Определение № 4546 от 27.04.2026 г. на ВАС по адм. д. № 3823/2026 г.

Производството е по чл. 237 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по искане на П. Ц. П. от гр. Велико Търново за отмяна на Решение № 60/30.05.2025 г. на Районен съд – Търговище по административнонаказателно дело (АНД) № 897/2024 г., с което е потвърдено Наказателно постановление № 24-1993-000525/04.10.2024 г. (НП) на началник сектор „Охранителна полиция“ в Районно Управление - Търговище към Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи – Търговище. Искателят сочи, че неправилно и в противоречие със закона е потвърдено горепосоченото НП. Подробно развива доводи за липса на задължителни реквизити от съдържанието на НП, неустановеност на соченото с него нарушение на правилата за движение по пътищата и липса на годни доказателства за установяване на всички елементи от фактическия състав на нарушението, нарушение на правилата за установяване на административни нарушения и други. Искателят се позовава на чл. 239, т.4 АПК в искането си за отмяна на Решение № 60/30.05.2025 г. на Районен съд – Търговище по АНД № 897/2024 г. Ответникът по искането – началник сектор „Охранителна полиция“ в Районно Управление - Търговище към Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи – Търговище, в писмено становище по искането сочи, че същото е недопустимо, като обоснова, че приложими в случая са правилата на Закона за административните нарушения и наказания, който като специален закон изключва общите правила на АПК и иска производството по делото да бъде прекратено. Върховният административен съд, Седмо отделение, намира искането за недопустимо за разглеждане. Решение № 60/30.05.2025 г. на Районен съд – Търговище по АНД № 897/2024 г. е постановено в производство с правно основание чл. 59 от ЗАНН. С решението е потвърдено НП № 24-1993-000525/04.10.2024 г. на началник сектор „Охранителна полиция“ в Районно Управление Търговище към Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи – Търговище, с което на П. Ц. П. от гр. Велико Търново за нарушение на чл. 5, ал.3, т.1 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) е наложено на основание чл. 174, ал.1, т.1 ЗДвП административно наказание „глоба“ в размер от 500 лв. и „лишаване от право да управлява моторно превозно средство“ за 6 месеца Съгласно чл. 59 ЗАНН, актовете по чл. 58д, между които и наказателните постановления, подлежат на обжалване или протестиране пред районния съд, в района на който е извършено или довършено нарушението, в случая това Районен съд – Търговище. А съгласно чл. 63в ЗАНН решението на районния съд подлежи на касационно обжалване пред административния съд на основанията, предвидени в Наказателно-процесуалния кодекс, и по реда на глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс. Според разпоредбата на чл. 131 АПК, съдебните производства по този кодекс са двуинстанционни, освен когато в него или в друг закон е установено друго. В случая нито в АПК, нито в ЗАНН е предвидено друго. Съдебният контрол върху законосъобразността на издаденото наказателно постановление е осъществен на само пред Районен съд – Търговище и неговото решение като необжалвано е влязло в законна сила на 20.06.2025 г. С разпоредбите на чл. 70 и сл. ЗАНН е уредена процедурата по възобновяване на административнонаказателните производства, по които наказателните постановление са влезли в сила, както и за решените или прекратени от съда дела, образувани във връзка с обжалване на наказателни постановления, при наличието на някоя от изброените в чл. 70, ал. 2 ЗАНН предпоставки. Тъй като ЗАНН предвижда нарочно производство по възобновяване на влезли в сила наказателни постановления и на решения и определения на съда, спрямо тях, общата уредба за отмяна по реда на чл. 237 и сл. АПК е неприложима. АПК се прилага в административнонаказателните производства само в случаите, в които ЗАНН изрично препраща към него и доколкото същият закон не предвижда изрично уредени процесуални средства за защита. Специалният закон (ЗАНН) дерогира общия (АПК). Ето защо, искането на настоящия искател за отмяна на Решение № 60/30.05.2025 г. на Районен съд – Търговище по АНД № 897/2024 г. по реда на чл. 237 и сл. АПК, отправено до Върховния административен съд, е недопустимо. Основанията за отмяна, конкретно изброени в чл. 239 АПК, вкл. и това, на което се позовава искателят - чл. 239, т. 4, са неприложими при искане за отмяна на съдебни решения, постановени в производства по ЗАНН. Допълнителен аргумент за недопустимост на искането за отмяна на решение, постановено от районен съд в производство по ЗАНН има и в разпоредбата на чл. 243 АПК, която определя надлежните състави за разглеждане на искането, като сочи че „искането за отмяна, ако е допустимо, се разглежда в открито заседание от тричленен състав на Върховния административен съд, когато актът е постановен от административен съд, от петчленен състав на Върховния административен съд, когато актът е постановен от тричленен състав на Върховния административен съд, и от друг петчленен състав на Върховния административен съд, когато актът е постановен от петчленен състав на Върховния административен съд“. Следователно по този ред може да се иска отмяна само на съдебни актове, постановени от административен съд или от Върховен административен съд. В случая се иска отмяна на съдебно решение постановено от районен съд, поради което искането е извън приложното поле на извънредния способ по чл. 237 и сл. АПК. С оглед горното, искането на П. Ц. П. от гр. Велико Търново за отмяна на влязло в сила съдебно решение, постановено по реда на чл. 59 ЗАНН следва да се остави без разглеждане като недопустимо, а образуваното въз основа на него съдебно производство - да се прекрати. Водим от изложеното и на основание чл. 237, ал.1 АПК вр. чл. 70, ал.1, т. 7 ЗАНН, Върховният административен съд, Седмо отделение