Определение № 137 от 01.04.2022 г. на ВКС по гр. д. № 2610/2020 г.

Производството е по чл. 248, ал. 1 ГПК. Постъпило е искане за изменение на решение № 105 от 30.09.2021 г. по гр.д. № 2610 /2020 г. по описа на ВКС, III- тo г.о.,постановено по касационна жалба на Р. С. Д., представлявана от адв. Д. Ф., в частта за присъденото в полза на последната адвокатско възнаграждение .След отмяна на въззивото решение в една част, уважени са частично обективно съединени искове за обезщетение на имуществени и неимуществени вреди ,в частичен размер са уважени искове за присъждане на мораторни лихви върху обезщетенията. Ответникът Токуда Банк“ АД със седалище и адрес на управление [населено място], е осъден да заплати сумата 3275 лева обезщетение на Р. С. Д. за причинени имуществени вреди,, обезщетение за забава в размер на законната лихва върху същата главница от 997,56 лв, сумата 2500 лева обезщетение за причинени неимуществени вреди и мораторна лихва в размер на сумата 761,50лв. Тъй като адв.Д. Ф. от САК е представлявала ищцата безплатно ,на основание чл. 38, ал.2 съдът е опделил и присъдил на последната адвокатско възнаграждение в размер на сумата 2280лв за всички инстанции. Ответната банка е осъдена да го заплати. Издаден е изпълнителен лист В едномесечния срок по чл. 248, ал.1 ГПК от ответника по иска Токуда Банк“ АД е постъпила молба за изменение на решението по разноските в негова тази част. Изтъква се ,че присъденото възнаграждение се основава на частично невярна констатация- в мотивите е посочено че същото се определя за всички инстанции .В действителност ,адв. Ф. е оказала безплатна правна помощ на ищцата единствено пред въззивната и касационната инстанции, а не пред всички инстанции.Пред първоинстанционния съд защитата е била поета от нея срещу възнаграждение в размер на 5000лв по приложен договор за правна помощ Доказателства за разноски не са били представени и съдът не ги е присъждал ,но уговорката свидетлства ,че ищцата не е била в действително материално затруднение. Поради това в молбата се съдържа искане съдът да отмени изцяло осъдителното определение за присъждане на възнаграждението ,или да го намали до размера на минималното по Наредба № 1 / 2004г, на която съставът на ВКС се е позовал в мотивите на решението. Според молителя,минималният размер на адвокатското възнаграждение в случая е общо 593,56лв ,който размер следвало да се изчили на база процентното съотношение на уважения размер на исковете, спрямо размера до който са отхвърлени. В молбата е направено искане съдът да извърши прихващане на присъдените обезщетения с разноските които ищцата дължи съобразно отхвърлената част от исковете От адв .Д. Ф. е постъпило становище ,с което по искането по чл. 248, ал. 1 ГПК касаещо нейното възнаграждение се оспорва .Възразява се, че в настоящето производство ответникът разполага с надлежда възможност да оспорва наличието на основание за оказване на безплатна помощ по чл.38, ал.1 З Адв. Оспорва се твърдението на ответника и доводите му за определяне на минималния размер на адвокатско възнаграждение по наредбата, който не е в сочения размер Изтъква се чл.2, ал.5 от НМРАВ на Висшия адвокатски съвет, като при обективно комулативно съединени искове, както в случая, минимален размер на възнагражденвието се определя отделно по всеки иск.По този начин, за въззивна и касационна инстанции определеното от съда възнаграждение е дори под минимума. Върховен касационен съд, Трето г.о намира искането по чл.248, ал. 1 ГПК за неоснователно. Безплатна помощ и процесуално представителство за ищцата, като материално затруднено лице е осъществено от адв.Ф. за въззивна и касационна инстанции, съгласно представения към отговора на въззивната жалба на ответника писмен договор, взет предвид при постановяване на решението в частта за разноските. Обстоятелството ,че първоначално, в първоинстанционното производство по гр.д №171/2018г пред ОС Стара Загора, защитата на ищцата Р. Д. е поета от адв. Ф. срещу възнаграждение в размер на 5000 лв, което възнаграждение не е било платено от ищцата - както е констатирано в решението на първоинстанционния съд и съобразено при възлагането на разноски, не води до извод ,че предпоставките на чл. 38, ал.2 във вр чл. 38, ал.1 т.3 ЗАДВ, във вр. чл. 5 т.1 от Наредба №1 / 2004г следва да се изключат от съда по възражение на ответника,направено в настоящето производство. Неоснователно е искането за намаляване на присъденото възнаграждение.Не се споделят оплакванията на ответника и молител в настоящето производство за погрешни констатации, довели до неправилно определяне на възнаграждението на оказалия безплатна помощ адвокат.Възнаграждението е определено за въззивна и касационна инстанции - това са „всички“ инстанции пред които е осъществена безплатна правна помощ и представителство,като мотивите на решението чието изменение се иска се възпримат неточно. Съобразяван е размера до който исковете са били уважени,т.е при съразмерност съгласно правилото на чл.78, ал.1 ГПК.Тъй като всички искове са парични, Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения е изтъкна в мотивите поради приложимост на чл.2,ал.5, чл.7,ал.2 т.3 от Наредба №1/2004г отн. минималното адвокатско възнаграждение за една инстанция /в случая 707 лв,/ а не за да се изчисли и присъди мининимумът по цитираната наредба за един,или повече на брой искове.Подобни съображения не са изтъквани в мотивите на решението ,няма основание да се възприемат от съда и понастоящем.Възнаграждението на адв.Ф. е определено еквивалентно на положения от нея адвокатски труд с оглед фактическата и правна сложност на делото и не надхвърля значително минимума по наредбата. Искането за прихващане не може да се уважи.След постановяване на окончателно решение съдебно прихващане от постановилия решението съд не може да се извърши, включително в рамките на производство по чл. 248, ал. 1 ГПК.По вземането в полза на ищцата вече е издаден изпълнителен лист. Предвид изложеното, Върховният касационен съд, състав на III- тo г.о.,