Определение № 3908 от 11.04.2025 г. на ВАС по адм. д. № 3146/2025 г.

Производството е по реда на чл. 229 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по частна жалба от Х. А. Ч. от [населено място], общ. Рудозем, обл. Смолян, чрез процесуалния му представител адв. Младенов, срещу определение № 214 от 18.02.2025г., постановено по адм.д. № 437/2024г. по описа на Административен съд – гр. Смолян, с което е оставена без уважение молбата му вх. № 201 от 27.01.2025г., с която е опискано допълване на определение № 80 от 20.01.2025г. по делото, а именно преписката да бъде изпратена на административния орган за произнасяне по чл. 130 ал. 4 АПК. С частната жалба се твърди неправилност на оспореното определение като постановено в противоречие със закона – отменително основание по чл. 209 т. 3 във връзка с чл. 236 АПК. Посочва, че след като съд е посочил, че жалбата му подлежи на разглеждане по реда на чл. 81 ал. 2 АПК, то съдът е следвало да приложи чл. 130 ал. 4 АПК и да я изпрати на надлежния орган за произнасяне. Посочва, че съдът не е сторил това, поради и което е поискано да бъде допълнено определението му с изпращане на жалбата за произнасяне на надлежния орган. Поради това иска оспореното определение да бъде отменено и делото да бъде върнато за продължаване на съдопроизводствените действия и изпрати жалбата на компетентния орган за разглеждане на съдържанието на скицата. Ответникът не изразява становище по частната жалба. Частната жалба е подадена в срока по чл. 230 АПК, от надлежна страна, адресат на оспореното определение и срещу съдебен акт, подлежащ на касационен контрол, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна. С определение № 80 от 20.01.2025г. по делото във връзка с указания, дадени в определение № 193 от 09.01.2025г. по адм.д. № 182/2025г. на ВАС, съдът е приел, че е оспорено съдържанието на издадена му скица, във връзка с твърдението му, че същата противоречи на ПУП. Поради това съдът е направил извод, че с жалбата му се оспорва съдържанието на документ, което съобразно чл. 81 ал. 2 АПК, може да се оспори по административен ред. Поради това с посоченото определение от 20.01.2025г. е оставил без разглеждане жалбата и е прекратил производството по делото. Тъй като с това определение съдът не е изпратил жалбата на компетентния за това административен орган, жалбоподателя е поискал същото да бъде допълнено с диспозитив именно в този смисъл, че жалбата му се изпраща на компетентния за това орган. По това искане съставът на АС – гр. Смолян е постановил оспореното в настоящото производство определение от 18.02.2025г., като е приел, че производството е по реда на чл. 250 ГПК, като в този случай допълване на определението може да иска само страна, която е предявила искане. Приел е, че жалбоподателят в хода на цялото производство не е предявил искане делото да се изпрати за произнасяне на административния орган, който да се произнесе по жалбата, то искането, с което е сезиран съдът е неоснователно. Посочил е, във връзка с искането за прилагане на чл. 130 ал. 4 АПК, че в случая съдът не е приел, че делото не му е подведомствено, а е прекратил производството и е оставил без разглеждане жалбата като недопустима. Посочил е в тази връзка, че след прекратяване на делото, съдопроизводствените действия на съда приключват и той не може служебно да допълва диспозитива на определението. Поради това е оставил без уважение искането за допълване на определение № 80 от 20.01.2025г. по делото. Оспореното в това производство определение е неправилно. На първо място неправилно съдът е приложил чл. 250 ГПК, тъй като в специалния закон за съдебното административно производство е налице норма, приложима досежно искането за допълване на съдебен акт, а именно чл. 176 АПК. Съгласно ал. 1 на посочената разпоредба „Когато не се е произнесъл по цялото оспорване, съдът по свой почин или по искане на страна по делото, предявено в едномесечен срок, постановява допълнително решение“, като съгласно чл. 236 АПК тази разпоредба е субсидиарно приложима и при искане за допълване на определението. В случая чл. 250 ГПК е неприложим, а разпоредбата на чл. 176 ал. 1 АПК визира допълване на съдебен акт, както по искане на страна, така и служебно от съда, при отправено искане за допълване. В случая съдът е бил сезиран с такова искане за допълване, като законодателят е предвидил допълването в определените случаи да стане след постановяване на акта, от съставът на съда, който го е постановил. В случая тези предпоставки са били налице. А изводът в обратна насока на първоинстанционния съд е неправилен. В случая с определението, чието допълване се иска, е прието, че е оспорено съдържанието на административен акт, а именно издадена на жалбоподателя скица, което оспорване следва да бъде извършено по реда на чл. 81 ал. 2 АПК, а именно пред компетентния административен орган. Поради и това съдът е оставил жалбата без разглеждане и е прекратил производството по делото, тъй като не е компетентен да разгледа спора. Т.е. поради това, че същият не му е подведомствен. Прекратяването на производството от АС – гр. Смолян не е предмет на настоящото производство. Предмет на оспорването в случая е определението, с което е отхвърлено искането за допълването на прекратителното определение относно неизпълнението от страна на съда на чл. 130 ал. 4 АПК. Тази разпоредба предвижда, че ако намери, че делото не му е подведомствено, съдът следва да го изпрати на компетентния орган. В прекратителното определение липсва разпореждане в този смисъл, като именно поради това жалбоподателят е поискал допълване. В случая съгласно посочената разпоредба на чл. 130 ал. 4 АПК съдът е следвало, след като е приел, че делото по оспорване на съдържанието на скицата, не му е подведомствено да го изпрати на компетентния административен орган, а именно кмета на община Рудозем, тъй като скицата е издадена от длъжностно лице на дирекция „Устройство на територията“ на община Рудозем, като компетентният орган следва да установи дали твърдението, че скицата противоречи на действащия ПУП, е основателно, като може да използва и специални знания за това съгласно чл. 49 АПК. По изложените съображения определението, с което е оставено без уважение искането на жалбоподателя за допълване на определение № 80 от 20.01.2025г., с диспозитив, с който жалбата му, с която се оспорва съдържанието на скица, се изпраща на компетентния административен орган за произнасяне по реда на чл. 81 ал. 2 АПК, е неправилно, поради и което следва да бъде отменено. Предвид това, че според чл. 176 АПК предвижда допълването на съдебен акт да бъде извършено от състава на съда, който го е постановил, настоящата инстанция не може да се произнесе по същество. Поради това делото следва да бъде върнато на първоинстанционния съд за постановяване на допълнително определение към постановеното определение № 80 от 20.01.2025г., с което на основание чл. 130 ал. 4 АПК жалбата срещу съдържанието на издадената скица да се изпрати на съответно компетентния орган. Воден от горното и на основание чл. 221 ал. 2 във връзка с чл. 236 АПК, Върховният административен съд, състав на второ отделение