Определение № 263 от 04.05.2015 г. на ВКС по гр. д. № 2221/2015 г.

Производството е с правно основание чл.274 ал.2 от ГПК. Образувано е въз основа на подадена частна жалба от Н. И. Д. от [населено място] против определение № 377 от 8.12.2014г. по гр.д. № 5544/14г. на Върховен касационен съд, с което е оставена без разглеждане поради просрочие молбата й за отмяна на с вх.№ 14171 от 28.03.2013г. на влязлото в сила решение № ІІ - 109 от 19.11.2012г. по в.гр.д.№ 53/11г. на ОС Бургас. Счита така постановения акт за неправилен, тъй като съдът не е отчел уважителните причини, наложили пропускането на срока за подаване на молба за отмяна, поради което счита, че същия е трябвало да остави молбата без движение и даде съответните указания, а не да я оставя без разглеждане. Желае обжалваният акт да бъде отменен, а подадената молба за отмяна – разгледана, след като бъде възстановен срока за отмяна.В частната жалба е записано, че към нея е приложена нарочна молба за възстановяване на срок без такава да е налична по делото Срещу така подадената частна е жалба не е постъпил отговор. Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, като прецени изложените в частната жалба доводи и данните по делото, намира следното: За да постанови акта си, предходният състав на ВКС е приел, че подадената от Н. И. Д. молба за отмяна е недопустима поради просрочие. Частната жалбоподателка не оспорва факта, че молбата й е подадена след изтичане на предвидения в закона преклузивен срок. Възраженията й са във връзка с процедура по възстановяване на срок, която обаче тя не е инициирала – нито пред съда, постановил акта, чийто отмяна се иска, нито пред състава на ВКС, който е следвало да се произнесе по молбата за отмяна, нито пред настоящия състав. Съгласно чл.64 и сл. от ГПК по възстановяване на срок съдът не се произнася инцидентно. Производството по възстановяване на срок е самостоятелно уредено производство, което се развива по изрично предвиден ред /след подаване на нарочна молба с изискуеми реквизити и задължителни приложения/, в посочени от закона срокове, с изрично предвидени обстоятелства, които подлежат на доказване, което приключва с отделен акт. Без да е изрично сезиран, съдът не може да се произнася по искане за възстановяване на срок, поради което направените в този смисъл възражения в подадената частна жалба за неоснователни. Мотивиран от изложеното, Върховен касационен съд,състав на Трето гражданско отделение