Определение № 11739 от 01.11.2024 г. на ВАС по адм. д. № 10063/2024 г.

Постъпила е частна касационна жалба от Р. Г. К. от гр. Кюстендил срещу Определение №1481 от 22.08.2024г., постановено по адм. дело №383/2024г. по описа на Административен съд – Кюстендил. В частната жалба се релевират оплаквания за неправилност на съдебния акт, поради което се иска неговата отмяна и спорът за законосъобразността на оспорения административен акт да бъде разгледан по същество. Писмено възражение в срока по чл. 232 АПК не е постъпило. За да се произнесе, Върховният административен съд, в настоящия състав при Шесто отделение, съобрази следното. Частната жалба е процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 230 от АПК и от надлежна страна. Разгледана по същество, частната жалба е и частично основателна. С атакуваното определение състав на първоинстанционния съд е приел, че следва да върне частната касационна жалба на К. срещу разпореждане на съда №1322 от 04.07.2024г., с което жалбата му срещу ЕР №90964 от зас. №48 от дата 30.04.2024г. на НЕЛК, Специализиран състав по Вътрешни, Белодробни и ССЗ, е оставена без движение и са му дадени указания, тъй като това разпореждане не е от категорията съдебни актове, подлежащи на инстанционен контрол. Приел също така, че следва да остави без разглеждане жалбата на лицето срещу Експертното Решение и прекрати съдебното производство, тъй като К. не е изпълнил в дадения му двукратно срок указанията на съда, респ. не е отстранил недостатъците на жалбата си, вкл. не е внесъл и дължимата държавна такса от 10 лева. Настоящият касационен състав не споделя изводите на първостепенния съд касателно оставяне без разглеждане жалбата на лицето срещу Експертното Решение и прекратяване на съдебното производство. На първо място съдът намира, че макар и трудно четима ръкописната жалба на К. ясно съдържа недоволството на лицето срещу срочно определената му(само за 3 години) с потвърдителното Решение на специализирания състав на НЕЛК 100% трайно намалена работоспособност, вместо такава с пожизнен срок. Що се отнася до търсената за внасяне ДТ, лицето е депозирало на 09.07.2024г. Декларация са семейно и материално състояние и Служебна бележка от Агенция по заетостта, с които очевидно търси освобождаване от внос на дължимата такса, макар и изрично представените по делото документи да не са била съпроводени от нарочна негова молба. Именно с оглед това е последвало и разпореждането на съдия-докладчика от 19.07.2024г., с което отново оставя жалбата без движение, като предоставя още една възможност на лицето да отстрани визираните нередовности. Последващо по делото, но предходно по време, оспорващият е входирал „Жалба“ до Председателят на ВАС, в която К. сочи, че ясно е посочил в какво се състои незаконосъобразността на акта, а от друга, че не може да внесе ДТ, тъй като е освободен от такива във връзка с признатата му 100% инвалидност, като и моли да му се предостави правна помощ. С жалбата си (входирана във ВАС на РБ) лицето е представило изправена жалба, в която изтъква, че счита, че актът на НЕЛК следва да се коригира по отношение срока на инвалидизация и помощта. С допълнителна молба от 24.07.2024г. К. поддържа искането си за предоставяне на правна помощ и освобождаване от внос на съдебна такса. С почти идентично съдържание е входираната по делото от оспорващия молба от дата 30.07.2024г. Именно при тази фактическа обстановка е постановено и определението на съда от 22.08.2024г. Касационният състав приема, че първостепенният съд незаконосъобразно е разрешил въпроса за допустимостта да разгледа по същество жалбата на К., преди да е разрешил предварителните въпроси, касаещи предоставяне на поисканите от страната правна помощ и освобождаване от държавна такса. Това е така, защото въпросите на тези производства обуславят и разрешаване на главния въпрос, разглеждан тук – налице ли е надлежно сезиране на съда(с допустима и редовна жалба), за която е внесена и дължимата държавна такса. След като жалбоподателят още с първата си молба от 17.07.2024г., по повод акта на съда от 04.07.2024г., търси освобождаване от внос на ДТ и правна помощ, то съдът е следвало да разреши тези въпроси и след това и в зависимост от техния изход, да продължи движението по основните въпроси, касаещи допустимостта, а последващо и основателността на оспорването. Т.е. производствата по чл.83 ал.2 и чл.95 ГПК, във вр. с чл.144 АПК са в случая логически примус и е следвало да се разрешат преди преценката, която административния съдия следва да извърши по чл.158 ал.3 АПК. Като е оставил без разглеждане жалбата срещу ЕР №90964 от зас. №48 от дата 30.04.2024г. на НЕЛК, Специализиран състав по Вътрешни, Белодробни и ССЗ и е прекратил съдебното производство, първостепенният съд е допуснал нарушения на съществени процесуални правила. Този извод се подкрепя и от междувременно постановеното от съда разпореждане от 17.09.2024г., което макар и да касае държавна такса по частна жалба на лицето, има отношение към разглежданите въпроси. Що се отнася до акта на съда от 25.09.2024г., то освен, че той е последващ на разглеждания тук, то преценката по този въпрос може да бъде променяна в течения на процеса, поради промяна на фактите и обстоятелствата, които я детерминират. С оглед на това в тази част актът следва да се отмени, а делото се върне на първоинстанционния съд за продължаване на дължимите процесуални действия. Атакуваното определение следва да се остави в сила в частта, с която е върната частната касационна жалба на К. срещу разпореждането на съда №1322 от 04.07.2024г., с което жалбата му срещу ЕР №90964 от зас. №48 от дата 30.04.2024г. на НЕЛК, Специализиран състав по Вътрешни, Белодробни и ССЗ, е оставена без движение и са му дадени указания, тъй като този акт не попада в никоя от категориите актове, посочени в новелата на чл.229 ал.1, т.1 или т.2 АПК. По тези съображения и на основание чл. 235, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, Шесто отделение