Решение № 8051 от 24.06.2020 г. на ВАС по адм. д. № 11622/2019 г.

Решение № 8051 от 24.06.2020 г. на ВАС по адм. д. № 11622/2019 г., VI о., докладчик председателят Георги Георгиев Производство по реда на глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба от процесуален представител на дирекция Инспекция по труда Варна против решение № 1378 от 4.07.2018 г. на Административен съд Варна по адм. дело № 593/2019 г. С него се отменя по жалба на представляващия Районен съд Варна протокол № ПР1843084 от 11.01.2019 г. на дирекция Инспекция по труда Варна, съдържащ предписания на основание чл. 404, ал. 1, т. 1, т. 10 и 12 от КТ във връзка с чл. 78 от ЗНЗ и чл. 72, ал. 1, т. 3 и 4 от ЗТМТМ. Поддържат се доводи за неправилност на решението вследствие необоснованост и нарушение на материалния закон – отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК, поради което се иска отмяната му. Ответникът, Районен съд Варна, чрез председателя в качеството му на административен ръководител взема становище в писмен вид за неоснователност на жалбата. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Върховен административен съдq шесто отделение намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена от страна в производството за която решението е неблагоприятно, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и разгледана по същество за неоснователна по следните съображения: Производството пред административния съд е образувано по жалба на административен ръководител – председател на Районен съд Варна срещу цитираните предписания. С тях се предписва да се коригират издадените писмени разрешения за ползването на платен годишен отпуск през август 2018 г. на служители по трудови правоотношения в Районен съд Варна, полагащи труд при подневно отчитане на работното време в т. ч. и на К. М. на длъжност "съдебен секретар", спрямо работните дни за м. август 2018 г. за територията на община Варна, съобразно решение № 1327-10 по протокол № 32/28.06.2018 г. на общински съвет Варна за обявяване на 15.08.2018 г. за празничен и неприсъствен за работещите на територията на община Варна, съгласно чл. 173, ал. 1 КТ във връзка с чл. 155, ал. 4 КТ. Също така по т. 2 от предписанията за положения извънреден труд на 15.08.2018 г., обявен с решение № 1327-10 по протокол № 32/28.06.2018 г. на общински съвет Варна за празничен и неприсъствен за работещите на територията на община Варна, при установеното подневно отчитане на работното време, работодателят да начисли и изплати на служителите по трудово правоотношение в Районен съд Варна в т. ч. и на В. Тодорова на длъжност "съдебен секретар" допълнително трудово възнаграждение за положен извънреден труд, но не по малко от минималните размери, определени в чл. 262, ал. 1, т. 2 КТ съгласно чл. 150 КТ. Възраженията са били за незаконосъобразност на предписанията с искане за отмяната им, тъй като с решение по т. 49, протокол № 15 от заседание на Пленума на висшия съдебен съвет, проведено на 31.05.2018 г. е прието, че определеният с решение на общинския съвет на основание чл. 21, ал. 1, т. 23 от Закона за местното самоуправление и местната администрация празничен ден не е неприсъствен за органите на съдебната власт на територията на съответната община, район, кметство или населено място. При така взетото решение от компетентен орган, съгласно чл. 16 от Закона за съдебната власт, по организацията на работа на съдилищата, 15.08.2018 г. е присъствен ден, поради което предписанието е незаконосъобразно. Административният съд е разгледал по същество жалбата която приел за основателна и отменил предписанието. Установено е от доказателствата по приложената административна преписка, че има издадено решение на общински съвет Варна с което се обявява 15.08.2018 г. за неприсъствен ден за територията на община Варна. Установил издаване на протокол от ДИТ Варна от компетентен орган в предвидената форма и съдържание при спазване на административно производствените правила. По материалната законосъобразност на административния акт съдът приел, че издадените предписания са в нарушение на закона. При тълкуване разпоредбата на чл. 21, ал. 1, т. 23 от ЗМСМА, приел, че нормативната делегация на общинския съвет да определя неприсъствените дни е само в случаите, когато други органи не разполагат с изрично законово предвидена изключителна компетентност по същия предмет. При такава компетентност съгласно чл. 30, ал. 1, т. 20 ЗСВ, и при липса на противоречие между уредбата с нормите на ЗМСМА съдът е извел извод за незаконосъобразност на предписанията. При установеното от фактическа и правна страна предписанията са отменени. Решението е правилно. Поддържаните доводи за необоснованост на решението са неоснователни. Съдът е съобразил материалните норми в разпоредбите на ЗМСМА и Закона за съдебната власт, и правилно е приел, че няма колизия относно спорния въпрос по организацията на работа на съдилищата. Необосновано се поддържа в касационната жалба, че в правомощията на Висшия съдебен съвет не се включва и това да определя присъствени и неприсъствени дни за съдебната система. При анализ на структурата, състава, начина на формиране на този ръководен орган на съдебната власт и възложените му от ЗСВ правомощия, включително и тези по чл. 30, ал. 1, т. 20 ЗСВ да решава и други организационни въпроси, включително и по организацията на работа на звената от съдебната система, няма съмнение че Пленума на ВСС има компетентността да решава самостоятелно и въпросите, свързани с присъствените и неприсъствени дни. Тези правомощия са израз на независимостта на съдебната система от решенията на други органи, организации, институции извън нея, когато се упражнява законово определената компетентност. В случая съдът правилно е приел, че няма противоречие между нормите на ЗМСМА и ЗСВ. Предвид изложеното решението като правилно следва да бъде оставено в сила, поради което и на основание чл. 221, ал. 2 пр. първо АПК Върховен административен съд, шесто отделение