Определение № 96 от 10.02.2023 г. на ВКС по т. д. № 2609/2022 г.

Производството е по чл. 274 ал.2 изр.1 от ГПК. Образувано е по частна жалба на М. М. М. срещу определение №564 от 22.08.2022г. по в.т.д.№994/2021г. на Софийски апелативен съд, с което са върнати подадените от него въззивна жалба с вх.№333 030/29.06.2021г. и въззивна жалба с вх.№347 023/07.09.2021г. срещу решение №263540 от 01.06.2021г. по гр.д.№4386/2019г. на СГС, ГО, І -19 състав, и е прекратено производството по делото. Частният жалбоподател моли да се отмени атакуваното определение и да се върне делото на апелативния съд за продължаване на действията по разглеждане на въззивните жалби. Поддържа, че първоинстанционният съд с изричен акт се е произнесъл по направеното от него искане за освобождаване от заплащане на държавна такса за разглеждане на подадените въззивни жалби срещу решение №263540 от 01.06.2021г. по гр.д.№4386/2019г. на СГС, ГО, І -19 състав. Твърди,че това определение е влязло в сила, без да бъде оспорено от страните по делото, а въззивният състав по свой почин е отменил влязлото в сила определение, без да съобрази, че законът не предвижда такава възможност. Върховен касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, като прецени данните по делото и доводите на частния жалбоподател, приема следното: Частната жалба е процесуално допустима - подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.275, ал.1 от ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, като разгледана по същество е основателна. М. М. М. е подал въззивна жалба с вх.№333 030/29.06.2021г. и въззивна жалба с вх.№347 023/07.09.2021г. срещу решение №263540 от 01.06.2021г. по гр.д.№4386/2019г. на СГС, ГО, І -19 състав. С разпореждане от 30.06.2021г. първоинстанционният съд е указал на жалбоподателя да внесе по сметка на САС държавна такса в размер на 1616,22 лева и да представи доказателства за това. С молба от 23.07.2021г. жалбоподателят е направил искане да бъде освободен от задължението за внасяне на държавната такса, поради липса на средства. В молбата са изложени обстоятелствата по чл.83, ал.2 от ГПК, като с нея са представени декларация за материално и гражданско състояние и писмени доказателства относно размера на доходите на молителя. С разпореждане от 02.08.2011г. първоинстанционният съд на основание чл.83 ал.2 от ГПК е освободил жалбоподателя от внасяне на държавна такса за въззивното обжалване. С разпореждане от 03.02.2022г. въззивният съд е оставил без движение въззивните жалби и е указал на жалбоподателя в едноседмичен срок от съобщението да представи декларация за материално и гражданско състояние, към която да бъдат представени документи, свидетелстващи за влошеното му здравословно състояние – решение на ТЕЛК, справка от НОИ за наличието на трудови правоотношения с осигурителния доход на жалбоподателя и на лицето, с което живее в едно домакинство, доказателства за облигационни отношения на жалбоподателя и на лицето, с което живее в едно домакинство, представляващи източници на доходи. След като жалбоподателят е представил в срок поисканите доказателства, въззивният съд с определение от 25.03.2022г. е оставил без движение въззивните жалби на М. М. М., като му е указал в едноседмичен срок да внесе по сметка на САС държавна такса в размер на 1630,72 лева и да представи доказателства за това. В определението съставът на САС се е позовал на приложения към въззивната жалба договор за правна защита и съдействие, свидетелстващ, че жалбоподателят е заплатил в брой сумата от 4000 лева на повереника си адвокат В. Волева, и е посочил, че не дава вяра на изложените в декларацията по чл.83 от ГПК обстоятелства, че доходите на семейството на М. М. се състоят от приход от 50 лева от преотдаване под наем на недвижим имот и от сумата от 422,45 лева, лична пенсия за инвалидност на лицето, с което жалбоподателят живее на семейни начала. Определението е връчено на жалбоподателя на 26.04.2022г. С обжалваното определение №564 от 22.08.2022г. по в.т.д.№994/2021г. на Софийски апелативен съд са върнати подадените от М. М. М. въззивни жалби поради неизпълнение на указанията за внасяне на държавна такса. Определението на съда по чл.83, ал.2 от ГПК е акт, с който съдът се произнася по молба на страната за защита и съдействие на лично или имуществено право в самостоятелно производство с обособен предмет, което се развива в рамките на исковия процес и няма привременен характер. По изричната разпоредба на закона определение, с което е постановен отказ по чл.83, ал.2 от ГПК, подлежи на инстанционен контрол, вкл. на касационно обжалване по реда на чл.274, ал.3, т.2, пр.1 от ГПК /ТР №5/2015 от 12.07.2018г. по т.д.№5/2015г. на ОСГТК на ВКС/. Съгласно задължителните разяснения в т.12 от ТР №6/2012 от 06.11.2013г., т.д.№6/2012г. на ОСГТК на ВКС, когато съдът прецени, че страната е материално затруднена, поради което няма да може да упражнява предоставените й процесуални права по делото, вкл. правото на жалба, я освобождава от заплащането на държавна такса по чл.83, ал.2 от ГПК и това разрешение е важимо до приключване на съдебното производство във всички инстанции, доколкото няма промяна в обстоятелствата. При постановен отказ на съда да освободи страната от плащане на такси и разноски по делото, който е влязъл в сила, същата страна може да подаде нова молба по чл.83, ал.2 от ГПК до същия съд или до по-горна инстанция, в зависимост от стадия, в който се развива делото, само при промяна в обстоятелствата. В настоящата хипотеза въззивният съд по свой почин е преразгледал въпроса относно наличието на предпоставките за освобождаване на въззивния жалбоподател от заплащане на държнавна такса, без от страните да са посочени или от данните по делото да могат да бъдат констатирани нови обстоятелства, следващи произнасянето на първоинстанционния съд. Констатацията на въззивния съд, че посоченият като заплатен размер на адвокатското възнаграждение на пълномощника, опровергава данните в декларацията за материално и гражданско състояние на жалбоподателя относно размера на приходите му, макар и да съответства на доказателствата по делото, не обосновава възможност за преразглеждане на стабилизирания акт на първоинстанционния съд по чл.83 от ГПК. Договорът за правна защита и съдействие на жалбоподателя с адвокат Волева е депозиран по делото заедно с въззивната жалба от 29.06.2021г., като предхожда разпореждането на първоинстанционния съд от 02.08.2021г., с което жалбоподателят е освободен от държавна такса. Съответно след произнасянето на първоинстанционния съд не са настъпили нови обстоятелства относно материалното състояние на жалбоподателя, позволяващи въззивният съд да преразгледа въпроса за предпоставките за освобождаване на страната от заплащане на държавна такса. Поради това са незаконосъобразни дадените от въззивния съд указания за отстраняване на нередовност на подадените въззивни жалби чрез внасяне на държавна такса в размер на 1630,72 лева. Предвид изложеното, определението на Софийски апелативен съд следва да бъде отменено като неправилно и делото следва да бъде върнато за продължаване на действията по разглеждане на подадените от М. М. М. въззивни жалби. Воден от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, на основание чл.274, ал.2, изр.1 от ГПК