Определение № 50149 от 07.07.2023 г. на ВКС по т. д. № 180/2022 г.

Производството е по чл. 248 ГПК. По делото е постъпила молба от процесуалния представител на касатора К. К. К. – адвокат Д. С. С. за изменение на решение № 50012 от 21.03.2023 г. по настоящото т. дело № 180/2022г. на ВКС на РБ, ТК, Второ отделение в частта за присъденото му адвокатско възнаграждение. В молбата се поддържа становище, че дължимото адвокатско възнаграждение следва да бъде определено за всеки един от ищците и за всеки отделен иск съгласно разпоредбата на чл. 2, ал. 5 от Наредба № 1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Направено е искане решението в частта за разноските да бъде изменено и съобразно уважената част от исковете на адвокат Д. С. да бъде присъдено адвокатско възнаграждение за процесуалното представителство за първоинстанционното производство допълнително 3 087,42 лв. до пълния дължим размер 4 663,10 лв. и за въззивното производство допълнително 1 530,20 лв. до пълния дължим размер 2 735 лв. Ответникът ЗД „Бул инс“ АД, [населено място] чрез процесуален представител адвокат Ал. И. оспорва молбата по съображения, че ищецът е следвало да заяви претенциите си за разноски пред първоинстанционния и въззивния съд, както и че разноските се определят по действащия материален закон към датата на постановяване на решението, а не съобразно последвалото изменение в нормативния акт. Третото лице помагач Д. Л. А. не изразява становище по молбата за изменение на решението по чл. 248 ГПК. Молбата по чл. 248, ал. 1 ГПК за изменение на решението в частта за разноските е допустима - подадена е от легитимирана страна в предвидения в чл. 248, ал. 1 ГПК преклузивен срок. Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като обсъди доводите и прецени данните по делото, приема следното: С исковата молба са предявени три иска от К. К. К., съответно в размери 150 000 лв. – обезщетение за претърпените от нея неимуществени вреди от процесното ПТП, 2 130,20 лв. – обезщетение за претърпените от нея имуществени вреди от процесното ПТП, изразяващо се в разходи за проведено лечение, и 1 200 лв. - обезщетение за претърпените от нея имуществени вреди от процесното ПТП, изразяващо се в увредения лек автомобил „Фолксваген Голф“ с рег. [рег.номер на МПС]. Предявен е и иск от К. Я. Б. чрез неговата майка и законен представител К. К. К. за заплащане на сумата 3 000 лв., представляваща обезщетение за претърпените от него неимуществени вреди от процесното ПТП. Първоинстанционният съд е определил дължимото възнаграждение на адвокат Д. С. за осъщественото процесуално представителство в първоинстанционното производство по исковете на К. К. К. в размер 3 697,25 лв. въз основа на минимално възнаграждение 4 596,60 лв., определено съобразно общия материален интерес по трите иска 153 330,20 лв. Решението на Софийски градски съд в частта, с която исковете за обезщетение за имуществени вреди и съответната част за разноските и част от присъденото адвокатско възнаграждение са уважени, е влязло в сила, тъй като не е обжалвано от ответното застрахователно дружество. Поради обстоятелството, че ищцата не е упражнила правото си да иска изменение на решението на СГС в частта за присъденото на адвокат Д. С. възнаграждение по реда на чл. 248, ал. 1 ГПК, е недопустимо настоящият съдебен състав на ВКС да извърши преценка за правилността на първоинстанционното решение в частта за начина на определяне на адвокатско възнаграждение, дължимо за процесуално представителство по предявените искове за обезщетение за имуществени вреди и неговия размер. При определяне на дължимата част от адвокатското възнаграждение на адвокат Д. С. за осъщественото процесуално представителство в първоинстанционното производство по иска на К. К. К. касационната инстанция е съобразила минималния размер на адвокатското възнаграждение по предявения от К. К. иск за обезщетение за неимуществени вреди, изчислен на основание чл. 7, ал. 2, т. 5 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения за процесуално представителство, защита и съдействие по граждански дела /редакция към приключване на първоинстанционното производство/ - 4 530 лв., взела е предвид уважената част от иска, съобразно която се определя дължимата част от адвокатското възнаграждение – уважен иск за 100 000 лв. при предявен пълен размер 150 000 лв., преценила е фактическата и правна сложност на спора и е отчела, че в частта за присъденото адвокатско възнаграждение 1 848 лв., включващо възнаграждение за процесуално представителство по исковете на К. К. за обезщетение за имуществени вреди и за неимуществени вреди в уважената от първоинстанционния част 60 000 лв., първоинстанционното решение е влязло в сила. Поради това, като е осъдил ответника да заплати на адвокат Д. С. адвокатско възнаграждение за осъществено в първоинстанционното производство процесуално представителство по иска на К. К. К. за обезщетение за неимуществени вреди в размер 1 575,68 лв., съдебният състав на ВКС не е присъдил по-ниско възнаграждение от дължимото. Висящността на спора във въззивното производство е била по отношение на предявения от К. К. К. иск за обезщетение за неимуществени вреди в частта за сумата 80 000 лв. /над 40 000 лв. до присъдените 120 000 лв./ и предявения от К. Я. Б. чрез неговата майка и законен представител К. К. К. иск за неимуществени вреди в частта за сумата 2 500 лв. /над 500 лв. до присъдените 3 000 лв./. Съобразно разпоредбите на чл. 2, ал. 5 и съответно чл. 7, ал. 2, т. 4 и т. 2 от Наредба № 1/09.07.2004 г. и предвид обжалваемия интерес /80 000 лв. по иска на К. К. за обезщетение за неимуществени вреди и 2 500 лв. по иска на К. Б./ минималният размер на адвокатското възнаграждение за процесуално представителство във въззивното производство е съответно 2 930 лв. /по иска на К. К. за обезщетение за неимуществени вреди/ и 405 лв. /по иска на К. Б./. С оглед отменената част от въззивното решение и присъждането от касационната инстанция на обезщетение за неимуществени вреди на К. К. допълнително в размер 40 000 лв., адвокатското възнаграждение, изчислено въз основа на минималния размер и уважената от съдебния състав на ВКС част от иска, е в размер 1 465 лв. /2 930 лв. х 40 000 лв.: 80 000 лв./. Останалата част от адвокатското възнаграждение в размер 732,50 лв., дължима за въззивното производство съобразно потвърдената част на решението на СГС в осъдителната му част над 40 000 до 60 000 лв., т. е. за сумата 20 000 лв., е недопустимо да бъде присъдена от касационната инстанция, тъй като от една страна част от нея е включена в присъденото от Софийски апелативен съд възнаграждение общо в размер 621,82 лв. /за процесуално представителство по исковете за обезщетение за неимуществени вреди на К. К. и К. Б./, а от друга страна ищцата не е обжалвала постановеното по реда на чл. 248, ал. 1 ГПК определение № 10248 от 20.09.2021 г. по в. гр. дело № 1644/2020 г. на Софийски апелативен съд, Гражданско отделение, 10 състав. С решение № 50012 от 21.03.2023 г. по настоящото т. дело № 180/2022г. на ВКС на РБ, ТК, Второ отделение съдебният състав е осъдил ответника да заплати на адвокат Д. С. на основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв. адвокатско възнаграждение в размер общо 6 413,81 лв., от която сума 3 633,33 лв. – за касационното производство, 1 204,80 лв. – за въззивното производство и 1 575,68 лв. – за първоинстанционното производство. Въз основа на гореизложените съображения решението на ВКС следва да бъде изменено в частта за присъденото адвокатско възнаграждение на основание чл. 248 ГПК, като ответното застрахователно дружество бъде осъдено да заплати допълнително сумата 260,20 лв. /разликата между 1 465 лв. и присъдените 1 204,80 лв./ - адвокатско възнаграждение за осъществено във въззивното производство процесуално представителство по иска на К. К. К. за обезщетение за неимуществени вреди. Мотивиран от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Търговската колегия, Второ отделение