Определение № 171 от 20.05.2022 г. на ВКС по гр. д. № 1101/2022 г.

ВКСIV гражданско отделение20.05.2022 г.докладчик Зоя Атанасова

Диспозитив

Отменя разпореждане № 435/04.02.2022 г. по в.гр.дело № 933/2021 г. на Софийски апелативен съд в частта, с която е оставена без уважение молба вх. № 2242/03.02.2022 г. на Р. И. Б., чрез адв.Н. Х. за издаване на изпълнителен лист въз основа на решение № 103/24.02022 г. по в.гр.дело № 933/2021 г. на Софийски апелативен съд и потвърденото с него решение № 260273/30.09.2020 г. по гр.дело № 15890/2018 г. на Софийски градски съд за сумата 2787.22 лв. обезщетение за претърпени имуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от 26.11.2018 г. до окончателното изплащане, както и за сумата 275.63 лв. лихва за забава за периода 02.12.2017 г. до 22.11.2018 г. и вместо това постановява Да се издаде изпълнителен лист в полза на Р. И. Б., ЕГН, съдебен адрес населено място, улица, №, ет. ,ап., чрез адв. Н. Х. въз основа на решение № 103/24.01.2022 г. по в.гр.дело № 933/2021 г. на Софийски апелативен съд и потвърденото с него решение № 260273/30.09.2020 г. по гр.дело № 15890/2018 г. на Софийски градски съд за сумата в размер на 2787.22 лв. обезщетение за претърпени имуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от 26.11.2018 г. до окончателното изплащане, както и за сумата 275.63 лв. лихва за забава за периода 02.12.2017 г. до 22.11.2018 г. Потвърждава разпореждане № 435/04.02.2022 г. по в.гр.дело № 933/2021 г. на Софийски апелативен съд в останалата обжалвана част. Определението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:

Мотиви

Производството по делото е по реда на чл.274, ал. 2 ГПК. Образувано е по подадена частна жалба от ищеца Р. И. Б., чрез адв.Н. Х. срещу разпореждане № 435/04.02.2022 г. по в.гр.дело № 933/2021 г. на Софийски апелативен съд, с което е оставена без уважение молба вх. № 2242/03.02.2022 г. на жалбоподателя за издаване на изпълнителен лист за присъдените суми с решение № 103/24.01.2022 г. по в.гр.дело № 933/2021 г. на САС, с което е потвърдено решение № 260273/30.09.2020 г. по гр.дело № 15890/2018 г. на СГС. В частната жалба се поддържа, че обжалваното разпореждане е постановено в нарушение разпоредбата на чл.404, т.1 ГПК, която е императивна. Искането е да се отмени разпореждането и вместо това подадената молба за издаване на изпълнителен лист за присъдените с въззивното решение суми се уважи. Върховният касационен съд, с ъстав на Четвърто гражданско отделение като извърши проверка на обжалваното разпореждане намира, че частната жалба е подадена от легитимирана страна в срока по чл.275, ал.1 ГПК, срещу разпореждане, подлежащо на обжалване с частна жалба и е допустима. Разгледана по същество частната жалба е частично основателна по следните съображения: С решение № 260273/30.09.2020 г. по гр.дело № 15890/2018 г. на Софийски градски съд е осъдена Прокуратура на РБългария да заплати на Р. И. Б. на основание чл.2,ал.1,т.3 ЗОДОВ сумата 8000 лв. обезщетение за претърпени неимуществени вреди от незаконно обвинение, ведно със законната лихва, считано от 26.11.2918 г. до окончателното изплащане, на основание чл.86,ал.1 ЗЗД сумата 791.11 лв. лихва за забава за периода 02.12.2017 г. до 22.11.2018 г., както и сумата 2787.22 лв. обезщетение за претърпени имуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от 26.11.2018 г. до окончателното изплащане, както и на основание чл.86 ЗЗД сумата 275.63 лв. законна лихва за забава за периода 02.12.2017 г. до 22.11.2018 г. В останалата част исковете са отхвърлени. С решение № 103/24.01.2022 г. по в.гр.дело № 933/2021 г. на Софийски апелативен съд, постановено по подадени въззивни жалби от ищеца Р. Б. и ответника Прокуратура на РБългария е потвърдено решение № 260273/30.09.2020 г. по гр.дело № 15890/2018 г. на Софийски градски съд. С касационна жалба вх. № 2557/08.02.2022 г. Прокуратура на РБългария е обжалвала въззивното решение на Софийски апелативен съд в уважената част на предявения иск с правно основание чл.2,ал.1,т.3 ЗОДОВ за сумата 8000 лв. обезщетение за претърпени неимуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от 26.11.2018 г. до окончателното изплащане както и в уважената част на иска по чл.86,ал.1 ЗЗД за сумата 791.11 лв. лихва за забава за периода 02.12.2017 г. до 22.11.2018 г. С молба вх. № 2242/03.02.2022 г. ищецът, чрез адв.Х. е поискал издаване на изпълнителен лист въз основа на постановеното въззивно решение за посочените по-горе суми. С обжалваното разпореждане от 04.02.2022 г. въззивният съд е оставил без уважение молбата за издаване на изпълнителен лист, като е обосновал отказа с обстоятелството, че решението не е влязло в законна сила. Съгласно чл.404,т.1,пр.2 ГПК на принудително изпълнение подлежат осъдителните решение на въззивните съдилища, без значение дали са влезли в законна сила или не. С тази разпоредба законът допуска предварително изпълнение на осъдителните решения на въззивните съдилища, подобно на това по чл.242 ГПК. В настоящият случай ответник по исковете и задължено лице по вземанията на ищеца е Прокуратура на РБългария, което има характера на държавно учреждение. Поради това за нея приложение намира специалната разпоредба на чл.243,ал.2 ГПК, според която срещу държавата, държавните учреждения и лечебните заведения по чл.5,ал.1 ЗЛЗ не се допуска изпълнение на невлязло в сила решение. Тази разпоредба е специална по отношение на чл.404,т.1,пр.2 ГПК. С оглед на това съдът приема, че изпълнителен лист за присъдени суми от въззивен съд по предявен иск с правно основание чл.2,ал.1,т.3 ЗОДОВ срещу Прокуратура на РБългария не може да бъде издаден преди влизане на въззивното решение в сила. В случая към момента на постановяване на обжалваното разпореждане – 04.02.2022 г. въззивното решение на Софийски апелативен съд в частта, с която е потвърдено решението на Софийски градски съд в уважената част на иска по чл.2,ал.1,т.3 ЗОДОВ за сумата 8000 лв. обезщетение за неимуществени вреди, ведно със законната лихва от 26.11.2018 г. до изплащането и в уважената част на иска по чл.86,ал.1 ЗЗД за сумата от 791.11 лв. лихва за забава на тази сума за периода 02.12.2017 г. до 22.11.2018 г. не е влязло в сила. В тази част въззивното решение е обжалвано с касационна жалба от Прокуратура на РБългария. В останалата част – в уважената част на иска по чл.2,ал.1,т.3 ЗОДОВ за присъждане на обезщетение за имуществени вреди и на иска по чл.86,ал.1 ЗЗД за присъждане на обезщетение за забавено плащане на това обезщетение въззивното решение е влязло в сила, тъй като не е обжалвано от ответника Прокуратура на РБългария. Като взема предвид изложеното съдът намира, че на основание чл.404,т.1,пр.2 ГПК изпълнителен лист следва да се издаде в полза на жалбоподателя-ищец само за сумата 2787.22 лв. обезщетение за претърпени имуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от 26.11.2018 г. до окончателното изплащане, както и за сумата 275.63 лв. лихва за забава за периода 02.12.2017 г. до 22.11.2018 г. В останалата част молбата за издаване на изпълнителен лист за сумата 8000 лв. обезщетение за претърпени неимуществени вреди, ведно със законната лихва от 26.11.2018 г. до окончателното изплащане и за сумата 791.11 лв. лихва за забава на главницата за периода 02.12.2017 г. до 22.11.2018 г. следва да се остави без уважение. Обжалваното разпореждане следва да се отмени в частта, с която е оставена без уважение молбата на ищеца-жалбоподател за издаване на изпълнителен лист на основание чл.404,т.1,пр.2 ГПК въз основа на постановеното решение на САС за сумата 2787.22 лв. обезщетение за претърпени имуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от 26.11.2018 г. до окончателното изплащане, както и за сумата 275.63 лв. лихва за забава за периода 02.12.2017 г. до 22.11.2018 г. За посочените суми в полза на жалбоподателя следва да се издаде изпълнителен лист. В останалата част обжалваното разпореждане следва да се потвърди. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на IV г.о

Цитирани разпоредби

9