Определение № 9306 от 07.10.2025 г. на ВАС по адм. д. № 9091/2025 г.

Производството по делото е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на Г. Д. Г. против определение № 2973 от 01.07.2025 г., постановено по адм.д. № 407/2025 г. по описа на Административен съд гр. Пазарджик. Жалбоподателят навежда доводи за неправилност на обжалваното определение като постановено в нарушение на материалния закон и при съществени нарушения на процесуалните правила. Моли за отмяната му. Ответникът – кметът на община Батак, в писмено становище, оспорва частната жалба и моли обжалваното определение да бъде оставено в сила. Върховният административен съд намира частната жалба за процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 230 АПК, от надлежна страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, а разгледана по същество за неоснователна, като съображенията за това са следните: С обжалваното определение Административен съд гр. Пазарджик допълва постановеното по делото определение в частта му за разноските като осъжда на Г. Д. Г. да заплати на община Батак направените по делото разноски в размер 1250 лв., представляващи заплатено адвокатско възнаграждение. За да постанови този резултат съдът констатира, че с определение № 2372 от 27.05.2025 г., постановено по делото е оставена без разглеждане жалбата на Г. Г. против писмо № 02-Ж-24/16.10.2024 г. на кмета на община Батак и производството по делото е прекратено. Приема, че не е направено възражение за прекомерност на разноските. Позовава се на нормата на чл. 143, ал. 3 АПК и прави извод за основателност на искането за допълване на постановеното по делото определение в частта му за разноските. Обжалваното определение е постановено в съответствие с материалния закон. Искането за присъждане на направените по делото разноски е направено своевременно с молба от 16.05.2025 г. от процесуалния представител на кмета на община Батак, към която е приложен договор за правна защита и съдействие, приложени са и доказателства, че адвокатското възнаграждение е заплатено (л. 81). Съгласно чл. 143, ал. 3 АПК, когато съдът отхвърли оспорването или прекрати производството, ответникът има право на разноски, освен ако с поведението си е дал повод за завеждане на делото, включително юрисконсултско възнаграждение, определено съгласно чл. 37 от Закона за правната помощ. С постановеното по делото определение жалбата на Г. Г. е оставена без разглеждане и производството по делото е прекратено. При тези данни изводът на съда за основателност на искането за допълване на постановеното по делото определение, е законосъобразен. Действително процесуалния представител на жалбоподателя прави своевременно възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, но същото е неоснователно. Съгласно чл. 8, ал. 2, т. 1 от Наредба № № 1 от 9.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа предвиденият размер на адвокатското възнаграждение за делата по Закона за устройство на територията е 1250 лв., поради което и уговореното и заплатено адвокатско възнаграждение не е прекомерно. Доводите в частната жалба, че адвокатското възнаграждение не е платено от страната, а от община Батак, не обосновават извод, че разноски не са направени. Нормата на чл. 143, ал. 3 АПК следва да се тълкува във връзка, с ал. 1, съгласно която, когато съдът отмени обжалвания административен акт или отказа да бъде издаден административен акт държавните такси, разноските по производството и възнаграждението за един адвокат, ако подателят на жалбата е имал такъв, се възстановяват от бюджета на органа, издал отменения акт или отказ. Разноските направени от ответната страна са поети от бюджета на органа, издал оспорения акт и съответно следва да се присъдят в полза на юридическото лице, направило разноските. По тази причина жалбоподателят е осъден да заплати разноските на община Батак, а не на издателя на оспореното писмо. Доводите относно характера на оспореното писмо, са неотносими към правилността на обжалваното определение. С оглед на изложеното обжалваното определение е правилно, поради което и на основание чл. 236 вр. чл. 221, ал. 2 АПК следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения Върховният административен съд, второ отделение,