Определение № 401 от 23.10.2019 г. на ВКС по гр. д. № 2065/2019 г.

Производство по чл. 307, ал. 1 ГПК. Образувано е по молба, вх. № 2755/08.03.2019 г. по регистъра на Районен съд – Видин (подадена по пощата на 07.03.2019 г.), на Л. Д. Й., чрез адв. В. за отмяна на влязлото в сила решение № 433 от 20.11.2017 г. по гр. д. № 1223/2017 г. на Районен съд – Видин в частта, с която е уважен предявеният срещу нея иск по чл. 249, ал. 2 ЗЗД и е осъдена да върне на П. К. М. дадени й в заем движими вещи, подробно посочени в решението. В молбата се поддържа основание за отмяна по смисъла на чл. 303, ал.1, т. 5 ГПК. Страната заявява, че живее и работи в чужбина – Германия, от няколко години. Позовава на нарушеното й право на участие в процеса, произтичащо от твърдението, че не е била надлежно представлявана, макар по делото да са приложени три пълномощни, учредяващи представителна власт в полза на трима адвокати да осъществяват нейната правна защита и съдействие в производството. Сочи, че пълномощното в полза на адв. М. създавало представителни права за този адвокат, но по друго производство с участието на същата страна. Упълномощеният от последната И. В. И. пък не бил сред кръга от лицата по чл. 32 ГПК, за да бъде представител по пълномощие, вкл. и не попадал сред тези по т. 2 на чл. 32 ГПК. Поддържа също, че не е упълномощавала адв. В. да я представлява и че не е подписвала приложеното по делото пълномощно в негова полза. С уточняваща молба вх. № 7317/19.08.2019 г. по регистъра на ВКС (подадена по пощата на 14.08.2019г.) страната твърди, че не е получавала каквито и да било книжа и документи по образуваното срещу нея изпълнително дело преди датата 07.12.2018 г. Тогава нейният пълномощник – адв. В., е получила поканата за доброволно изпълнение до длъжника - т. е. настоящата молителка и на тази дата тя е узнала за постановеното срещу нея решение, чиято отмяна в осъдителната част се иска. Твърди се, че преди посочената дата молителката случайно е узнала единствено за факта на образуваното срещу нея изпълнително производство – поради което, чрез изрично натоварения си адвокат, е поискала на 23.11.2018 г. от съдебния изпълнител да й връчва всички книжа и документи по воденото принудително изпълнение, на упълномощения й представител. Ответникът по молбата П. К. М., чрез адв. Б. е подал отговор по реда на чл. 306, ал. 3, изр. 3 ГПК, с който изразява становище за нейната недопустимост и неоснователност. Върховният касационен съд, състав на гражданска колегия, трето отделение приема, че са налице предпоставките на процесуалния закон за допускане на молбата до разглеждане. Молбата отговаря на изискванията на чл. 260 и чл. 261 ГПК, съдържа мотивирано изложение на основанието за отмяна по чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК и изхожда от процесуално легитимирана страна. Подадена е (по пощата) на 07.03.2019 г., в предвидения в хипотезата на чл. 305, ал. 1, т. 5 ГПК преклузивен срок, с оглед наведените твърдения, че молителката е узнала за влязлото в сила решение на 07.12.2018 г., когато нарочно упълномощеният от нея адвокат е получил поканата за доброволно изпълнение до длъжника по образуваното срещу страната въз основа на това решение изпълнително производство. Внесена е дължимата за производството по отмяна държавна такса. При така изложеното от молителката относно момента на узнаване за атакуваното решение молбата за отмяна се явява процесуално допустима. Затова ще следва да бъде допусната до разглеждане в открито съдебно заседание за произнасяне по нейната основателност. С молбата е направено искане за назначаване на съдебно – графическа експертиза със задача да даде заключение дали подписът под пълномощното на л. 41 от първоинстанционното дело, създаващо представителни права за адв. С. П. В., е изпълнен от посочената като упълномощител Л. Д. Й.. С отговора на молбата за отмяна ответникът е поискал поставянето на допълнителна задача на горната експертиза, свързана с отговор на въпроса дали подписът на упълномощител по цитираното пълномощно е изпълнен от И. В. И.. Поискан е също разпит на свидетели за установяване на обстоятелства относно: 1/ момента на узнаване от молителката на решението, чиято отмяна се иска – основани на тезата, че страната е знаела още към 23.11.2018 г. за решението, след като е знаела за провежданото срещу нея принудително изпълнение и е подала по последното молба и 2/ за установяване качеството на работник на молителката на лицето И. В. И., с оглед приложението на чл. 46, ал. 1 и ал. 2 ГПК. При релевираното основание за отмяна по чл. 305, ал. 1, т. 5 ГПК поисканата съдебно – почеркова експертиза е допустимо доказателствено средство, с оглед разясненията по т. 11 от ТР № 7 от 31.07.2017 г. на ВКС по тълк. д. № 7/2014 г., ОСГТК. Искането на молителя следва да уважи, както и това на ответника за допълнителна задача на съдебната експертиза, докато останалите искания на последния - за разпит на свидетели, следва да бъдат оставени без уважение, предвид наличието на писмено доказателство за датата на твърдяното узнаване на решението, което не се оспорва (в единия случай) и неотносимостта на обстоятелствата, които ще се установяват във втория случай, с оглед въведеното основание за отмяна – ненадлежно представителство в процеса. Затова ще следва да се допусне поисканата съдебно – графическа експертиза с поставена в молбата задача и допълнителната такава в отговора на ответника, при депозит в размер на 200 лв., вносим по равно от молителя и ответника (от по 100 лв.) в едноседмичен срок от съобщението, по сметка на ВКС. Предвид на горното, Върховният касационен съд, състав на гражданска колегия, трето отделение,