Определение № 485 от 27.06.2014 г. на ВКС по гр. д. № 3514/2014 г.

Производството е по чл. 274 ал.2 от ГПК, образувано по частна жалба на Г. Б. Т. срещу определение №564 от 12.03..2014г по ч гр.д.№ 3876/2012. на Софийски апелативен съд, в частта, с която е оставяна без разглеждане частна жалба на настоящия жалбоподател срещу преграждащо определение на Софийски градски съд, което не е било постановено по негова жалба съгласно чл. 435 ал.2 ГПК, а по жалбите на друг длъжник. Частната жалба на последния е разгледана и оставена без уважение със същото определение, в останалата му необжалваема част. Частният жалбоподател поддържа оплакване за неправилност на определението, като не е съгласен с мотива ,че щом е посочил оплаквания и доводи, идентични с тези на другия жалбоподател ,упражнява чужди права. Ж. защитава собствените си права, тъй като е солидарен длъжник и е страна по изпълнителното дело, а се касае за потвърждаване на действия на съдия- изпълнителя по същото дело. Ответникът по жалбата [фирма] я оспорва.. Частната жалба е допустима, по същество е неоснователна. Съображенията на Софийски апелативен съд да остави жалбата без разглеждане не се изразяват в мотива, оспорван от жалбоподателя. В обжалваното определение е съобразено задължението на второинстанционният съд да прилага императивните процесуални норми ,свързани с критерия за допустимост на обжалване на преграждащите определния ,включително в производствата по обжалване по чл.436 ГПК, като проверява и следи служебно дали правото на жалба е упражнено от лице, което има качеството на страна в производството, по което е постановено преграждащото определение, съответно дали жалбоподателят има правото на жалба срещу съответния съдебния акт, което право е отграничено до страните, посочени в чл. 436 ГПК при размяната на книжа. Отделен въпрос е дали настоящия жалбоподател, който изтъква качеството си на солидарно задължен наред с длъжника по изпълнителното дело ,но не е обжалвал самостоятелно, или заедно с него извършените от ЧСИ действия, е между кръга лица, които имат правото на жалба съгласно чл. 435 ал.2 ГПК, щом се касае за насочване на принудително изпълнение срещу имущество на друг, солидарен длъжник, ако последният смята това свое имущество за несеквестируемо .Доводите в тази връзка, че е солидарно задължен по отношение на кретирора - всзискател, не подкрепят оплакването на жаблоподателя за неправилно преценен негов интерес. В настоящия случай производството е било прекратено по жалбите на друг длъжник и само последният е легитимиран да обжалва този акт ,като няма основание да се прилагат процесуалните разрешения, произничащи от задължителното другарство. Съгласно чл.436 ал.4 ГПК, за жалбите по този ред се прилагат чл. 260 – 262 ГПК, а за обжалването на преграждащите определения по тези производства се прилагат общите правила на гл. ХХІ от ГПК. Ето защо Върховният касационен съд, ІІІ г.о,