Определение № 2802 от 12.03.2026 г. на ВАС по адм. д. № 2122/2026 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на С. Б. С. срещу Определение № 11098/11.12.2025 г. на Административен съд (АС) – Бургас, постановено по адм. дело № 908/2025 г. С обжалваното определение е оставена без разглеждане жалбата на С. Б. С. против мълчалив отказ на командира на Военно формирование [номер] - [населено място], формиран по заявление, получено на 25.03.2025 г. и е прекратено производството по адм. дело № 908/2025 г. по описа на АС – Бургас. Частният жалбоподател счита, че обжалваното определение е недопустимо, незаконосъобразно, като постановено в нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Сочи, че съдът повторно е прекратил делото, като не се е съобразил със задължителните указания на Върховния административен съд (ВАС), дадени с Определение № 11023/06.11.2025 г. по адм. дело № 9218/2025 г. Излага подробни съображения, че изводът на съда, че в хипотезата на чл. 172, ал. 2 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България (ЗОВСРБ), за длъжностното лице, имащо право да възстанови служителя не възниква задължение да се произнесе с изричен акт в определен срок, е неправилен. Излага подробно фактическата обстановка и счита, че е налице формиран мълчалив отказ по подаденото от него заявление от 23.03.2025 г., получено от органа на 25.03.2025 г. Моли обжалваното определение да се отмени и делото да се върне за продължаване на съдопроизводствените действия от друг състав на съда. Претендира разноски. Частният жалбоподател се представлява от адв. Пушева. Ответникът по частната жалба – Командир на военно формирование [номер] – [населено място] оспорва частната жалба по съображения изложени в писмен отговор. Моли обжалваното определение да се остави в сила. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение. Върховният административен съд, състав на пето отделение, намира, че частната жалба е процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 230 АПК, от надлежна страна и срещу подлежащ на оспорване съдебен акт. Разгледана по същество частната жалба е неоснователна. За да постанови обжалваното определение решаващият съд е установил следното от фактическа страна: Въз основа на договор за военна служба сержант С. Б. С. е назначен на длъжност „Командир на отделение“ в първи зенитно-ракетен канал на огнева команда на Военно формирование [номер] - [населено място]. Със Заповеди № РД-126/20.02.2023 г. № ЛС-02/22.02.2023 г. и № ЛС-03/27.02.2023 г., издадени от командир на Военно формирование [номер] - [населено място], същият е дисциплинарно уволнен, поради неспазване правилата на Етичния кодекс за поведение на военнослужещите, прекратен е договорът му за военна служба и е отчислен от списъчния състав на Военно формирование [номер] - [населено място]. По негова жалба трите заповеди са отменени с влязло в сила Решение № 1329/15.02.2024 г. по адм. дело № 470/2023 г. по описа на АС - Бургас, оставено в сила с Решение № 1460/18.02.2025 г. по адм. дело № 4888/2024 г. на ВАС. Със съдебните решения са присъдени на жалбоподателя съдебно-деловодни разноски в общ размер 4 900 лева. От С. С. до командира на Военно формирование [номер] - [населено място] е депозирано заявление, че не желае да бъде възстановен на предишната си или друга длъжност, съответстваща на притежаваното от него военно звание и професионална квалификация, че желае да бъде прекратен договорът му за военна служба на основание чл. 162, т. 6, във вр. с чл. 172, ал. 2 ЗОВСРБ и чл. 80 от ППЗОВСРБ и да му бъдат заплатени дължимите обезщетения и присъдените съдебни разноски. Заявлението е получено от командира на Военно формирование [номер] - [населено място] на 25.03.2025 г. Със Заповед № ЛС-9/13.05.2025 г. на командира на Военно формирование [номер] - [населено място] е прекратен договорът за военна служба и С. С. е освободен от длъжност и от военна служба, считано от 19.05.2025 г., като е разпоредено да му бъде изплатено парично обезщетение при освобождаване от военна служба, след приспадане на сумите, изплатени въз основа на отменената от съда заповед за освобождаване от военна служба. В мотивите на заповедта е посочено, че на 19.05.2023 г. сержант С. Б. С. е навършил пределна възраст за военна служба - [възраст] и този срок не може да бъде продължен по реда на чл. 160, ал. 4 ЗОВСРБ, тъй като е придобил и упражнил правото си на пенсия при условията на Кодекса за социално осигуряване. На следващо място е посочено, че след влизане в сила на съдебното решение за отмяна на уволнението, С. не е подал писмено заявление до Министъра на отбраната за