Определение № 553 от 10.07.2014 г. на ВКС по гр. д. № 3361/2014 г.

Производството е по реда на чл.274, ал.2 ГПК. Образувано е по частна жалба вх. № 4504 от 15.05.2014 г. на А. Ф. Ф. от [населено място], обл. П. срещу разпореждане № 51 от 24.04.2014 г. на Върховен касационен съд, състав на І г.о. за връщане на частна жалба вх. № 2864 от 24.03.2014 г. и по молба за освобождаване от внасяне на държавна такса. Като взе предвид доводите на жалбоподателката и извърши проверка на атакувания съдебен акт, Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о. приема за установено следното: С определение № Р 46 от 1.07.2013 г. по гр. д. № 9/2013 г. на ВКС, ІІІ г.о. е оставена без разглеждане молбата на А. Ф. за отмяна на решение № 186 от 28.02.2000 г. по гр.д. № 1138/1999 г. на ВКС, ІІІ г.о., с което е оставено в сила решение от 26.03.1999 г. по гр.д. № 48/1999 г. на ПлОС, с което е потвърдено решение от 17.09.1998 г. по гр.д. № 435/1998 г. на П., с което са отхвърлени предявените от Ф. искове по чл.344, ал.1, т.1-3 КТ. Срещу определението са подадени частни жалби от Ф. по които ВКС, І г.о. се е произнесъл с определение № 501 от 24.10.2013 г. по ч.гр.д. № 6037/2013 г., като е потвърдил определението, с което молбата за отмяна е оставена без разглеждане. Това определение също е обжалвано от Ф. и с определение № 113 от 4.03.2014 г. по ч.гр.д. № 6037/2013 г. на ВКС, І г.о. частната жалба е върната като недопустима, поради изчерпване на процесуалния ред за защита. Срещу посоченото определение е подадена частна жалба вх. № 2864 от 24.03.2014 г., която е оставена без движение за представяне на доказателства за внесена държавна такса, в едноседмичен срок от получаване на съобщението, и с обжалваното разпореждане е върната, поради неотстраняване в срок на нередовността. С частна жалба вх. № 4504 от 15.05.2014 г. е обжалвано това разпореждане. Същата е оставена без движение за представяне на доказателства за внесена държавна такса в размер на 15 лв., в едноседмичен срок от получаване на съобщението. При тези данни настоящият съдебен състав намира разпореждането за връщане на ч.жалба вх. № 2864 от 24.03.2014 г. за неправилно. Неправилно частната жалба е оставена без движение за представяне на доказателства за внесена държавна такса в размер на 15 лв., което е довело до нейното връщане на основание чл.262, ал.2 ГПК. Предмет на молбата за отмяна е влязло в сила съдебно решение на ВКС по трудов спор. Съгласно разпоредбата на чл.359 КТ производството по трудови дела е безплатно за работниците и служителите. Те не плащат такси и разноски по производството, включително и за молбите за отмяна на влезлите в сила решения по трудови дела. Последвалите частни жалба, включително и върната са във връзка с постановеното определение в производството по молбата за отмяна на влязлото в сила решение по трудово дело, по които производството също е безплатно. Разпореждането за връщане на частна жалба вх. № 2864 от 24.03.2014 г. е във функционална връзка с разпореждането за оставянето й без движение, поради което и то е неправилно. По тези съображения следва да се разгледа частна жалба вх. № 4504 от 15.05.2014 г. срещу разпореждане, с което е върната частна жалба вх. № 2864 от 24.03.2014 г. Разпореждане № 51 от 24.04.2014 г. за връщане на частна жалба вх. № 2864 от 24.03.2014 г., поради невнасяне в срок на определената държавна такса ще следва да се отмени и се разгледа частната жалба. С частна жалба вх. № 2864 от 24.03.2014 г. се обжалва определение № 113 от 4.03.2014 г. по гр.д. № 6037/2013 г. на ВКС, І г.о., с което е върната частна жалба № 11772 от 10.12.2013 г., подадена срещу определение № 501 от 24.10.2013 г. постановено по същото дело. За да я върне, съставът на І г.о. е приел, че е процесуално недопустима, тъй като е изчерпан процесуалния ред за защита. Постановеното определение е правилно и следва да се потвърди по следните съображения: Срещу определението, с което е оставена без разглеждане молбата за отмяна на влязло в сила решение по гр.д. № 1138/1999 г. на ВКС, ІІІ г.о. Ф. е подала частна жалба, по която е постановено определение № 501 от 24.10.2013 г. по ч.гр.д. № 6037/2013 г. на ВКС, І г.о., с което е потвърдено определението за оставяне без разглеждане на молбата за отмяна. С това определение е изчерпан процесуалния ред за защита по този извънинстанционен способ за контрол на влезли в сила решения. Следователно при тези констатации законосъобразно съставът на ВКС е приел, че частната жалба е процесуално недопустима. Разпореждане № 113 от 4.03.2014 г., с което е върната частна жалба вх. № 11772 от 10.12.2013 г., като недопустима следва да се потвърди. Водим от горното Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о.