Решение № 5182 от 13.05.2026 г. на ВАС по адм. д. № 351/2025 г.

Производството e по реда на чл. 25, ал. 1 от Закона за правната помощ (ЗПП). Делото пред Върховния административен съд е образувано по касационна жалба на К. Д. И. с [ЕГН], против Решение № 2005 от 18.11.2024 г., постановено по адм. дело № 350 по описа на Административния съд – Перник за 2024 година. С обжалваното решение е отхвърлен предявения от К. Д. И. против Административния съд – Кюстендил и Върховния административен съд, иск с правно основание чл. 2в, ал. 1, т. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ), за солидарното осъждане на ответниците за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди в размер от 100 676, 00 лв., търпени в периода от 08.05.2018 г. до 13.05.2024 г. и причинени му от поведението на ответниците, изразяващо се в неосигуряване на справедлив съдебен процес в производствата по разглеждане на адм. дело № 160/2017 г. по описа на Административния съд – Кюстендил и адм. дело № 8683/2018 г. по описа на Върховния административен съд. Със същото решение е отхвърлен акцесорния иск за мораторна лихва върху претендираното обезщетение за периода от 08.05.2018 г. - датата на настъпване на вредите до 13.05.2024 г. -датата на предявяване на исковата молба. Наред с това ищецът е осъден да заплати в полза на Върховния административен съд направените по делото разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на сумата от 200, 00 лева. В касационната жалба се поддържа неправилност на решението и се иска отмяната му. В съдебно заседание, проведено на 26.01.26 г. касаторът се явява лично и с адвокат Иванова. Поддържа обжалването, като се поддържа също така и направеното искане за отправяне на преюдициално запитване, за което твърди, че е направено и в първоинстанционното производство. Ответникът - Административен съд - Кюстендил оспорва касационната жалба по съображения в писмен отговор, постъпил на 13.12.24 година. Ответникът - Върховен административен съд оспорва касационната жалба по съображения в писмен отговор от 30.12.24 г. и по съображения, изложени от процесуалния му представител в съдебно заседание, проведено на 26.01.26 година. Върховна касационна прокуратура чрез участващия по делото прокурор изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд преценява касационната жалба като допустима, доколкото е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, от страна по делото, за която обжалваният съдебен акт е неблагоприятен. По основателността на касационната жалба Върховният административен съд преценява следното: Пред административния съд е предявен иск от И. за заплащане на обезщетение за претърпени от него неимуществени вреди, изразяващи се в напрегнатост, тревожност, разочарование, негативни емоции, причинени от правораздавателната дейност на ответниците - АС- Кюстендил и ВАС по конкретен спор, във връзка с който е образувано адм. д. № 160/2017 г. пред първия ответник, търпени през периода от 08.05.2018 г. до 13.05.24 година. Във връзка с твърденията в исковата молба за нарушаване на конкретни разпоредби от Европейската конвенция за защита правата на човека и основните свободи (ЕКПЧ) и Хартата на основните права на Европейския съюз (Хартата или ХОПЕС), съдът е квалифицирал иска като такъв с правно основание чл. 2в, ал. 1, т. 1 във вр. с чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общината за вреди. Административният съд е преценил като безспорно между страните обстоятелството, че правораздавателната дейност на ответниците, от която ищецът твърди, че е у вреден, касае предявен иск от И. срещу ГДИН за заплащане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди от лошите битови условия в килията в Затвора в [населено място], за конкретно посочен период, който иск е отхвърлен от първоинстанционния съд, решението, на който е потвърдено с решение на Върховния административен съд. Административният съд е установил, че И. е подал искане за отмяна на влезлите в сила решения, което е оставено без уважение от Върховния административен съд. Административният съд е обсъдил в решението си представените по делото медицински документи, касаещи ищеца, както и процесуалните действия, извършени от съда по делото, образувано по иска на И. за присъждане на обезщетение от лошите битови условия в килията в Затвора в [населено място]. Обсъдил е в решението си и показанията на разпитаните по делото свидетели. Административният съд е посочил, че искът за обезщетение за вреди от нарушаване на правото на ЕС, би бил основателен при наличие на три кумулативни предпоставки - нарушена правна норма от правото на ЕС, предоставяща права на частноправните субекти; нарушението да е достатъчно съществено и да съществува пряка причинно-следствена връзка между нарушението и претърпяната вреда. Приел е, че в конкретния случай не е налице нито една от трите предпоставки. Първата предпоставка от фактическия състав на отговорността на държавата от нарушаване на правото на ЕС не е налице, тъй като ищецът е получил достъп до съд във връзка с иска за присъждане на обезщетение за претърпени вреди от лоши битови условия в килията. Съдът е преценил, също така, че ищецът не е бил лишен от ефективни правни средства за защита. В подкрепа на извода си, съдът е посочил, че ищецът е участвал ефективно в производствата, в които му е предоставена правна помощ, изразявал е становища, които са обсъждани от съда. Посочил е, че производството е приключило в разумен срок. Формирал е решаващ извод, че не е установено, каквото и да е ограничаване на упражняването на правата и свободите, признати от ЕКПЧ и от ХОПЕС по отношение на ищеца. Въз основа на събраните медицински документи по делото, както и на показанията на разпитаните свидетели, административният съд е преценил като недоказано твърдението на ищеца, че в резултат именно на поведението на ответниците по конкретното дело, се е влошило психичното му здраве. Преценил е като недоказана и пряката причинно-следствена връзка между съдебните производства по въпросния казус и здравословното състояние на ищеца. По тези съображения, административният съд е отхвърлил предявения главен иск, както и акцесорния иск за лихва върху претендираното обезщетение. Върховният административен съд, в настоящия съдебен състав, в изпълнение на правомощието си по чл.218, ал. 2 АПК преценява обжалваното решение като недопустимо. Съображенията за този извод са следните: Предявеният иск е квалифициран като такъв с правно основание по чл. 2в, ал. 1, т. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ). Твърденията на ищеца са, че ответниците са го увредил, тъй като с постановените решения са нарушили разпоредби от Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи във връзка с Хартата на основните права, регламентиращи правото на достъп до съд и ефективна правна защита. Съгласно чл. 51 от Хартата, задължението на държавите-членки да зачитат основните права, регламентирани в нея, възниква тогава, когато те действат в приложното поле на правото на Съюза. В исковата молба не се сочи конкретна правна разпоредба от правото на Съюза, предоставяща право на частноправните субекти, във връзка с което, правото на защита на ищеца е било нарушено от ответниците при разглеждане на казуса, предмет на адм. д. № 160/2017 г. по описа на АС-Кюстендил, чието решение е било предмет на касационна проверка по адм. д. № 8683/18 г. от Върховния административен съд. От обстоятелствената част на исковата молба, също не може да се изведе правото, предоставено от правото на ЕС, за което се твърди от ищеца, че не е намерило ефективна защита при разглеждането на горепосоченото дело. Съгласно чл. 6, пар. 3 от Договора за Европейския съюз (ДЕС), основните права, както са гарантирани от ЕКЗПЧОС и както произтичат от общите конституционни традиции на държавите-членки, са част от правото на Съюза в качеството им на общи принципи. Европейската конвенция за правата на човека, в качеството й на международен договор, изготвен в рамките на Съвета на Европа, не е част от правото на Европейския съюз. Поради горното, административният съд не е имал фактическо основание да квалифицира предявения главен иск, като такъв с пр. осн. чл. 2в, ал. 1, т. 1 ЗОДОВ. Правната квалификация на иска е правомощие на съда и тя се определя според твърденията в исковата молба. От съдържанието на исковата молба става ясно, че ищецът счита, че правото му на справедлив процес е било нарушено, тъй като при постановяване на решението по неговия казус, съдът не се е съобразил със съдебната практика по аналогични казуси. В исковата молба се сочи и практика на ЕСПЧ, като са направени твърдения и за нарушени принципи. Тези позовавания в исковата молба, също не дават основание за дадената правна квалификация на предявения иск, като такъв с пр. осн. чл. 2в, ал.1, т. 1 ЗОДОВ. Според практиката на ЕСПЧ, оплакванията, свързани с твърди занижен размер на присъдено компенсаторно обезщетение за нарушени права по ЕСПЧ или за неприсъдено такова ( какъвто е процесният случай) биха могли да обосноват нарушение на чл.13 ЕКПЧ относно ефективността на обезщетителната мярка. В ЗОДОВ като специален закон, регламентиращ отговорността на държавата и общините за вреди, причинени на граждани и юридически лица не е предвиден, обаче, иск за обезщетяване на вреди от нарушаване правата на правните субекти по чл. 13 ЕКПЧОС. Изискванията на Конвенцията и стандартите по прилагането й, въведени с практиката на ЕСПЧ, са привеждани в правоприлагането на национално ниво, чрез изменения на Закона за отговорността на държавата и общините за вреди и по-конкретно чл. 2, ал.1, т.1 и т.2; чл. 2б. С изменението на ЗОДОВ с ДВ, бр.84 от 2023 г. изрично е предвидена отговорността на държавата за вреди, причинени на граждани от съдебни актове по Закона за противодействие на корупцията. В ЗОДОВ не е предвидена изрично отговорността на държавата за причинени вреди от съдебни актове, постановени в нарушение на чл. 13 от Конвенцията, така както съдържанието на нормата е разкрито с тълкуването й от ЕСПЧ. По гореизложените съображения, Върховният административен съд, в настоящия съдебен състав преценява предявения иск като недопустим, респективно като недопустимо проведеното съдебно производство по него в това число и постановеното съдебно решение. Обжалваното решение следва да се обезсили, а вместо това съдебното производство се прекрати като недопустимо. Воден от горното и на осн. чл. 221, ал. 3 АПК, вр. с чл. 130 ГПК вр. с чл. 144 АПК, Върховният административен съд

ОСОБЕНО МНЕНИЕ на съдия Албена Радославова Намирам, че въпросът дали сочените от ищеца разпоредби на ЕКПЧОС и Хартата на ЕС съставляват елемент от правото на ЕС или не, е въпрос по съществото на спора, а не въпрос по допустимостта на иска по чл.2в, ал.1,т.1 от ЗОДОВ, поради което съдебното решение на АС- Пловдив следва да бъде оставено в сила, а не обезсилено с последващо прекратяване на съдебното производство. Изготвил особеното мнение: / съдия Албена Радославова/