Определение № 7810 от 13.07.2023 г. на ВАС по адм. д. № 6698/2023 г.

ВАСЧетвърто отделение13.07.2023 г.докладчик Светлозар Рачев

Диспозитив

ОСТАВЯ В СИЛА определение № 606 от 22.06.2023 г. на Комисията за защита на конкуренцията по преписка № КЗК-465/2023 г. Определението е окончателно. Вярно с оригинала, Председател: /п/ ГЕОРГИ КОЛЕВ секретар: Членове: /п/ ИЛИЯНА ДОЙЧЕВА /п/ СВЕТЛОЗАР РАЧЕВ

Мотиви

Производството е по реда на чл. 229, ал. 1, т. 2 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 216а, ал. 1 от Закона за обществените поръчки (ЗОП). Образувано е по частна жалба на „Алстом Транспорт“ С.А. срещу определение № 606 от 22.06.2023 г. на Комисията за защита на конкуренцията (КЗК/Комисията) по преписка № КЗК-465/2023 г., с което е оставено без уважение искането на дружеството за налагане на временна мярка "спиране на процедурата" за възлагане на обществена поръчка с предмет „Внедряване на ERTMS ниво 2 (ETCS и GSM-R или по-ново поколение цифрово радио от типа FRMCS или еквивалентно) в железопътен участък Русе1Каспичан – проектиране, доставка, строителство и въвеждане в експлоатация“, открита с Решение № F335683/06.03.2023г. на генералния директор на Национална компания „Железопътна инфраструктура“ ДП (НКЖИ). По доводи за неправилност на атакуваното определение, като постановено в противоречие с материалноправни разпоредби, се иска отмяната му. Съображенията в жалбата се свеждат до следното: КЗК не е отчела, че продължаването на процедурата при незаконосъобразност на разяснението засяга обществения интерес, който налага целесъобразно и законосъобразно разходване на обществените средства. Дадените от възложителя разяснения по документацията за участие в процедурата просто препращали към съответната част от документацията. Възложителят бил създал необосновано предимство за едни участници в процедурата и необосновано бил ограничил участието на други. Според жалбоподателя, отрицателните последици от продължаването на опорочената процедура многократно превишават последиците, които биха могли да настъпят от забавянето й със законоустановените срокове за произнасяне на компетентните органи по съществените за законосъобразното приключване на поръчката въпроси. Претендира се отмяна на атакуваното определение, вместо което бъде постановена исканата временна мярка. От ответната страна - генералния директор на Национална компания „Железопътна инфраструктура“ е постъпило писмено възражение отговор, в който се излагат доводи за неоснователност на частната жалба и правилност на определението на КЗК. Върховен административен съд, четвърто отделение, като взе предвид доводите в частната жалба, мотивите на обжалваното определение на КЗК и данните по делото, преценява следното: Частната жалба е допустима като подадена в срок и от надлежна страна, разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: Производството пред КЗК по преписка № КЗК-465/15.06.2023 г. е образувано по жалба с вх. № ВХР-1126/13.06.2023 г. от страна на „Алстом Транспорт“ С.А. срещу действия на генералния директор на Национална компания „Железопътна инфраструктура“ ДП (НКЖИ) по даване на разяснения № 17/09.06.2023 г. във връзка с „открита“ по вид процедура за възлагане на обществена поръчка с предмет, подробно описан по-горе. Процедурата е с уникален № 00233-2023-0022 в Централизираната автоматизирана информационна система „Електронни обществени поръчки“. С жалбата е направено искане с правно основание чл. 203, ал. 2 ЗОП за налагане на временна мярка "спиране на процедурата“. За обоснове извод за неоснователност на така депозираното искане, КЗК е съобразила разпоредбите на чл. 204, ал. 2, 3 и 4 ЗОП, като е преценила възможните последици с оглед интересите на участниците, възложителя и обществения интерес, вследствие на което мотивирано е отказала налагането на временната мярка. В тази насока Комисията е възприела аргументите на възложителя, касаещи нуждата от срочно изпълнение на предмета на обществената поръчка, продиктувани от специфичния му характер. Счела е, че спирането на процедурата би оказало негативно въздействие както върху възложителя, така и върху обществото, доколкото се касае за важен проект. Комисията е преценила, че следва да бъде даден превес на обществения интерес пред частния интерес на жалбоподателя. КЗК е счела, че конкретният случай попада в хипотезата на чл. 203, ал. 3 ЗОП, т. к. отрицателните последици за всички интереси, които могат да се увредят от спирането на процедурата, ще превишат ползата от нейното налагане. Определението е правилно. КЗК е постановила обосновано определение, което съответства на фактите по преписката, и е направила законосъобразен извод за наличие на особено важен обществен интерес. Следва да се подчертае, че искането с правно основание чл. 203, ал. 2 от ЗОП съдържащо се в основната жалба, с която е сезирана Комисията, е бланкетно изразено. В искането не се съдържат нарочни мотиви които да обосновават нуждата от спиране на процедурата. Доводите съдържащи се в обстоятелствената част на жалбата, са такива относно законосъобразността на действията на възложителя по даване на разяснения по документацията за участие в процедурата за възлагане на обществена поръчка, и на самите разяснения. В тази насока КЗК правилно е посочила, че те са по съществото на спора и не може да се произнесе по тях в процедурата по искането за налагане на временната мярка. Правилно е посоченото от Комисията, че то трябва да бъде обосновано с твърдения за факти и доказателства, които да сочат на изключителност от общо установения от закона принцип, че жалбата срещу действията и бездействията на възложителя и решенията му, с изключение на тези срещу решението за определяне на изпълнител, не спира процедурата /чл. 203, ал. 1 ЗОП/. А както бе посочено, в конкретния случай мотивите в искането, с което е била сезирана КЗК са действително бланкетни. Позоваването в частната жалба на защитата на обществения интерес, което налагало спирането на процедурата, поради това, че тя трябвало да бъде проведена законосъобразно, както и че трябва да се осигури законосъобразното разходване на публични средства, не сочи на необратимо негативно въздействие върху интересите на частния жалбоподател. Правилна е преценката на КЗК, че спирането на процедурата би рефлектирало неблагоприятно върху, както върху интереса на възложителя, така и на обществения интерес, с оглед на предмета на поръчката, който е свързан с модернизацията на железния път Русе-Каспичан и е част от Транс-европейската транспортна мрежа. С оглед специфичността на предмета на поръчката, правилен се явява изводът на КЗК, че са налице предпоставките по чл. 204, ал. 3 ЗОП. В конкретния случай общественият интерес е с предимство пред интереса на жалбоподателя. Освен това неналагането на временната мярка не би могло да увреди интересите му, доколкото съгласно чл. 112, ал. 8 ЗОП, на който законов текст Комисията обосновано се е позовала, възложителят няма право да сключи договор с избрания изпълнител преди влизане в сила на всички решения по процедурата, включително и решението по жалбата на дружеството срещу дадените разяснения. Частната жалба е неоснователна, а обжалваното определение като правилно, не следва да бъде касирано. Водим от горното и на основание чл. 204, ал. 5 ЗОП, Върховният административен съд, четвърто отделение,

Цитирани разпоредби

9