възстановяване на длъжност на основание чл. 172, ал. 2 от ЗОВСРБ и процедура по чл. 98 от ППЗОВС не е проведена. Заповедта е връчена на С. С. на 15.05.2025 г. Със Заповеди № ЛС-10/14.05.2025 г. и ФСД-36/19.05.2025 г. на командира на Военно формирование [номер] - [населено място], връчени на жалбоподателя съответно на 15.05.2025 г. и на 19.05.2025 г., последният е отчислен от списъчния състав и е определен размерът на полагащото му се обезщетение при освобождаване от военна служба. С Определение № 5258 от 09.06.2025 г. жалбата на С. против мълчалив отказ е оставена без разглеждане, като процесуално недопустима, а производството по делото е прекратено. Съдебният акт е отменен с Определение № 11023 от 06.11.2025 г. по адм. дело № 9218/2025 г. по описа на ВАС и делото е върнато със задължителни указания. В изпълнение на дадените указания, с Разпореждане № 9859/11.11.2025 г., жалбата е оставена без движение с указание за уточняване предмета на спора. Съдът е посочил, че по делото е постъпила молба от адв. М. Пушева, пълномощник на жалбоподателя, с която същата заявява, че оспорва както мълчалив отказ, така и трите изрични акта, с които органът се е произнесъл по направените искания. С Определение № 10944 от 08.12.2025 г. е разделено производството по жалбата на С. Б. С. против мълчалив отказ на командира на Военно формирование [номер] - [населено място], формиран по заявление за прекратяване на договор за военна служба на основание чл. 162, т. 6, във вр. с чл. 172, ал. 2 от ЗОВСРБ и чл. 80 от ППЗОВСРБ и заплащане на дължимите обезщетения и присъдените съдебни разноски, и жалбата на същия против Заповеди № ЛС-9/13.05.2025 г., № ЛС-10/14.05.2025 г. и ФСД-36/19.05.2025 г., издадени от командира на Военно формирование [номер] - [населено място]. Производството по адм. дело № 908/2025 по описа на АС – Бургас е продължило по жалбата на С. С. против мълчалив отказ на командира на Военно формирование [номер] - [населено място]. При така установеното от фактическа страна първоинстанционният съд е приел от правна страна, че жалбата, с която е сезиран е процесуално недопустима. В тази връзка и позовавайки се на чл. 172, ал. 2 ЗОВСРБ е приел, че заявление за възстановяване/отказ за възстановяване на военна служба не е депозирано в законоустановения срок от жалбоподателя до овластения с нормата орган, поради което и регламентираната в чл. 98 ППЗОВСРБ процедура не е проведена, а за длъжностното лице, имащо право да възстанови военнослужещия, респ. да освободи последния от военна служба, не възниква задължение да се произнесе с изричен акт в определен срок. Посочил е, че не е налице задължение за произнасяне на ответника с изричен акт и по искането на жалбоподателя за заплащане на присъдените му съдебно-деловодни разноски (със съдебните актове те са определени по основание и размер и са дължими). До издаване на заповед за освобождаване от длъжност и от военна служба липсва основание за изплащане на обезщетения по чл. 227 ЗОВСРБ. Извел е извод, че поради липса на задължение за произнасяне, непроизнасянето по искането на жалбоподателя не формира мълчалив отказ, представляващ индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 1, вр. чл. 58, ал. 1 АПК, чиято валидност и законосъобразност да бъде предмет на съдебна проверка. Определението е правилно по следните съображения: Обжалваният съдебен акт не е недопустим, както се твърди в частната жалба. Същият е постановен от законен състав, в пределите на правораздавателната власт на съда, в писмена форма и е подписан от постановилия го съдия. Обжалваното определение съответства на материалния закон. По фактическите установявания на съда страните не спорят. Безспорно по делото е установено, че с влязло в сила на 18.02.2025 г. съдебно решение са отменени Заповеди № РД-126/20.02.2023 г. № ЛС-02/22.02.2023 г. и № ЛС-03/27.02.2023 г., с който С. Б. С. е бил дисциплинарно уволнен. Безспорно е, че в 14 - дневния срок по чл. 172, ал. 2 ЗОВСРБ С. С. не е подал изрично писмено заявление до министъра на отбраната за възстановяването му на предишната или на друга длъжност, която съответства на притежаваните от него военно звание и професионална квалификация. Вместо това, на 25.03.2025 г., след изтичане на 14 – дневния срок по чл. 172, ал. 2 ЗОВСРБ, С. Б. С., чрез пълномощник, е подал заявление до командира на Военно формирование [номер] – [населено място], в което изрично е заявил, че не желае да бъде възстановен на предишната или на друга длъжност, която съответства на притежаваните от него военно звание и професионална квалификация, а желае да се издаде и да му бъде връчена заповед, за прекратяване на договора му за военна служба на основание чл. 162, ал. 1, т. 6 ЗОВСРБ, вр. чл. 172, ал. 2 с.