Определение № 218 от 19.07.2016 г. на ВКС по гр. д. № 2828/2016 г.

Производството е по чл. 274, ал.2 ГПК. Образувано е по частна жалба, подадена от П. Д. Д., срещу определение № 158 от 19.04.2016 г. по ч.гр.д. № 4383/2015 г. на ВКС, ІІІ г.о. С него е върната като недопустима подадената от П. Д. частна жалба вх. № 13346 от 09.12.2015 г. срещу определение № 606 от 03.11.2015 г. на ВКС, постановено по същото дело. Жалбоподателят не е доволен от постановеното определение и иска същото да бъда отменено. Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, за да се произнесе, взе предвид следното: За да разпореди връщане на подадената от П. Д. частна жалба срещу определение № 606 от 03.11.2015 г. по ч.гр.д. № 4383/2015 г. на ВКС, ІІІ г.о., съставът на ВКС е приел, че жалбата е насочена срещу съдебен акт, който е окончателен и не подлежи на по- нататъшен инстанционен контрол. Обжалваното определение е правилно. Производството по ч.гр.д. № 4383/2015 г. по описа на ВКС, ІІІ г.о., е образувано по частна жалба, подадена от П. Д. Д. срещу определение № 384 от 08.06.2015 г. по ч.гр.д. № 2916/2015 г. на ВКС, ІV г.о., с което е била оставена без разглеждане частна жалба на Д. срещу определение № 196 от 31.03.2015 г. по гр.д. № 519/2015 г. на ВКС, ІІІ г.о. Частната жалба е разгледана по същество и с определение № 606 от 03.11.2015 г. обжалваното определение е потвърдено. Съгласно чл. 274, ал.1 ГПК на самостоятелно обжалване с частна жалба подлежат определенията, които слагат край на по- нататъшното развитие на делото, както и тези, за които това е изрично предвидено в закона. Когато определенията по ал.1 са постановени от състав на ВКС, те подлежат на обжалване пред друг състав на касационния съд. В случая определение № 384 от 08.06.2015 г. по ч.гр.д. № 2916/2015 г. на ВКС, ІV г.о., като преграждащо по своя характер /чл. 274, ал.1,т.1 ГПК/, е подлежало на обжалване пред ВКС, обжалвано е и с постановяване на определение № 606 от 03.11.2015 г. по ч.гр.д. № 4383/2015 г. на ВКС, ІІІ г.о., с което то е потвърдено, процесуалният ред за проверката му е изчерпан. От своя страна определение № 606 от 03.11.2015 г. не попада в категорията на съдебните актове по чл. 274, ал.1 ГПК, поради което правилно подадената срещу него частна жалба е върната като недопустима. По тези съображения обжалваното определение като правилно, постановено в съответствие с процесуалния закон, следва да бъде потвърдено. Водим от гореизложеното съдът