Определение № 57 от 07.03.2018 г. на ВКС по гр. д. № 5406/2016 г.

Производството по делото е по касационна жалба, подадена от [фирма] със седалище и адрес на управление [населено място], чрез процесуалния представител на дружеството адв. К. Й., против въззивно решение № 131 от 22.07.2016 г. по в.гр.д. № 272/2016 г. на Варненския апелативен съд. На първо място в касационната жалба са изложени доводи за недопустимост на въззивното решение. Жалбоподателят поддържа, че са били налице предпоставките на чл. 229, ал.1, т.4 ГПК за спиране на производството по делото пред въззивната инстанция до приключване с влязъл в сила съдебен акт на т.д. № 1893/2015 г. по описа на Окръжен съд- Варна, като твърди, че това дело има за предмет спор, който е преюдициален по отношение на иска по чл. 108 ЗС. Въззивното решение е допуснато до касационно обжалване по въпроса дали наличието на висящ спор по чл. 26 ЗЗД между продавач и купувач относно валидността на договор за покупко- продажба е преюдициален по отношение на спор за собственост между продавача и последващ приобретател на вещта и съставлява ли основание по чл. 229, ал.1, т.4 ГПК за спиране на производството по иска за собственост, като е прието, че отговорът на този въпрос е от значение за преценката за допустимост на въззивното решение. Като взе предвид, че с разпореждане на председателя на ВКС от 07.04.2017 г. е образувано тълкувателно дело № 1/2017 г. на ОСГТК, по което един от поставените за разрешаване въпроси /т.1/ е за вида на порока на въззивно решение, постановено при наличие на основание за спиране на производството по делото по чл. 229, ал.1,т.4 ГПК, и тълкуването, което ще бъде дадено, ще бъде задължително за всички съдилища, настоящият състав намира, че производството по настоящото дело следва да бъде спряно до приключване на тълкувателното производство. Затова