з. и чл. 80 от Правилника за приложение на Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България (ППЗОВСРБ); да му бъдат изплатени дължимите обезщетения, съобразно датата на прекратяване на договора за военна служба на поисканото от него основание; да му бъдат изплатени сторените от него съдебно – деловодни разноски при обжалване на заповедите за дисциплинарно уволнение. Безспорно е, че със Заповед № ЛС-9 от 13.05.2025 г., на основание чл. 162, т. 2, и във връзка с чл. 160, ал. 1, т. 2 и чл. 170, ал. 1, т. 1 ЗОВСРБ – при навършване на пределна възраст от военнослужещия, чл. 76, ал. 1, т. 4 ППЗОВСРБ е прекратен договора за военна служба на С. Б. С., освободен е от длъжност и от военна служба, считано от 19.05.2023 г. Безспорно е, че на 19.05.2023 г. сержант С. Б. С. е навършил пределна възраст за военна служба - [възраст]. Съгласно чл. 162, ал. 1, т. 2 ЗОВСРБ договорът за военна служба се прекратява и военнослужещият се освобождава от военна служба, без която и да е от страните да дължи предизвестие при навършване на пределна възраст от военнослужещия. В чл. 170, ал. 1, т. 1 ЗОВСРБ изрично е предвидено, че договорът за военна служба се прекратява от датата на връчване на заповедта за освобождаване от военна служба, освен в случаите по член 162, ал. 1, т. 2 – тогава договорът се прекратява от датата на навършване на пределната възраст. Следователно, с навършване на пределна възраст договорът за военна служба се счита прекратен по силата на закона. В случая към датата на навършване на пределна възраст – 19.05.2023 г. жалбоподателят е бил с прекратен договор за военна служба, поради наложено дисциплинарно наказание „уволнение“. След отмяната на заповедите, с които това дисциплинирано наказание е наложено, същият не може да бъде възстановен на военна служба, поради навършена пределна възраст, защото по силата на закона не може да бъде сключен договор за военна служба. По аргумент от чл. 170, ал. 1, т. 1 ЗОВСРБ заповедта за прекратяване на договора за военна служба, поради навършване на пределната възраст има констативно, а не конститутивно действие. Ако военнослужещ не упражни правото си по чл. 172, ал. 2 ЗОВСРБ в законовия срок, органът следва да прекрати договора на основание чл. 162, ал. 1, т. 6 ЗОВСРБ, ако по отношение на този военнослужещ не са настъпили някои от основанията по чл. 170, ал. 1, т. 1, 2, 3 ЗОВСРБ. В случая навършването на пределна възраст от С. е пречка за прекратяване на договора на исканото от него основание – чл. 162, ал. 1, т. 6 ЗОВСРБ, защото от момента на навършване на пределната възраст договорът му за военна служба е прекратен по силата на закона, считано от датата на навършване на възрастта. Поради тази причина липсва мълчалив отказ на началника на военното формирование да се произнесе по подаденото заявление от 25.03.2025 г. Органът няма задължение да се произнася по отправено до него заявление за прекратяване на договора за военна служба на основание чл. 162, ал. 1, т. 6 ЗОВСРБ, тъй като е налице друго законово основание за прекратяване на договора за военна служба и освобождаване от длъжност, на което основание, видно от доказателствата по делото е издадена Заповед № ЛС-9 от 13.05.2025 г. Съдът не е допуснал соченото в частната жалба съществено нарушение на съдопроизводствените правила. В изпълнение на определението на ВАС е дал възможност на жалбоподателя да уточни предмета на жалбата и с оглед на постъпилата молба е разделил производството по делото и се е произнесъл по жалбата, която е останала за разглеждане по адм. дело № 908/2025 г. Указанията на ВАС са били първоинстанционният съд да поиска от жалбоподателя да уточни жалбата си срещу кой акт поддържа – срещу мълчаливия или последвалия изричен отказ и съобразно изявлението му извърши съответните съдопроизводствени действия. С оглед определения от съда предмет на жалбата, по която е образувано адм. дело № 908/2025 г., след направеното уточнение от жалбоподателя, съдът се е произнесъл по допустимостта на същата. Указанията на ВАС са съобразно изявлението на жалбоподателя да се продължат съдопроизводствените действия. Оспореното определение съответства на закона и следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора претенцията на частния жалбоподател за присъждане на разноски не следва да се уважава. Ответникът не претендира разноски, поради което такива не му се присъждат. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо, предл. първо, във вр. с чл. 236 АПК, Върховният административен съд, пето отделение