Определение № 86 от 12.01.2026 г. на ВКС по т. д. № 129/2025 г.

Производството е по чл.290 ГПК. Образувано е по касационна жалба на И. А. Манурова, представлявана от адв. Н. М., срещу решение № 265 от 18.09.2024г. по в.гр.д. № 333/2024г. на Окръжен съд Сливен, с което след частична отмяна на решение № 347 от 25.04.2024г. по гр.д. № 3404/2023г. на Районен съд Сливен е признато за установено, че И. А. Манурова дължи на „Ти Би Ай Банк” ЕАД по договор за потребителски кредит № [ЕГН] от 12.11.2021г. главница в размер на още 8960,18 лева, договорна лихва в размер на 2733,02 лева за периода от 15.08.2022г. до 27.01.2023г. и 394,27 лева обезщетение за забава за периода от 15.08.2022г. до 16.03.2023г. и И. А. Манурова е осъдена да заплати на „Ти Би Ай Банк” ЕАД разноски за заповедното и първоинстанционното производство в размер на още 1208,50 лева, както и разноски за въззивното производство в размер на 542 лева. С определение № 2161 от 09.07.2025г., постановено по настоящото дело, е допуснато касационно обжалване на въззивното решение. В проведеното на 09.12.2025г. открито съдебно заседание настоящият състав е обявил на основание чл.22, ал.1, т.6 ГПК настъпило след постановяване на определението по чл.288 ГПК обстоятелство – придобиване от съпруга на съдията-докладчик на акции от капитала на „ТИ БИ АЙ Банк“, и е дал възможност на страните да изразят становище по него. С молба от 16.12.2025г. ответникът по касация „ТИ БИ АЙ Банк“ ЕАД е уточнил, че в случая не става дума за акции, а за облигации на банката, но е изразил становище за немаловажност на факта на придобиване на облигации и за наличие на интерес у придобилия облигации и неговите близки, което би могло да се преценява като основание по чл.22, ал.1, т.6 ГПК, и поради това е направил искане за отвод на съдията-докладчик. Настоящият състав констатира, че действително поради предоставена погрешна информация е обявил неточно настъпилото в хода на касационното производство обстоятелство, тъй като съпругът на съдията-докладчик е придобил не акции от капитала на ответната банка, а предложени от нея облигации. Това осъществило се обстоятелство обаче, свързано с възникнало облигационно правоотношение между съпруга на съдията-докладчик и ответната банка, а не с участие в капитала й, не може да обоснове извод за наличие на основание за отвод, тъй като не е от естество да породи основателно съмнение в безпристрастността на съда. Поради това настоящият състав намира, че направеното от ответника по касация искане за отвод на съдия Баева е неоснователно и следва да бъде оставено без уважение. Така мотивиран, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение