Решение № 80 от 26.03.2010 г. на ВКС по гр. д. № 4679/2008 г.

Решение № 80 от 26.03.2010 г. на ВКС по гр. д. № 4679/2008 г., II г. о., ГК, докладчик председателят Емануела Балевска Производството е по чл. 290-293 ГПК. Т. дирекция на НАП гр. Р., представлявана от Директора Ш. Ш. и процесуалния представител адв. С обжалва и иска да се отмени Решение № 86 от 20.04.2008 г., постановено по гр. възз. д. № 58/2008 г. на Разградския окръжен съд. С касационната жалба се поддържа, че обжалваното въззивното решение е постановено в нарушение на материалния закон и съществени процесуални правила по преценка на доказателствата по делото, касаещи правилното приложение на чл. 190, ал. 1, т. 4 КТ като основание за налагане на дисциплинарно уволнение на служителката на НАП, основания за отмяна на основание чл. 281, т. 3 ГПК. Поддържа се, че обжалваното решение е неправилно. Касационното обжалване е допуснато на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, след като е прието, че по поставения материално правен въпрос за съдържанието на понятието "злоупотреба с доверието" на работодателя по см. на чл. 190, ал. 1, т. 4 КТ в контекста на допуснати нарушение на правилата на Етичния кодекс на служителите на НАП, чието разрешение от ВКС поради липата на съдебна практика би било от значение за точното прилагане на закона и развитие на правото. По делото, в срока по чл. 287 ГПК е подаден отговор от ответника по касация - С. А., с който се поддържа, че обжалваното решение е законосъобразно, наведени доводи относно релевираните основания за допустимост на касационното обжалване няма. След преценка на доказателствата по делото и наведените от страните доводи, в правомощията по чл. 290 и чл. 291 ГПК, настоящият състав на второ гражданско отделение, намира: С обжалваното решение, окръжният съд в правомощията на въззивна инстанция по жалба на С. А., е отменил решението на първата инстанция по отхвърлените искове на С. Х. А. от гр. Р. по чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 3 КТ и след самостоятелна преценка на доказателствата по делото, приемайки, че заявените искове са основателни и доказани, е постановил ново решение, с което са отменени Заповед № 61/30.11.2007 г. на Директора на ТД при НАП- гр. Р. за прекратяване на трудовото правоотношение със С. А., заемала длъжността "специалист" по срочен трудов договор, както и Заповед № 314/23.05.2007 г., като незаконосъобразни и е присъдено обезщетение по чл. 225, ал. 1 КТ в размер на 1048.40 лв. Прието е, че допуснатите нарушение на правилата, установени с етичния кодекс на служителите на НАП, не обуславят нарушение на трудовата дисциплина, даващо основание за дисциплинарно уволнение на основания чл. 190, ал. 1, т. 4 КТ. Трудовото правоотношение между Т гр. Р. и С. Х. А. е възникнало по силата на сключен трудов договор № 128 от 07.11.2006 г. на основание чл. 68, ал. 1, т. 1 КТ при утвърдено разписание на длъжностите, съгласно ПМС № 66/1996 г. със срок до 31.12.2006 г., А С Допълнително споразумение № 136/29.12.2006 г. договорът е сключен за срок от 1 г., считано от 01.01/2007 г. на длъжност "специалист". На тази длъжност служителката е работила 6 месеца и 20 дни, като съгласно трудовата характеристика е боравила с данъчна и осигурителна информация, насочвала е резолюции на директора към органите на ТД, в това число приемайки и предавайки входяща/ изходяща служебна кореспонденция на деловодството, т. е. изпълнявала е трудови функции, позволяващи достъп до цялата деловодна кореспонденция, в т. ч. и искания за разкриване на банкова тайни на ревизирани лица. Заповед № 61/30.11.2007 г. на Директора на ТД при НАП- гр. Р. за налагане на дисциплинарно наказание на основание чл. 188, т. 3 КТ във вр. с чл. 186 КТ е "уволнена" за това, че е злоупотребила с доверието и уронила доброто име на работодателя, поради допуснато несъобразено с Етичните норми, утвърдени от ИД на НАП, поведение а със Заповед № 314/23.05.2007 г. е прекратено трудовото правоотношение на С. А. с ТД на НАП Разград. Не е спорно, че изпълнявайки длъжността "специалист" в ТД на НАП Разград, на 11.05.2007 г., С. А., като упълномощено лице, е присъствала на връчване на ревизионния акт на П. П. бивш съпруг, "оспорила е направените заключения по ревизионния кат, отправяла е лични заплахи за саморазправа към ревизиращите органи, засягащи външния вид и интелектуалното ниво на членовете на ревизиращия екип". Въззивният съд необосновано, с оглед на установените данни по делото, е приел, че установените нарушения на трудовата дисциплина, касаещи конкретно поведение на С. А. на 11.05.2007 г. по повод връчване на ревизионен акт № 112 на П. П. съпруг на А., посочени като нарушения на Етичните норми, не сочат нито на "злоупотребата с доверие на работодателя, нито е доказано уронването престижа и доброто име на работодателя, без в мотивите на своето решение да изложи съображения за съпоставка на съдържанието на тези правни категории на КТ с правилата на Раздел 6 "Сблъсък на интереси" и Раздел 10 "Взаимоотношения между служителите" на Етичните норми на поведение на служителите на НАП, утвърдени със Заповед № 218/06.03.2006 г. Етичните норми за поведение/ респ. етичен кодекс/ като система от правила, задължаващи служителите в определен отрасъл или система да имат определено поведение като служители или работници/ наред с изискването за стриктно спазване на трудовата дисциплина / с цел укрепване авторитета на работодателя и професията в обществото, подобряване ефективността на работата, утвърждаване на професионалните взаимоотношения и работата с клиенти. От фактическа страна, извършените действия на С. А. на 11.05.2007 г. спрямо колегите си, в качеството им на ревизиращ екип, като служител на ТД на НАП, безспорно са нарушили установените с Раздел 6 "Сблъсък на интереси" и Раздел 10 "Взаимоотношения между служителите" на Етичните норми на поведение на служителите на НАП, правила. От правна страна е спорно, дали тези нарушение на правилата на морала могат да обусловят квалификация на основания за налагане на дисциплинарно уволнение по чл. 190, ал. 1, т. 4 КТ. Настоящият състав на ВКС, второ отделение на гражданската колегия, намира, че отговорът следва да е положителен и в тази насока, счита, че въззивното решение е неправилно и следва да бъде отменено. Нарушенията на трудовата дисциплина, като основание за налагане на санкции от страна на работодателя, е всяко неизпълнение на трудовите задължения т. е. на което и да е задължение на работника или служителя по трудовото правоотношение. С приемане на общите за системата на НАП "Етични норми на поведение на служителите на НАП", следва ли да се приеме, че неспазването на посочените правилата също съставлява нарушение на трудовата дисциплина. Отговорът е позитивен доколкото настоящият състав на ВКС намира, че понятията "трудовата дисциплина" и "нарушение на трудовата дисциплина" следва да се тълкуват в по-широк аспект. След като изискването за съблюдаване на правилата на етичните норми е изискване на ръководителите в една йерархично построена система към всички служители, във всички нейни структурни поделения, подобно на изискването за спазване на правилник за вътрешния ред, който също няма нормативен характер, а неспазването на установените правила за вътрешен ред по ар. на чл. 187, т. 10 КТ е квалифицирано от законодателя като " вид нарушение на трудовата дисциплина С, то и изискване за спазване на етични правила в отношенията между служителите на системата, за избягване конфликт на интереси и др. взаимоотношения с клиенти, сочат на нарушения на трудовата дисциплина в смисъл на неизпълнение на изисквания на работодателя, поставени наред с другите изисквания по трудова характеристика, правила за вътрешен ред и пр. Макар и да липсва легална дефиниция на понятията "злоупотребата с доверие на работодателя, съдебната практика приема едно рестриктивно тълкуване в смисъл, че следва да е налице умишлено поведение на "използване на оказаното доверие от работодателя и с цел неправомерно извличане на облага за служителя или негов близък", а уронването престижа и доброто име на работодателя, като "нелоялно отношение към работодателя, незачитане на доброто му име и злепоставяне пред трети лица". Настоящият състав приема, както и практиката на ВКС в редица решения, че за да е налице злоупотреба с доверието на работодателя не е необходимо да е установено извличане на материална облага за служителя или негов близък. Динамиката на съвременните взаимоотношения по повод изпълнението на определена трудова функция, се уреждат от по-широк кръг задължителни в рамките на съответната система / в случая за служителите на НАП/ правила и норми на поведение и изгодата от определено поведение, което е в разрез със същите, не винаги е под формата на облага, особено когато са нарушение правилата на етичното поведение на индивида. Възприемайки, че злоупотребата с доверието на работодателя съставлява всяко действие, което е израз на несъблюдаване на дължимото поведение на добросъвестност и доверие в отношенията работник / респ. служител/ и работодател. С оглед на изложената теза следва, че обжалваното решение е неправилно. Същото, в частта по уважените обективно съединени искове на С. Х. А. от гр. Р. по чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 3 КТ, следва да бъде отменено и по същество, след преценка на доказателствата по делото в контекста на възприетата теза, че констатираните нарушение съставляват злоупотреба с доверите на работодателя, основание по см. чл. 190, ал. 1, т. 4 КТ за налагане на дисциплинарно наказания - уволнение, да бъде постановено ново решение, с което, приемайки законността на Заповед № 61/30.11.2007 г. на Директора на ТД при НАП- гр. Р. за прекратяване на трудовото правоотношение със С. А., заемала длъжността "специалист" по срочен трудов договор, както и на Заповед № 314/23.05.2007 г., исковете да бъдат отхвърлени. По изложените съображения и на основание чл. 293, ал. 1, т. 2 ГПК, състав на ВКС- второ отделение