Определение № 139 от 01.06.2020 г. на ВКС по гр. д. № 973/2020 г.

Производството е по реда на чл. 303 и сл. ГПК. Образувано е по молба с вх. № 35416 от 27.11.2019 г. на Е. М. К. от [населено място], [община], област П., чрез пълномощника си адв. Е. Д. от АК-София, за отмяна на влязло в сила решение № 1054 от 17.09.2009 г. на Пловдивския окръжен съд, въззивно гражданско отделение, 9 с-в, постановено по гр.д. № 1842/2019 г., с което в производство по реда на чл. 435 и сл. ГПК е отменено постановление от 22.04.2019 г. на ДСИ Д. И. по изп.д. № 69/2019 г. по описа на СИС при ПРС в частта му, с която не е уважено искането на адв. Г. М. като пълномощник на С. Д. М. от [населено място] за неприсъждане на разноски на взискателя за адвокатско възнаграждение за пълномощник в размер на 400 лв. В молбата са развити оплаквания за неправилност на решението, с което е отменено постановление от 22.04.2019 г. на ДСИ Д. И. по изп.д. № 69/2019 г. по описа на СИС при ПРС в частта му, с която не е уважено искането на адв. Г. М. като пълномощник на С. Д. М. от [населено място] за неприсъждане на разноски на взискателя за адвокатско възнаграждение за пълномощник в размер на 400 лв. Релевира се основанието за отмяната му по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК и към молбата е приложено заверено копие от договор № 807052 за правна защита и съдействие от 20.03.2017 г. Ответницата по молбата за отмяна С. Д. М. от [населено място], чрез пълномощника си адв. Г. М. от АК-София, в писмен отговор по чл. 306, ал. 3 ГПК изразява становище за нейната недопустимост, а в условията на евентуалност и неоснователност, поради което моли същата да бъде оставена без разглеждане, респ. без уважение. Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение намира, че молбата за отмяна е подадена в срока по чл. 305, ал. 1, т. 5 ГПК, но е процесуално недопустима и следва да бъде оставена без разглеждане, поради следното: Отмяна по чл. 303 и сл. ГПК е средство за извънреден, извънинстанционен контрол на влезли в сила съдебни решения. На отмяна по реда на чл. 303 ГПК подлежат само актове, които се ползват със сила на пресъдено нещо, т.е., които са задължителни за страните, техните правоприемници и наследници и по които спорните въпроси не могат да бъдат пререшавани. По реда на цитираната разпоредба, на отмяна подлежат и съдебните актове, които поради даденото с тях разрешение по материалноправни въпроси са приравнени по правни последици на влезлите в сила решения и за които законът не предвижда защита по друг ред. Съгласно даденото разрешение в т. 3 на Тълкувателно решение № 7/2014 от 31.07.2017 г. по тълк.д. № 7/2014 г. на ОСГТК на ВКС, решенията на окръжния съд, постановени по жалба срещу действията на съдебния изпълнител, не подлежат на отмяна по реда на Глава 24 ГПК. В случая решението на Пловдивския окръжен съд, постановено в производство по чл. 435 и сл. ГПК, съдържа произнасяне по въпроса за законосъобразността на действията на съдебния изпълнител, свързани с издаденото от него постановление от 22.04.2019 г. по изп.д. № 69/2019 г. по описа на СИС при ПРС в частта му, с която не е уважено искането на адв. Г. М. като пълномощник на С. Д. М. от [населено място] за неприсъждане на разноски на взискателя за адвокатско възнаграждение за пълномощник в размер на 400 лв. Съдът е приел, че в тази част относно разноските постановлението е незаконосъобразно и го е отменил с атакуваното по реда на отмяната решение на Пловдивския окръжен съд. Това решение по своя характер не съставлява влязъл в сила съдебен акт, формиращ сила на пресъдено нещо по отношение на разрешен с него материалноправен въпрос, нито има характера на приравнено по последици на влязло в сила решение и поради това не попада в обхвата на подлежащите на отмяна по реда на извънинстанционното производство съдебни актове. В тази връзка следва да се отбележи, че отмяната по Глава 24 ГПК не е способ за отстраняване необжалваемостта на съдебните актове, а способ за преодоляване на силата на пресъдено нещо по предмета на решението, която нейна цел определя и приложното й поле на производство за отмяна на влезли в сила съдебни решения, формиращи сила на пресъдено нещо по правния спор. Тези особености на производството по чл. 303 – чл. 309 ГПК изключват решенията, постановени по реда на чл. 435 и сл. ГПК, от обсега на отмяната. Предвид изложеното, молбата за отмяна на основание чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК, поради процесуалната й недопустимост следва да бъде оставена без разглеждане. По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение,