Определение № 156 от 31.07.2020 г. на ВКС по т. д. № 1150/2020 г.

Производството е по чл. 307 от ГПК. Постъпила е молба от М. М. Н. срещу решение № 17 от 18.02.2016 г. по т.д. 122/2015 г. на Окръжен съд – [населено място], с което е признато за установено съществуване на вземане на „Банка ДСК“ ЕАД към М. М. Н. и Г. П. Г. в размер на 356 532, 17 евро по договор за кредит от 12.10.2007 г. в това число 334 872,72 евро главница, 16 200,78 евро неплатена редовна лихва, 956,88 евро лихвена надбавка и 4 501,79 евро неплатена заемна такса, ведно с обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба 28.5.2015 г. до окончателното й изплащане, за което задължение е издадена заповед за незабавно изпълнение № 67 от 25.2.2015 г. по ч.гр.д. № 667 на ДРС за 2015 г. и изпълнителен лист. Молителката се позовава на писмо изх. № 16-10-02134:3 от 2.1.2020 г., отправено до нея и до Управление „Банков надзор“ БНБ, от „Банка ДСК“ ЕАД, издадено по повод жалба на молителката до БНБ. Това писмо, според нея, съставлявало начало на писмено доказателство по смисъла на чл. 165, ал. 2 от ГПК. Сочи, че това писмо имало признание на привидност на сключения между нея и банката договор за банков кредит. Моли да се отмени решението. Ответникът по молбата „Банка ДСК“ ЕАД в срок е подал отговор на молбата. Оспорва искането. Счита, че на отмяна подлежи само решението на въззивния съд, каквото в случая било постановено. Оспорва, че представеното писмо може да е документ по смисъла на чл. 303, ал.1, т. 1 от ГПК. А ако се счете за допустима молбата, счита, че следва да бъде отхвърлена като неоснователна. Излага подробни съображения, че липсва връзка между представеното писмено доказателства и обстоятелството, на което се позовава молителката. Възможността с договор за цесия да се прехвърлят вземания, не водел до извод за симулативност на договора за банков кредит. Освен това било се установявало от съдържанието на писмото, че било удостоверено липса на връзка между служители на банката и лицето М. Ж. Д.. Счита, че следва да се остави без уважение молбата. Върховният касационен съд на Р България, състав на Второ търговско отделение, за да се произнесе взе предвид следното: Настоящият състав на Върховния касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, намира, че молбата за отмяна е допустима - изхожда от легитимирана страна. Молбата е подадена в срок. Съгласно чл. 305, ал.1, т. 1, пр. 1 от ГПК молбата на соченото основание следва да е подадена в 3 месечен срок от който на молителя е станало известно писменото доказателство. Писмото е от 02.01.2020 г. Срокът е започнал да тече от момента, в който на молителката й е станало известно това доказателство. По силата на чл. 3, т. 1 и чл. 4 от ЗМДВИП, срокът е спрял да тече за периода от 13.03.2020 г. до един месец след отмяна на извънредното положение. На основание § 13 от ПЗР на ЗЗдравето ДВ бр. 44 от 13.5.2020 г. и чл. 4 от ЗМДВИП, сроковете, спрели да текат по силата на ЗМДВИП, продължават да текат от изтичане на 7 дни от обнародване на този закон, т.е. от 21.05.2020 г.. В случая началото на срока, установен по делото е 02.1.2020 г. До 13.3.2020 г. са изтекли 1 месец и 11 дни и след края на спрения срок по силата на закона, т.е. от 21.5.2020 г. започва да тече отново срока, като подадената на 15.5.2020 г. молба е в срок и е допустима. Доводът на ответника по молбата за недопустимост поради непосочване номера на въззивното решение е неоснователен. С оглед поставения правен въпрос по т. 13 от Тълкувателно решение 7 от 31.07.2017 г. по тълк.д. 7/2014 г. на ОСГТК на ВКС, следва да се приеме, че не е въпрос на редовност на молбата за отмяна индивидуализирането на съдебното въззивното решение в случая когато е постановено такова. Следва да се приеме, че с посочването на потвърденото от въззивния съд, първоинстанционно решение е спазено изискването на 306, ал. 1 вр. чл. 260, т. 2 от ГПК. Реферирано е към първоинстанционното решение и това е достатъчно, за да се индивидуализира акта, чиято отмяна се иска като се има предвид, че е постановено и въззивно решение по делото. Въпрос по съществото на искането е дали са налице сочените от молителя основания за отмяна. С оглед на горното и като взе предвид, че е установено надлежно и редовно подадена молба, съгласно чл. 307, ал. 2 от ГПК, настоящият съдебен състав счита, че следва да бъде насрочена за разглеждане в открито съдебно заседание. По изложените съображения съдът