Определение № 10163 от 25.10.2023 г. на ВАС по адм. д. № 8457/2023 г.

Образувано е по жалба на А. Андреев от град София, [улица], срещу Разпореждане № 7469 от 06.07.2023 г. на председателя на шесто отделение на Върховния административен съд по адм. дело № 5495/2023 г. по описа на ВАС, с което е оставена без разглеждане частна жалба, наименувана „ЧЖ“, с вх. № 7276 от 16.05.2023 г. по описа на Върховен административен съд от А. Андреев и е прекратено производството по адм. дело 5495/2023 г. по описа на Върховен административен съд. Върховният административен съд, в настоящия тричленен състав на шесто отделение, намира частната жалба за допустима, като подадена в срок, от надлежна страна, срещу подлежащ на обжалване валиден и допустим съдебен акт. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. За да остави без разглеждане частната жалба на А. Андреев, председателят на шесто отделение на Върховния административен съд приема, че са налице основанията на чл. 215, т. 4 АПК и оспорването е недопустимо. В мотивите на обжалваното разпореждане е посочено, че на основание чл. 213а, ал. 6, т. 1 АПК, с разпореждане от 22.05.2023 г., частната жалба на А. Андреев, наименувана „ЧЖ“, е оставена без движение с указания в 7-дневен срок, считано от уведомяването, оспорващият да отстрани констатираните нередовности, като посочи във връзка с кой съдебен акт (индивидуализиран с посочване на точен номер и дата на акта и делото, по което е постановен) и въз основа на какви основания (точно и мотивирано изложение на конкретните оплаквания), какво е искането до Върховния административен съд. В съобщението е вписано изрично предупреждение, че при неизпълнение на указанията, жалбата ще бъде оставена без разглеждане, а производството по делото - прекратено. В срока за изпълнение на указанията, на 31.05.2023 г. е постъпил писмен отговор, наименуван „конкретизация“, в който е посочено: „моля, отменете Разп.15,7,22г, 1) – дело 7046/21 г…“, посочена е стр. 6 и текста на разпореждане 1) „без уважение“. Изложил е още, че частната му жалба срещу обозначеното разпореждане е от 29.07.2022 г. и е на стр. 12 (номерация на частния жалбоподател в червено дясно долу на отрязъка от лист, а реално находяща се на л. 3 от делото). От така направената конкретизация е прието, че частната жалба на А. Андреев е насочена срещу разпореждане на съдията-докладчик от 15.07.2022 г., с което е оставено без уважение искането му за предоставяне на доказателствата, намиращи се в ответника и посочени в негово заявление от 08.06.2022 г. С оглед изложеното и предвид разпоредбата на чл. 229, ал. 1 от АПК председателят на шесто отделение на ВАС е приел, че оспореното разпореждане не попада в нито една от посочените хипотези на чл. 229, ал. 1 АПК и не е от кръга актове, подлежащи на касационен съдебен контрол. Съгласно разпоредбата на чл. 131, ал. 3 от ГПК, на която се позовава частния жалбоподател, ответникът е длъжен да посочи доказателствата и конкретните обстоятелства, които ще доказва с тях, и да представи всички писмени доказателства, с които разполага. Правната последица от неизпълнението на това задължение е погасяване на правото на ответника да представи доказателства по-късно. Изключение от тази преклузия е само по отношение на новите факти и доказателства - чл. 147, ал. 1 ГПК и чл. 266, ал. 2 ГПК. Разпоредбите на чл. 131, ал. 2 и ал. 3 от ГПК са израз на правото на ответника да изнесе пред съда своите фактически твърдения и да ги подкрепи с доказателства. С разпореждането, предмет на обжалване, е оставено без уважение искането на жалбоподателя да се предоставят доказателства, намиращи се в ответника, посочени и в заявление от 08.06.2022 г. Съгласно чл. 221, ал. 1 от АПК на обжалване с частна жалба подлежат определенията и разпорежданията: 1. (доп. - ДВ, бр. 15 от 2021 г.) които преграждат по-нататъшното развитие на производството с изключение на определенията по чл. 213а, ал. 7; 2. в случаите, изрично посочени в закона. Посоченото разпореждане е по искане за събиране на доказателства и като такова не прегражда по-нататъшното развитие на производството, нито е от категорията актове, визирани в хипотезата на чл. 229, ал. 1, т. 2 от АПК. Актовете, с които съдът се произнася по допускане и събиране на доказателствата не подлежат на самостоятелен съдебен контрол. Същите подлежат на проверка при обжалване на постановеният по делото съдебен акт, който слага край на производството. По изложените съображения разпореждането на председателя на шесто отделение на Върховния административен съд като правилно следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 213а, ал. 7 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,