Определение № 642 от 23.10.2019 г. на ВКС по т. д. № 1498/2018 г.

Производството е по чл.274, ал.2 ГПК. Образувано е по частна жалба на „Ц. кооперативна банка” АД - [населено място], срещу постановеното от Апелативен съд - П. определение № 86 от 19.02.2018 г. по в. гр. д. № 489/2017 г. в частта, с която е допълнено решение № 243 от 11.12.2017 г. по същото дело с осъждане на „Ц. кооперативна банка” АД да заплати на А. Д. К., И. В. К., Д. А. Т. и Г. И. Т. сумата 300 лв. - разноски за адвокатско възнаграждение за производство по частна жалба. Частният жалбоподател поддържа, че обжалваното определение е неправилно, и по изложени в жалбата съображения моли за неговата отмяна. В срока по чл.276, ал.1 ГПК не е подаден отговор от ответниците по частната жалба А. Д. К., И. В. К., Д. А. Т. и Г. И. Т. - всички от [населено място]. Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след преценка на данните и доводите по делото, приема следното: Частната жалба е допустима - подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.275, ал.1 ГПК срещу определение на въззивен съд, което подлежи на обжалване по реда на чл.274, ал.2 ГПК. С определение № 86 от 19.02.2018 г. Апелативен съд - П. е допълнил по реда на чл.248 ГПК постановеното по в. гр. д. № 489/2017 г. решение № 243 от 11.12.2017 г. в частта за разноските като е осъдил „Ц. кооперативна банка” АД да заплати на А. Д. К., И. В. К., Д. А. Т. и Г. И. Т. разноски за адвокатско възнаграждение за производството по подадена от „Ц. кооперативна банка” АД частна жалба срещу определение по гр. д. № 3075/2017 г. на Окръжен съд - Пловдив. За да присъди разноските, въззивният съд е приел, че с оглед неоснователността на частната жалба и правилото на чл.78, ал.3 ГПК банката - жалбоподател е длъжна да възмезди ответниците за разноските, които те са направили за защита срещу жалбата. При постановяване на определението по чл.248 ГПК въззивният съд е констатирал, че в представения от ответниците договор за правна защита и съдействие не е направено разграничение каква част от възнаграждението, уговорено и заплатено на процесуалния им представител по делото за производството пред въззивната инстанция, се дължи за защита по частната жалба. С оглед на тази констатация съдът е приел, че размерът на възнаграждението, което следва да се присъди под формата на разноски за производството по частната жалба, подлежи на определяне съобразно правилото на чл.11 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения в хипотезата на разглеждане на частна жалба в открито заседание - 300 лв. Обжалваното определение е неправилно. Производството по в. гр. д. № 489/2017 г. е образувано пред Апелативен съд - П. по въззивна жалба на А. Д. К., И. В. К., Д. А. Т. и Г. И. Т. срещу решение от 27.04.2017 г. по гр. д. № 3075/2017 г. на Окръжен съд - Пловдив и по частна жалба на „Ц. кооперативна банка” АД срещу постановено от първоинстанционния съд по реда на чл.248 ГПК определение № 1591 от 27.06.2017 г. Въззивната жалба е постъпила по делото на 05.06.2017 г. и към нея е приложен договор за правна помощ и съдействие от 29.05.2017 г. между физическите лица - жалбоподатели и адв. М. Г., в който е уговорено адвокатско възнаграждение в размер на 2 500 лв. за оказване на правна помощ и съдействие във връзка с обжалване на решението по гр. д. № 3075/2015 г. на Окръжен съд - Пловдив. Частната жалба на „Ц. кооперативна банка” АД е постъпила по делото на 17.07.2017 г. и на 17.08.2017 г. ответниците са подали отговор срещу нея. С отговора, а и до приключване на производството пред въззивната инстанция, не са представени доказателства за допълнително уговорено и платено от ответниците на процесуалния им представител адвокатско възнаграждение за производството по частната жалба. Отговорността на страните за разноски е функционално обусловена от изхода на делото и се разпределя съобразно разпоредбите на чл.78 ГПК. Основно правило, залегнало и в т.1 от Тълкувателно решение № 6/2012 от 06.11.2013 г. на ОСГТК на ВКС, е разноските за адвокатско възнаграждение да се присъждат само при условие, че са представени доказателства за заплащане на възнаграждението в брой или по банков път. От приложения към въззивното дело договор за правна защита и съдействие с дата 29.05.2017 г. се установява, че ответниците А. К., И. К., Д. Т. и Г. Т. са заплатили на процесуалния си представител - адвокат възнаграждение в размер на 2 500 лв. за оказване на правна защита и съдействие във въззивното производство, изразяващо се в обжалване на неизгодното за тях първоинстанционно решение, т. е. в изготвяне на въззивна жалба срещу решението. Договорът за правна защита и съдействие предхожда по време датата на подаване на частната жалба на „Ц. кооперативна банка” АД - 17.07.2017 г., което обстоятелство е достатъчен аргумент за основателността на довода на частния жалбоподател, че уговореното и платено адвокатско възнаграждение обхваща само защитата по въззивната жалба, но не и защитата на ответниците срещу частната жалба на другата страна. Въззивната жалба е счетена за неоснователна от въззивния съд, който е потвърдил обжалваното решение на първоинстанционния съд, и с оглед на това ответниците - жалбоподатели нямат право на разноски за въззивното производство в уговорения с договора от 29.05.2017 г. размер от 2 500 лв. По делото няма доказателства за уговаряне и заплащане на допълнително адвокатско възнаграждение във връзка със защитата на ответниците срещу частната жалба, а при липса на такива доказателства не съществувало основание за присъждане на разноски за производството по частната жалба. По изложените съображения определението на Апелативен съд - П. следва да бъде отменено в обжалваната с частната жалба част и вместо него да бъде постановено друго, с което молбата на А. Д. К., И. В. К., Д. А. Т. и Г. И. Т. за допълване на решение № 243 от 11.12.2017 г. по в. гр. д. № 489/2017 г. в частта за разноските да бъде оставена без уважение. Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,