Определение № 1829 от 07.04.2026 г. на ВКС по гр. д. № 1698/2025 г.

Производство по реда на чл. 248 от ГПК. Образувано е по молба от 09.02.2026 год. на Е. А. Е., чрез адв. К. К. /надлежно упълномощена/, в която се съдържа искане за допълване на постановеното по настоящото дело определение № 5287 от 18.11.2025 год. в частта му за разноските. Поддържа се, че със същото е оставена без разглеждане касационната жалба на ответниците Л. И. Г., Е. Д. А., Й. Д. А., С. Д. Г. и Р. Д. А., но съдът е пропуснал да се произнесе по отговорността за разноските, поради което се претендира присъждане на адвокатско възнаграждение в размер на 1 200 лв. за подадения отговор, който съдържа такова искане. Касаторите Л. И. Г., Е. Д. А., Й. Д. А., С. Д. Г. и Р. Д. А. не са подали писмен отговор. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, след като прецени данните по делото, намира следното: Искането е процесуално допустимо, тъй като е направено от надлежна страна и в рамките на законоустановения срок по чл. 248, ал. 1 ГПК. Представянето на списък на разноските не е предпоставка за реализиране на допълване на съдебния акт в тази му част /т. 8 от Тълкувателно решение № 6 от 06.11.2013 год. на ВКС по тълк. дело № 6/2012 год., ОСГТК/. Разгледано по същество, искането е основателно. С определение по настоящото дело № 5287 от 18.11.2025 год. е оставена без разглеждане касационната жалба на ответниците Л. И. Г., Е. Д. А., Й. Д. А., С. Д. Г. и Р. Д. А. срещу решение № 541 от 22.04.2024 год., постановено по в. гр. дело № 560/2024 год. по описа на Окръжен съд – Пловдив, в частта му, в която, като е отменено решение № 5036 от 11.12.2023 год., постановено по гр. дело № 15034/2022 год. по описа на Районен съд – Пловдив, са уважени предявените по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК срещу касаторите искове с правно основание чл. 240, ал. 1 ЗЗД и с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД. Ищцата Е. А. Е. е подала отговор на касационната жалба, с който е поискала присъждането на направените разноски, като е представила договор за правна защита и съдействие /с характер на разписка/, от който е видно, че е заплатила в брой уговореното адвокатско възнаграждение в размер на 1 200 лв. При постановяване на определението от 18.11.2025 год. съставът на ВКС е пропуснал да се произнесе по искането за разноски. С оглед изхода от спора и доказаното извършване на разноските за адвокатско възнаграждение ответницата по касационната жалба има право да ги получи на основание чл. 78, ал. 4 ГПК. Доколкото в случая касаторите не са направили възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК, настоящият състав не дължи извършването на преценка дали заплатено от ответницата по касационната жалба адвокатско възнаграждение е прекомерно съобразно действителната фактическа и правна сложност на делото. Действащият ГПК не предвижда правомощие на съда служебно да осъществява проверка за прекомерност на разноските за адвокатска защита. В този смисъл налице са предпоставките за допълване на определението по чл. 288 ГПК, като касаторите следва да бъдат осъдени да заплатят на Е. А. Е. направените разноски за касационното производство за възнаграждение за един адвокат в размер на 613.55 евро /равностойни на 1 200 лв./. Предвид изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение