Решение № 7 от 15.05.2010 г. на ВКС по гр. д. № 6/2010 г.

Решение № 7 от 15.05.2010 г. на ВКС по гр. д. № 6/2010 г., 5-членен с-в, ГК, докладчик съдията Пламен Стоев Производството е по чл. 231, ал. 1, б. "а" ГПК (отм.), вр. § 2, ал. 13 ГПК. Образувано е по молба на И. а. по с., апробация и с., гр. С. за отмяна на влязло в сила решение № 5 от 22.11.2007 г. по к. гр. д. № 3/07 г. на Варненския апелативен съд. В молбата за отмяна се поддържа, че са налице нови обстоятелства от съществено значение за правилното решаване на спора, които не са взети предвид при разглеждане на делото. Иска се петчленният състав на ВКС да отмени посоченото решение на основание чл. 231, ал. 1, б. "а" ГПК (отм.). Ответникът по молбата за отмяна М. И. Т. от гр. Д. чифлик, Варненска област взема становище за неоснователност на същата. Молбата за отмяна е подадена в тримесечния срок по чл. 232, ал. 1 ГПК (отм.) и е процесуално допустима. С атакуваното решение на Варненския апелативен съд е оставено в сила въззивно решение № 323 от 31.03.2006 г. по в. гр. д. № 2022/05 г. на Варненския окръжен съд, с което са уважени предявените от М. И. Т. против И. а. по с., апробация и с., гр. С. искове по чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 КТ. Прието е, че извършеното със заповед № Р* от 21.01.05 г. на изпълнителния директор на ответната а. уволнение на ищеца в първоинстанционното производство на основание чл. 325, т. 2 КТ поради неявяване на работа в срока по чл. 345, ал. 1 КТ е незаконно, тъй като след възстановяването му на заеманата преди предходно уволнение (през 2003 г.) длъжност с влязло в сила на 24.11.04 г. съдебно решение същият не е бил уведомен от съда с нарочно съобщение за възможността да започне работа, поради което двуседмичният срок по чл. 345, ал. 1 КТ не е бил пропуснат и предпоставките за повторното му уволнение на посоченото основание не са били налице. Молбата за отмяна е неоснователна. Съгласно чл. 231, ал. 1, б. "а" ГПК (отм.) заинтересованата страна може да иска отмяна на влязло в сила решение, когато се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които при решаването му не са могли да бъдат известни на страната. За да са налице предпоставките на посочената разпоредба за отмяна на едно влязло в сила решение не е достатъчно страната да твърди, че са налице новооткрити факти, а трябва да подкрепи своето твърдение и с писмени доказателства. Новооткрити или новосъздадени писмени доказателства, като средство за отмяна, могат да бъдат такива документи, които се отнасят до факти, твърдени по време на висящността на делото, но са останали недоказани поради това, че страната не е знаела за писмените доказателства или не е била в състояние да се снабди с тях въпреки проявената грижа. В разглеждания случай молителят не се позовава на никакви писмени доказателства, а освен това обстоятелствата, на които същият основава молбата си за отмяна на влязлото в сила решение на посоченото основание, а именно че към момента на издаване на заповедта за уволнение и след това не е знаел, че възстановеният на робота служител не е бил уведомен от съда за възможността да започне работа, както и че в качеството си на работодател се е уведомил за наличието на влязлото в сила предходно съдебно решение, не са нови по смисъла на разпоредбата на чл. 231, ал. 1 б. "а" ГПК (отм.), нито имат някакво значение за изхода на спора, поради което същите не могат да послужат като основание за отмяна на влязлото в сила решение. Ето защо молбата за отмяна следва де се остави без уважение. При този изход на делото и на основание чл. 64, ал. 2 ГПК (отм.) молителят следва да бъде осъден да заплати на ответника по молбата направените от него в настоящото производство разноски в размер на 480 лв. По изложените съображения, Върховният касационен съд, петчленен състав на гражданската колегия