № 2/26.06.2015 г. по тълк.д. №2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, и прилага ли се последното за вземания по изпълнително дело, което е образувано преди приемането му?“. Правният спор между страните е възникнал от твърдения на ищцата, че е получила покана за доброволно изпълнение по изп.д. 67/19г. на ЧСИ В. Матова с рег.№860, образувано въз основа на изпълнителен лист по чл. 417 ГПК, издаден през 2009г. в полза на „Райфайзенбанк (България) ЕАД за плащане на сума общо в размер на 49309,29лв.. Според ищцата задължението ѝ към банката е било погасено по давност, защото въз основа на същия изпълнителен лист е било образувано изпълнително дело през 2009г. при ЧСИ М.Б., но това изпълнително дело е било перемирано заради бездействие на банката още на 27.01.2012г., макар изпълнителното дело да е прекратено с постановление на ЧСИ през 2016г.. Освен това същото вземане на банката е било установено с влязло в сила съдебно решение по чл. 422 ГПК на 30.10.2012г., и оттогава е била започнала да тече нова 5- годишна давност, която е била изтекла на 30.10.2017г., тъй като давността не е била прекъсната в този период. Поради перемцията и изтеклата погасителна давност, ищцата е поискала на основание чл. 439 ГПК да се установи спрямо банката, че вземането ѝ е погасено по давност. В срока за отговор банката е възразила, че по изпълнителното дело на ЧСИ М.Б. давност не е текла до 26.06.2015г. на основание ППВС 3/80г., поради което до образуването на новото изпълнително дело по описа на ЧСИ В.Матова през 2019г. няма как да е била изтекла 5- годишната погасителна давност. Въззивният съд е приел, че перемцията на изпълнителното дело срещу ищцата е настъпила на 27.01.2012г., когато е изтекъл 2- годишния срок от последното изпълнително действие, представляващо налагането на запор върху трудовото ѝ възнаграждение на 27.01.2010г.. Други изпълнителни действия срещу ищцата не са били извършени, за да прекъснат погасителната давност за вземането. Освен това 5- годишната погасителната давност за вземането е била започнала да тече на 30.10.2012г., когато с влязло в сила решение по чл. 422 ГПК е било установено вземането на банката срещу ищцата. Давността не е била прекъсната след това и е била изтекла на 30.10.2017г.. Въз основа на посочените изводи, въззивният съд е приел, че ищцата не дължи сумите по изпълнителния лист, издаден през 2009г., респективно сумите по изп.д. 67/19г. на ЧСИ В. Матова с рег.№860, поради изтекла погасителна давност. В касационната жалба е оспорен изводът на съда, че погасителната давност не е била прекъсната за периода до 2017г., когато 5- годишната погасителна давност е била изтекла. Според касатора, до 26.06.2015г. не е текла погасителна давност за вземането, удостоверено в изпълнителния лист от 2009г. на основание ППВС №3/80г.. Настоящият състав на ВКС счита, че делото следва да се спре на основание чл. 292 ГПК, тъй като е образувано т.д. №2/23г. на ОСГТК по следните въпроси, които имат значение за разрешаване на правния спор между страните: 1. „В случай на множество солидарни длъжници в изпълнителното производство, може ли перемпция да настъпи само по отношение на тези от тях, срещу които не са предприемани изпълнителни действия в продължение на две години, и независимо от това, че в същия период изпълнителни действия са предприемани срещу останалите длъжници, или за настъпване на перемпцията трябва да е налице бездействие на взискателя по отношение на всеки от солидарните длъжници в производството?“ 3. „Погасителната давност прекъсва ли се от изпълнително действие, извършено по изпълнително дело, по което е настъпила перемпция? Воден от горното, ВКС, състав на ІІІ ГО