Определение № 50376 от 04.11.2022 г. на ВКС по гр. д. № 2878/2022 г.

Производството е по чл.274, ал.2 ГПК. Образувано е по частна жалба на Б. Д. Б. срещу разпореждане № 260060 от 08.06.2022 г. по в. гр. д. № 529 /2020 г. на Пловдивския апелативен съд, с което e върната касационна частна жалба на Б. Б. с вх. № 260399 /10.05.2022 г. срещу решение от 11.01.2021 г. по делото в частта, с която е потвърдено определение № 260129 /11.09.2020 г. по гр.д. № 2859 /2019 г. на Пловдивския окръжен съд. За да постанови обжалваното определение, администриращият съд е приел, че жалбата е подадена на 10.05.2021 г., а решението е съобщено на Б. Б. чрез връчване на съобщение лично на него (л.96) на 14.01.2021 г.. Срокът за обжалване е едномесечен, започнал е да тече от 14.01.2021 г. и е изтекъл на 15.02.2021 г. (присъствен ден). Частната жалба е подадена на 10.05.2022 г. - след изтичане на срока за обжалване и е просрочена, поради което на основание чл.286, ал.1, т.1 ГПК вр. чл.275, ал.2 ГПК следва да бъде върната. По основателността на частната жалба настоящият състав намира следното: С частната жалба се твърди, че касационната жалба не е просрочена, обжалваното разпореждане е незаконосъобразно, очевидно неправилно и явно необосновано поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила. При извършена проверка настоящият състав установи следното: Върнатата касационна жалба на Б. Б., подадена чрез Пловдивския апелативен съд до Върховния касационен съд, е с вх. № 260399 / 10.05.2022 г. срещу въззивно решение от 11.01.2021 г. по гр.д. № 529 /2020 г. на Пловдивския апелативен съд, с което са потвърдени решение от 13.07.2020 г. и определение от 11.09.2020 г. по гр.д. № 2859 /2019 г. на Пловдивския окръжен съд. С нея се иска да бъдат отменени разноските, за които Б. Б. е осъден с първоинстанционното решение от 13.07.2020 г. по гр.д. № 2859 /2019 г. на Пловдивския окръжен съд в размер на 2 772 лева, да се спре образуваното изпълнително дело и се обезсили издаденият изпълнителен лист. Искането е основано на разпоредбите на чл.248 и чл.250 ГПК. Във въззивното решение е написано, че подлежи на касационно обжалване в едномесечен срок от съобщаването му. Препис от въззивното решение е връчен на Б. Б. лично на 14.01.2021 г., видно от приложеното съобщение за това (л.96 по въззивното дело). Срокът за касационно обжалване е изтекъл на 15.02.2021 г. Подадената касационна жалба е просрочена. Дори да се приеме, че подаденият от Б. Б. документ, озаглавен „касационна жалба“, представлява искане до въззивния съд за допълване или изменение на въззивното решение на основание посочените от Б. Б. разпоредби на чл.248 и чл.250 ГПК, то предвидените в тези две разпоредби преклузивни едномесечни срокове също са изтекли на 15.02.2021 г. От изложеното следва, че частната жалба е неоснователна, а обжалваното разпореждане е законосъобразно и следва да бъде потвърдено. Воден от изложеното съдът